|
Не знам с вас как е, но аз като видим по телевизиата некой и друг кадър от земи чужди с обширни песъчни ивици и море с един таков...странно син цвет, не като нашто и сърцето ми се свива. И на мен ми се иска там да отида с очите си да вида как е, що е, да попливам, да се посмеем. Иска ми се с ората тамошни да поубщувам, как мога, разбира се... Да ги видим и те ли аджеба като нас мислат, какво правят. Еееех!
Казвам ви това и поради друга една причина, дето визите чувам паднали са, значи можело стига пари да сбереме с жената да се метнеме на Москвича и да видиме и ние свет малко...па и ората нас да видат. Уви годините си минават, а пусто да опустее обикаля ми се светот, та ми се реве! И като гледам тоя....абе едно гевезе от "Дисковери канал" дето ужким небрежно света с една раничка само и му завиждам.
И както така си седя, а мислите се реят над красиви плажове, безкрайни пусти брегове, загадъчни пирамиди и гъсти джунгли, някаква шумотевица ме извади от това ми състояние на тъжен покой и неприятно ме развълнува.
Заслушах се - тапардия става във входа, гюрултия сиреч се заформила докат аз разсъждавам. Скочих на крака отварям и гледам леля Румяна от втория етаж - цялата се зачервила, очите и ше изфръкнат, а месищата и се тресат от възбуда. Тук е момента да спомена, че леля Румяна е същински слон, като ви казвам слон - разбирайте буквално, а щерка и Николина - малък слон. Бай Сотир за сметка на тех е кльощав като папур, а лицето му - също риба мама му стара - само профил има, като застане в анфас и чезне. Как се е снимал в паспорта тоя човек не знам. И не стига, че по цел ден се трепе като изоглавен в тухлопекарната, ами като се върне грохнал от работа, тея двете слоници почват да пъшкат от креватите - "Сотирее гладни сме! Сотире ходи купи биричка!".
Та значи точно тая Румяна седи пред мене целата почервенела, тресе се и ми вика:
- Кольо ела бе! Ако не си ти ше ни изколят бе! Ще ни оберат! Има некъв наркоман на стълбите, души по ключалките!
Е такъв ако го фанем как краде, направо не ми се мисли. Скочих през прага и заслизах по стълбите, а свинята със свиня търчи подир мене, крие се зад гърба ми и наднича уплашено. Минахме покрай техната врата, а онова пъпчивото Николинче се показа за малко, изхили се и побегна навътре по коридора - пубертета го гони! На вратата изплува силуета на бай Сотир, застина безмълвно на прага , седи пребледнел и ме гледа. Ни жив, ни умрел.
- Здраво бай Сотире, как е... - още не довърших и Румяна изквича зад гърба ми :
- Аре бегай вътре бе! Да те еба в путката баш! - бай Сотир се сепна и бавно потъна в сумрака на затварящата се врата.
-Пфу да те...давай Коле, давай по-бързо, че да не убега тоя изрод! Ше напраи некой золум! - вика и ме бута, а ви казвам, така мирише на пот и манджа тая жена, че не се трае.
Значи слизаме на площадката между етажите и гледам в единия ъгъл до парното се сврял въпросния наркоман. Целия в дрипи и трепери, като куче болно, значи. Пред него на земята неква кифла се въргаля, а той зяпнал в олюпената стена пред себе си , се едно картина гледа. Устните му напукани, а по бузите му сълзи. Плаче.
...абе то тва гевезе от "Дисковери канал" - оня бе - небрежния с раничката. Не на мене тия! Бас ловим, че покрай тоя мамин синковец има некоа тумба, барем от двадесет човека, дето му носат грима и помадите и се грижат тъй щото да не го степат некъде, което му е в кърпа връзано. Гевезе с гевезе скапано! Гледам го обаче и му завиждам...
Обърнах се към свинята, а оная свила устни , подигнала се на пръсти и занича готова да го обърне в бяг и писъци. Погледнах отново човека и му викам:
- Добре ли си бе човек? - онзи не зацепва, гледа стената и плаче. Стана ми жал, за клетника, значи. Да беше некой крадец, идиот некой, да го спукам от бой, а тоя...ни да го биеш, ни нищо. И както седя и се чудя кво да го правя, Румяна изкрещя зад гърба ми:
- Пребий го бе! Кво го гледаш?! Нека се научи как се краде и как наркотици се зимат! Утрепи го, гад! - вика и като, че зинала да се засмее. Това вече преля чашата. Обърнах се и изревах в лицето и:
- МАРШ ГОРЕЕ!!! - като чу тва леля Румяна, първом като че не можа да осъзнае ситуациата, но инстинктивно отскочи назад. Постоя така за миг, след което се разрида и побегна нагоре по стълбите. Ако имаше некой за бой тука, тва е баш тая дебела свиня! В тоз момент от долу надникна госин Маздрашки от първия етаж, като ме виде обаче физиономията му се скри тутакси. Хич се немаме с него. Ехееее то голем майтап беше с него! Тоя Маздрашки откак...абе ше ви разправим друг път.
