смелите дават фира първи в боя

/ме предпочита да си остане снайперист и да дейтва от 2-ра или3-та линия

избирай по-големи противници. по-лесно се уцелват.

Сега погледнах оттук-оттам, ама много малко, ама то няма и смисъл, май всичко е еднакво, пописах тук-там, ти май не си на линия, е, какво да се прави...

Питаш кой е истинският герой в тази тема, чудиш се как може да е толкова безсмислена и сълзлива тази наглед филмова историйка, питаш се що за глупак би взел присърце една несбъдната любов?

И аз се питам, и нещо май се опитвам да си отговоря.

Първо тук герой би трябвало да бъде не Аззззззззззз-който пише глупавата случка, а всички тези, които му отговарят. И тук действие няма, няма и да има, тук случка няма, няма и да има, тук би трябвало да бъде меродавно едно абстрактно мнение дали човек трябва да се бори за любовта си. Или всички вие тук сте миропомазани и любимият сам скача в обятията ви с разтворени ръце. Дано да е така.
Но май така става само в евтините порно-филми.

Всъщност тук исках герой да е не някакъв далечен и елементарен, изчерпващ се с душевното си мъчение по една Вертерова любов, безименен субект. Исках герой да е всеки, който прочете това и си каже, че на света има и хора, който не получават споделена любов; исках следващия път да си помисли, този наш герой, дали да се държи гадно, дали да се присмива на мухлъото в ъгъла на компанията; дали красавицата да се изсмее надменно в лицето на поредния глупак, който й каже, че за него тя е богиня.
Исках да споделя, и вие да споделите с мен не някакви сложни, заплетени, пълни с житейска драма епизоди от своя живот, а просто да си кажем няколко прости, не дотам ангажиращи думички за любовта, борбата за нея и смисълът й.

Но очевидно не съм успял да постигна нищо. Май няма да пиша повече.

Не се питам нищо в тая тема! Не казвам, че е безсмислена, а че отговорите са еднакви като реакция! А ти да не си мислиш, че всичките любови се взимат присърце и че взетите присърце пък, са сбъднати? Ами не, не е така, не са така!
Така че за герои въобще няма да говорим. Човек ако може да се бори за нещо, каквото и да е, той се бори, той това иска да го има, да го бъде, да се случи. Ако не се бори, това е равносилно на това, че всъщност му е все тая, безразлично, ако го има - хубаво, ако го няма - пак хубаво, ми нищо нали. Какви са тия миропомазани, няма такива или поне не винаги се получава удивителното съвпадение едновременно да се открият хора с еднакви стремежи! Така че всичко това изглежда нормално - несподеленото. Желаеш някого, стремиш се към него, той не те възприема по същия начин, както ти него, ти не можеш да се откажеш веднага от този човек, от този стремеж, но след време се уморяваш, стигаш до безсмислие, понякога се самообвиняваш, иска ти се нещо да не се бе случвало, за да сте поне приятели или да се превърне стремежът ти в някаква друга форма на взаимоотношения с този човек, понякога се получава, понякога не... и тук през цялото време не визирам точно теб, а говоря хипотетично! Но знаеш ли, човек може да влияе върху другия понякога, но... не за дълго.
Извинявай, ако съм те наранила, не съм го целяла въобще, исках само да си поговорим и то... просто ей-така, независимо дали точно за темата или не, но... извинявай, че те издразних, не исках, съжалявам!

