Понеже Грахчето зачекна въпроса за превода в темата за Леголас, искам да ви питам нещо, дето много ме терзае относно превода и смисъла на едно изреченийце във Властелина.

Става дума за легендата за Арвен и Арагорн, когато накрая Арвен казва:

"Вече не е останал кораб да ме отнесе натам, тъй че волю-неволю наистина трябва да изтърпя участта човешка -загуба и безмълвие."

Та въпросът ми е: от превода ли се е получило така- все едно Арвен съжалява, че е избрала смъртния живот; или просто иска да каже, че вече е избрала и пред нея не стои въпросът дали да си тръгне; или има нещо друго... Щото не е вярно, че не е останал кораб- Леголас и Гимли заминават след това.
А пък ако съжалява, значи е много гадно....

Обяснете, моля ви, че този въпрос много ме тормози и сън не ми остана

' "Nay, dear lord," she said, "that choice is long over. There is now no ship that would bear the hence, and I must indeed abide the Doom of Men, whether I will or I nill: the loss and the silence. But I say to you, King of the Numenoreans, not till now have I understood the tale of your people and their fall. As wicked fools I scorned them, but I pity them at last. For if this is indeed, as the Eldar say, the gift of the One to Men, it is bitter to receive."

Ти сега разстрои и моя сън...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като гледам не ще да е само от превода... Гадно. Знаех си аз, че има нещо, заради което не харесвам Арвен. Що за приказка е това- волю-неволю?! Като е избрала да умира, да го прави с достойнство, а тя- хем иска да е кралица, хем да си поживее няколко хиляди години.

Не е лесно да се откажеш от безсмъртието,зависи от човека ,всъщност елфа.Вярно е че елфите понякога завиждат на хората че са смъртни и могат да потеглят на някъде изморени след тежкия живот.Но все пак не биха ли изпитвали някакъв страх от това,защото не е естествено за тях да умрат? Аз например бих се ужасила при мисълта(страхлива егоистка съм)

Може и да е така,все пак не го е,превеждал Любчо Николов,за повече информация виж Скандали,но и все пак,ето ти и моето мнение,Арвен няма какво да прави повече в средната земя,след смъртта на Елесар,та има и малко тъга,но ти си прецени...

Галадриел,Галадриел,чист извор светлина поел...

А аз искам да питам дали Арвен като избира да стане човек и са се смалили ошите??

Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг...

ушите!!!

Не всякое злато сияе,
не всеки скиталец е враг...

Развиваш култ към личността, а това обикновено не помага в работата

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

Чакйте сега и аз да питам нещо-от превода ли е или аз си внушавам че последните глави на книгата-от унищожаването на пръстените нататъка са пропити с някава носталгична тъга.Особено края на легендата за Арагорн и Арвен.Може би това е защото "щастливия" наглед край всъщност се оказва тъжен... за Фродо.Незнам обаче винаги изпадам в душевен дискомфорт като чета тази част.

Съмнявам се - ушите не са най-важното при елфите та да се смаляват