Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 19:27 27.04.24 
Хоби, Развлечения
   >> Лов и риболов
*Кратък преглед

Тема Бабушка  
Автор ick (Рибаря)
Публикувано31.08.06 12:58



Бабушка
Местно название– червеноперка, платика, платичка (неправилно)
Вид:
Сладководни риби
Категория:
Традиционен улов

Описание и особености:
Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото є е по-удължено в сравнение с платиката, но височината є подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът є може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.
Национален рекорд:Няма информация за рекорд

Методи на ловене:
Освен класическото є търсене на плувка близо до дъното в риболова на бабушката са се оформили и някои по-особени похвати. Например през лятото, когато рибата се е качила в по-горните пластове, близо до повърхността, е възможен монтаж без тежест. Стръвта в такива случаи е насекоми – скакалче, какавида от бял червей или ручейник. Целта е стръвта, утежнена само от куката, да пада плавно и бавно надолу. Това обикновено е достатъчно, за да провокира интереса на иначе вялата бабушка и тя да последва и налапа стръвта. Този монтаж върши работа с допълнителна малка сачма и в течащи води, като линията се пуска по течението. От време на време плувката се задържа с върха на пръта и това предизвиква кратко отлепяне на стръвта от дъното. Това също дразни бабушката и обикновено следва атака. В летни условия, когато рибите са близо до повърхността, е възможно да бъдат ловени и на изкуствена муха с шнур, по-често с мокра потъваща муха. Добри резултати при по-едрите бабушки дава и монтажът за лежаща на дъното стръв. Характерно за него е значителното отстояние на основното утежняване от куката – 60–70 см. Така в прозрачни води и чисти дъна рибата вижда само стръвта, без наблизо да има нещо подозрително и тревожно. Това притъпява нейната бдителност и тя по-решително взема стръвта.

Кулинарни качества:
Месото на бабушката е бяло, малко воднисто и меко. През лятото не е изключено то дори да нагарча, защото рибата се храни с много водорасли. Малките бабушки се пържат цели като уклеите. Преди тигана може да се овалят в царевично брашно, което им дава допълнителна хрускавост и леко тушира евентуалната горчивина. Големите се режат на парчета, като се препържват на по-силен огън, за да се стопят малките плаващи костици. В сравнение с уклея тази риба губи по точки при вкусовите качества, но пресна все пак прави добра компания на бирата на маса.




Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.