С онова горе написаното наистина ме впечатли!!
Братле,
мен ако питаш я остави да си живее живота!!!
Може би ще бъде по-добре!
Само си представи ситуацията:
Ти и тя заедно след като тя е напуснала онова интилигентното момче заради теб!
Ти ще се опитваш да се държиш с нея така както се е държал той с нея (бъди сигурен) а в следващия момент няма да е очарована но поради нейната доброта тя няма да ти го каже и ти ще се задоволиш с това "че си успял" да я спечелиш!!!
Наистина така мисля защото:
Аз лично съм изпадал в същата ситуация но имаше няколко разлики от която едната разлика беше много съществена И ТЯ МАЛКО СИ ПАДАШЕ ПО МЕН! Но толкова малко че дори незадоволително!!!
Даже е имало моменти когато сме се прибирали заедно (тръпката е неописуема) и съм си помислял да предприема нещата така както трябва но нали има едно чуство СЪВЕСТ(то е от тези странните чуства) които ме спираха.Но не се отказах докато не се замислих КАКВО МОГА ДА ДАМ АЗ НА ТОВА МОМИЧЕ или ДАЛИ Я ЗАСЛУЖАВАМ дали МОГА ДА И ДАМ ТОВА КАКВОТО ТЯ ОЧАКВА ОТ ЕДИН МЪЖ и мога да ти изброя още поне десет причини които ме отказаха!
Но мина известно време и нещата взеха че се пробърнаха!!!
Тя ме хареса !!!
Но да ти кажа пак се замислих тогава и реших да се откажа докато е време!!!!!!!!!!!!!!!!

Те хората са си го казали
Не се знае като печелиш какво губиш и
като губиш какво печелиш!!!!!

Ако наистина положението е нетърпимо се пробваи ама мой съвет е да я оставиш да си живее живота!!!!
А и още нещо!
Каква е гаранцията че ако стане нещо м/у вас тя няма да се върне пак при него!!!
Нали има още нещо кадето са казали старите и напатили хора:
Кадето е текло пак ще тече или по друг начин казано Старата любов ръжда не хваща!!!!

Тук е написано чеRно на бяло със зелено
ThiS is only a Virtual reality

Da no kasmeta e na stranata na silnite i na nachinaeshtite sashto .

ne e lesno da si tikva...

Na men mi se struvash niakak ozloben.

Vinagi li tolkova barzo se otkazvash?

ne e lesno da si tikva...

Туй последното е готино. Ама не защото е вярно, а щото държи хората нащрек и не им позволява да се превръщат в разплути, самодоволни чичковци и свадливи лелки, миришещи на запръжка, а ги кара постоянно да се борят за другия.

Иначе съветът не струва. Нормално е като ти харесва нещо да го искаш. И като го искаш да се помъчиш да го получиш. Не е казано, че ще успееш, ама сигурно си спомняш за МакМърфи от Полет над кукувиче гнездо, като се опитваше да изкърти шадраванчето и не успя, каза нещо от рода: Е, поне опитах! И аз мисля кат него - трябва да се опитва. Пасивната позиция е убийствена. Но пък от друга страна си зависи от човека. Има хора, които обичат да се чувстват мъченици. И те си имат своите плюсове. Тъй че съвет няма. И неможе да има.

Да бе!!!!
Ама ти пропускаш един момент:
Какво ще е развръзката!!!
Я се постави на негово място и помисли малко и пак драсни някой ред!!!!
Да пробва не го спирам!!!
Но защо и мъченик!!!

Тук е написано чеRно на бяло със зелено
ThiS is only a Virtual reality

Развръзката е Божа работа. Откъде е сигурен, че не го е заглеждала в задника, като си е тръгвал? А това е едно добро начало. Всъщност има много възможности: да му се изсмее, да му се усмихне, да го целуне, да му каже да го духа, да отиде с него някъде и още хиляди. А това да го отблъсне грубо и нараняващо е само една от възможностите. Другите са много повече. Дори да отидат да потанцуват някъде - все кяр е. Не е необхдимо непременно всичко да завърши с това, че гаджето зарязва сегашния си приятел и се метка на шията на Азззззззз, повдигайки едната си задна лапка от щастие. Както и не е необходимо да завърши с ритник в гъза му. Ей до тия изводи стигнах като се поставих на негово място. Нали всичко това е част от живота - усмивките, ритниците, целувките, болката, щастието.