...в Испания викат, не било толкоз скъпо. Е Палма де Майорка, убаво е майка му стара! Барселона...е и там ми се ходи. Викат, като си поръчаш в заведението бира - мезелъка безплатен ти го давали. Видиш ли, това било тъй щото благодарско да ти напраят, че си им уважил заведението...
Реших да свършвам вече с тая тъпотия, че ме фанаха бесните, че и една ношна лампа ме чака в нас за отремонтиране и викам на клетника:
- Гледай сега, мой човек, немам нищо против тебе ама хвани влез в другия вход. Тука са се събрали само простаци! Плашат се, нали разбираш... - като казах това, за моя почуда, човека стана и се запъти надолу по стълбите. Потрих с ръкав мустаците си, въздъхнах и тръгнах нагоре. Вратата на леля Румяна и бай Сотир зееше отворена. Влезнах и викам:
- Бай Сотиреее! Къде сте бе? - чух некъв кикот и кога гледам в коридорчето дето е клозета, както винаги също отворено и вътре Николинчето. Седи и най невъзмутимосе се напъва, ама така, щото очите и ще се пръснат.
- Абе в тая къща никой ли не затваря вратите?
- Страх ма е, бате Кольо! Не могааа!
- Къде са баща ти, майка ти?
- Ъъъъъаааааанъеее знам бате Кольоо!!! Тука беха преди малко...амаъа... - челото ми се сбърчи от засвидетелствуването на теа неистови напъни. А когато усетих и мириса си рекох на мига да видя къде са се покрили. Тръгнах към хола, а Николина извика зад гърба ми:
- ...бате Кольо кога ше ми разкажеш за казармата? - мисля си - "Шти разкажа аз с една дреновица на тебе и на майка ти!".
Приближавам спалнята и чувам как оная слоница още хлипа. Вратата леко открехната. Малко неловко се почуствах, ако ме разбирате, ама нейсе - обърнахсе налево, надесно...па надникнах.
Е вервайте по-добре да не го бех правил! Туй що видех ми развали настроението за поне две седмици напред, майкамустара!
Дебелата гад, се беше излегнала гола на кревата - досущ като оня бе...ъъаааа от "Междузвезни войни" едно време бее...ееех не си спомням името му! Абе като планина от тесто досущ! Лежи и плаче. А клетия бай Сотир забил глава в междукрачието й и работи усърдно, като пчеличка. И както си седя и гледам тази потресаваща картина, бай Сотир бавно повдигна глава и ме погледна с един такъв празен и тъжен поглед. Гледам го и аз и кво виждам - и той плаче.
...това пирамидите било голема работа да ги видиш! Викат - "Сфинксо се плаши от..." - не бе, дасеба - "Времето от сфинксо се плаши, а той от..." Хмм нещо такова беше май... Абе как да е!!! Там да ида искам, да се покатерим по некоа пирамида, да усетим мириса на нажежен песак па да надникнем в некоа хралупа, дето викат здраво ги имало по теа пирамиди - даже и некакви машини запуштали да дебнат вътре...
Изнасям се набегом към външната врата. Зад гърба ми Николинчето нещо каза,ама не я чух. Тръгнах нагоре по стълбите, ама в главата ми запечатан тоя тъжен поглед на бай Сотир. Как я търпи тая Румяна тоя човек?! И както се качвам чувам:
- Ако ги фанем, майката че им разебем!!! Шибани копеленца!!! - Стефан борецо е. Къв борец е, не знам, ама верно се убави коли кара и апартаменто как го е нагиздил - не е истина! Детето му е Стефчо на осем годинки е ама са го накичили със злато като елха.
Значи качва се тоя Стефан и пцува яко.
- Що става бе Стефане? - викам, а гледам у ръцете стиснал две кирки.
- Мъъмицата им ше еба аз! Строшили ми задното стъкло бе! Строшили го па после забили теа две кирки у капака на колата. КОПЕЛЕНЦА!
Тц тц докаде се изроди народа?! Явно зъб ли му има некой, що ли? Тоя Стефан инак не е лош човек - много е прост верно, ама не е лош. За услуга да му искаш, готов е ризата да си даде.
Прибрах се и затворих вратата.
Тишина...
Дано сичко е наред, котка да ми не мине път, дето има една дума, намислил съм другото лето да тръгнеме с жената и детето. Ще сберем дотогава некой лев. Че го измислиме. Сега май баш му е времето туй да сторя. Жената и тя ше се зарадува много - за детето па да не говориме.
Еееех па да го срещнем некъде оня с раничката, аз ше му кажем тогава, некои неща за живота...
|
