|
На Светла...
...и на всички реални образи от нереалната страна.
Уморен съм.
От вятъра който духа в зениците ми
и навява сини сенки под гнездата на очите ми.
Духа силно
от монитора
но не разрошва косата ми
само мислите разпилява
и надеждите
и чувствата...
...като пухчета на глухарче
и аз оставам сам в полето
дърво без листа
цвете без хубост.
Хремав съм
мислите ми изтичат през носа
и се размазват по масата
треперя
свит в пуловера и надянал плетената бабина шапка
горещ от вън
а вятъра духа... дълбоко, дълбоко в мен
вътре.
Навярно се ражда сред макови полета
нейде на крехката граница между реалност и фантазия
опияняващ...
...опиянен аз за това седя пред светлината на монитора
подложил на течение оголения мозък свой
...и той настива
клетника пихтиест
и възпален гнои
с мисли носещи зрънца от лудост
които я посяват в разораната душа.а.а.а.а.а.а
па-ра-це-та-мол
самотно хапче в измачкан станиолов дом
бум-бом-бом
измачкан станиолов дом без хапче...
...фармацефтичния му жител
предъвкват зъбите ми вяло
и някаква надежда
пак такава
че наемателя на моята глава
Гангрен Гангренов Главобол
ще се замае от подаръка на фармахим
и ще заспи
дълбоко
непробудно.
Вода студена
от чешмата
загребана със шепи
и по лицето разпиляна
умората от порите за да отмие
и сънищата в очите да изтрие
макар за кратко.
И никотинов глад и болка в зъбите
и прашен някакъв въпрос:
Какво по дяволите правиш тука?!?
без отговор оставен
и захвърлен на боклука - пласмасовата кофичка с останките от крава вкиснала и неродена
ах киселото мляко ах
и някакъв не ясен от ноща на вънка страх.
... а всъщност умората от таз игра
с живота мой
сред хладния простор на електронните поля
в които духа вятъра попиващ в моите зеници.
...и
не не не
не искам...
... не искат пръстите ми бледи
да спрат да милват плстмасовото тяло
износено... болнаво... бяло.
Не искам
вятърната мелница в главата ми
да спре да мели думите довявани от вятъра...
...в зениците ми.
Макар, че те са просто...
думи
Привет
Да ме прощаваш, че с отговора се тъй забавих, но напоследък имам трудности с достъпа. Абе трудности...хе-хе, просто си здухвам катртите за достъп за минимум време, а тъй като...
Та извода е, че не към самият компютър, а към интернета му пусти имам пристрастеност.
думи
...от личен опит знам ( макар и малък ), че понякога нещата стават доста сложни и не е достатъчно само да пишеш от душа и думите да се леят ли леят, ами трябва да седнеш и да вникнеш в това, което си написал до момента, да го обмислиш, да...да...да...сума ти работи. Това най вече важи за дългите писания, когато нещата се наслагват и мултиплицират с опасност да им изпуснеш конците на героите и те да се разбягат на където им видят очите, помъквайки след себе си парченца от историята, а ти оставш като сирак насред полето с заглавната страница в ръцете и объркан поглед. Еййй...какви пък ги нанизах и аз :-))), голям анализатор на литературния процес се извъдих, ама я да седна да пиша нешо, тогава никакъв ме няма по практическите съвети :-)) Казваш, че мелиш реалността с месомлачката в главата ти и после я наслагваш по белите листа, а тя наднича из зад рамото ти и не може да се познае :-) ? Това е прекрасно, имам слабост към такива преработени реалности.
думи
...не се сърдя, макар че в началото наистина нещо ме жегна и едно-две слънца угаснаха в очите ми. Натъжих се, тъй да се каже и се обърках. Просто не проумях защо по този начин ме зашлевява критиката.
думи
...че прекият контакт с реалните личности зад никовете, може да доведат до неочаквани и печални последици, но интереса ми е по голям от опасенията.
думи
...от слънцето. По паважа се белеят малки, бляскави перли - гурлички, отронили се от нечии очи. Въздушни целувки, изпратени от балконите, догонват очакващите ги устни.
думи
... toja tvoja duzd ne studen, ami
hladnokruven napravo...no e dostatuchno otrezvjavasto
mokur...
njama mi bibliotekata naokolo, no imashe nesto
hladnokruvno ot Kapoti, koito mai nedoljubvam
osobeno, no vse pak sum chela...
...hmmm...sto natatuk se otplesnah...
думи
Чувствала ли си си очите, като сврени яйца, които незнайно как, вместо да изядеш на закуска, си ги разменила с очите си... а очите си изяла ?
думи
Аз пък съм от квартал "Надежда" (не зная защо някои го римуват с "говежда" :-),
п.с.
чао и есенни усмивки от мен ( изпращам ги по лъчите на слънцето, просто трябва да се оставиш то да озари лицето ти и ще ги почувстваш :-)))
думи
Няма да започвам така, защото няма да прочетеш смеха в очите ми, а той не полепва по буквите, когато ги докосвам с пръсти.
Хм... май глупости пак, а?
:)))).... пращам ти усмивката на щърбава луна.... виждал ли си такава? Не е ли смешна, а?
Хм... а знаеш ли какво е да мирише на недокосван есенен грозд?
Аааа.... виждал ли си летяща катерица?
А мислил ли си някога, че електрическият стълб отсреща, сутрин прилича на побит в небето черен кръст?
А чувал ли си да мълчат думите?
думи
Бъди внимателен.
Наистина внимателен - в този свят ентропията сега е на мода.
думи
Privet :-)
Obichash li kiselo mliako ? Az v momenta tova pohapvam. Predi malko se varnah. Biah iz centara s priateli. Motahme se, pihme bira, ziapahme minuvachite, izprashtahme slanceto, igrahme si s dumite...
Umoren sam. Manichko. Ama to normalno, ta nali dnes cial den chegartah tavana na kuhniata za da mahna...
Hey, ti nali si realna ?!
думи
...mi stana tajno. Ey taka. Prosto misli. Spomeni. Vazpriatia. Pusnah si muzika, sednah na zemiata do kasetofona i zapalih cigara v polumraka na stayata. Dima na cigarata bavno se izvivashe pred ochite mi, a muzikata se raztvariashe sred mislite mi. Togava v glavata mi zacikliha edni dumi. Priiska mi se da gi napisha, da se otarva ot tiah. Vkliuchih kompiutera i sednah. No dumite niakak si izbledniaha. Vzeh kasetofona, slojih kolonite mu ot dvete strani na monitora i pak sednah. I zapochnah da pisha. Dumite sami idvaha. Ne se macheh da gi izmisliam ili da tarsia niakva logika v stroeja na tova koeto pisha. Prosto se potopih v muzikata, chuvstvata, spomenite, realni i nerealni obrazi. Po niakoe vreme stanah i si naliaha vodka ot edna izostanala ot niakoe sabirane butilka i ya smesih sas soka ot kasis, koyto si piyvah ot po-rano. Prodaljih, kato samo ot vreme na vreme smeniah kasetkata. Sediah si, poniakoga minavashe dosta vreme bez da napisha neshto, prosto si sediah potopen vav sazdalata se atmosfera. I taka otkarah do kam 4 sled polunosht. Posle probvah dali i-neta mi e prorabotil, okaza se che e i az go publikuvah, taka da se kaje s oshte neizsahnalo mastilo po listata ;)
думи
Обух си черни лачени обувки, останали ми от...знам ли от къде, облякох си панталон и черно, кожено сако и към всичко това прибавих едно дипломатическо куфарче, подарено ми от леля ми и чичо ми по случай 24-я ми рожден ден. В куфарчето сложих една книжка за "Сексуалното извисяване, чрез източни методики", една "бандитка" пълна с водка ( 100 грама ), 4-ри мънички порцеланови чашки с изобразени пътни знаци върху тях, една кутия "Житан", една касетка на "Slayer", една вълнена шапка, едно синьо пуловерче и... май това е всичко.
думи
Макар и да имам руско гражданство,роден съм в София. В майчиния дом в градинката, която е близо до централна гара и през която минава бул. Христо Ботев. Само че сега този родилен дом, май вече не изпълнява функците си на такъв. Денят е трети септември 1973. Дали съм бил хубаво бебе, не зная. За родителите си навярно съм бил такова :-)
думи
...и помня че последното корше което ми набиха, беше право в носа, след което той претърпя метаморфоза.
думи
Принца комай се провали в издирването на принцесата
думи
Винаги е красиво, когато вали тих, обилен сняг
думи
Sande, poluchih twoeto tuj toplo i radishno pisamce i
sarceto mi zapja bodra pesen. Ama pusto kraja ostana
zagadka za men, zashtoto tuk ne moga da go procheta na
kirilicata.
думи
...пушейки ментолов "Салем" ( не е добар ) а от там до ресторант "Тополите" до зоологическата градина. Там имаше червендалести чешити с охранени жени тарсещи забажа във фолк оркестъра и силните питиета, а сервитиорите биаха като персонажи от Туин пикс. Абе накрая се чудех какво правия аз там,ама нейсе..
думи
...аз радвам се за теб. Бъди такъв, все светъл и добър, а аз ще вадя музика от твойте думи, в косите си ще вплитам твоя смях и ще танцувам с нашите другари. Над нас ще свети слънце в синьото небе, мечтите ни ще бъдат необятното море в което ще се къпем до забрава и после всеки тез' мечти в живота си ще вплътява. И ти и аз и той и тя ще бъдем заедно ръка в ръка и ще си даваме това което в книгите поетът е описал - приятелство от обич изградено.
Е, туй то - преди да хвана трена за съновната страна аз исках да ти кажа друже тез' слова.
думи
Изяждах ги
и тръгвах аз отново
сълзи човешки
оставяйки след мен
и молех се
и молех се горещо
душа човешка да не си
във свински плен.
думи
26.06.2000
...а в Грудово карали войницйте да зашиват листата на дърветата едно за друго, за да не падат и да не замърсяват плаца. Ако някой легне на тревата и го хванат, го карали да изправя измачканите тревички с кибритени клечки за опора. А пък в казармата във Велико Търново играели на Формула едно...
- Какви сте вие бе ? Каква казарма бе ? Колко е часа ? Кой ден сме ? Какво става тука бе ?
- Бе ще викаш на село !
- Какво село бе ?
- .................
- Ейй-руп, ейй-руп, ейй-руп... греби мъжки, гребиии, че да си настигнеш акъла. С това темпо без акъл ще си останеш.
- Греба, греба. Аз да не съм състезател по кану-каяк. И къде ми акъла ? Той ако е с моторница, няма да е честно. А, ей го ! Той цял кит, тоя мой акъл. То бива акъл, бива, ама чак толкова...
- Това не ти е акъла бе мъжки, това са му фекалиите.
- Какви фекалии бе ?! Лайна ли бе ? Лайна ?
- Ейй-руп, ейй-руп, ейй-руп...
- Какво руп-руп бе ? Я ти греби, а аз ще викам, тарикатин такъв. Я, цаца ! Май е мъртва, или поне на умирачка. Може да е от лайната.
- Това ти е акъла бе мъжки.
Тъкмо да му отвърна на наглото копеленце със смешната шапчица, дето по лека нощ деца го рисуват един хубавец, а той - мазен спекулант на сънища, лъжат децата само. Та тъкмо да му отвърна както си подобава, ама онази полужива цаца взе че ми скочи в устата. И всичко си дойде на мястото - бях в процедура на събуждане, затова такъв кавабалък се вихреше покрай мен. Онези мисли за казармата бяха останали да си допиват в главата ми от вчера. Бях на войнишко изпращане. Стандартна работа - мастикоракиени напитки, фолк маратон, казармени спомени. Аз за щастие ( или нещастие ) нямам казармени спомени, но не се свеня да разправям другарски такива. Изнесох се навреме. Преди химна.
Абе всичко си дойде на мястото, само не можах да разбера как тая малка цаца е изсрала цял кит лайна.
Цаца ми бил акъла - друг път. Ще му ги изкарам през носа сънищата дето ми пробутва напоследък тоя мазник.
думи
Там.
Зад вратата.
Тялото си подарих.
На мрака.
...а той ми подари кутийка с лудост черна.
думи
Къде е синьото ? А ?
Очите ми гледат образа в огледалото с надеждата да зърнат синия нюанс, ама от рошавата кратуна се стеле само гарваново черна мъгла. Синьото навярно е изтекло в мивката. Поглеждам си ръцете. А, ей го къде е ! Целите ми ръце са омазани в мастилено синьо ! Мивката и стените, около нея също. Ама не те бяха целта, а косата ми. Тя навярно е блуресистанс. Бива ли таквиз работи бе мила ?! Аз цели пет лева дадох за боята, а ти... хипарлива ти работа, косешка. Ех...
Неделя е. Някъде преди обяд. Краят на юли. Аз съм в банята и оглеждама сътворения от мен шедьовър. Всичко наоколо е омазано с боята, която купих в петък от едно магазинче на " Петте кюшета". Леличката в магазина ми каза - " Няма смисъл да купуваш Лореал, тази също е черно синя ".
"Ама ще стане ли като на мострата? Синьото ще е изразено ли ?" - поиптах аз с надежда в гласа, която подканяше леличката да каже "ДА".
И тя това и направи, каза ДА, а аз си казах " Да го духат Лореал с тяхните 13 лева" и си купих кутийката с бленуваните цветове.
На ти сега бленувани цветове ! Аз банята да бях пребоядисал - по добре. А то, ни банята, ни косата. Е нищо, сега ще съм ония лошия от филма за Арабела - Румбурак.
думи
- Е, еее...шекер хадъма. Еее..борсум хедет гюлу ?! Борсум хедет ? Чош соклук уй, хе-хе...кисир даги, алхукбер даги!. - брадясалият овчар, беше хванал дърпащата се овца с едната си ръка, а с другата я галеше по главата, нареждайки и тези думи.
Потурите му лежаха захвърлени на топка в тревата на близо, а останалата част от стадото кротко пасеше из оскъдно надарената с прегоряла от слънцето трева, полянка.
- Аааааа.... Ааааа шекер хадъмааааааа, шекер хадъмааааа !!!
Приклещената от овчаря животинка, болезнено се разблея под напъните на грубото селско тяло.
думи
Спирам до тук и отивам в прегръдките на съня... моят наркотик с нощна шапчица и звънлив шарен смях.
Не зная дали ще пусна това писмо, но може би е по-добре да го пусна. То е частица от мен и ако някой иска може да ги реди като пъзел, изграждайки моя образ, който не е така добър колкото бих искал да бъде, но...
лека нощ
п.с.
независимо дали всичко е реално, поне за тази вечер се почувствах изпълнен с онова крехко чувство, от което понякога се ражда щастието.
Довява и отвява...
...и взима и ми дава.
|
