Намирам Стивън Кинг за истински цар. Историите му са наистина впечатляващи и всеки път много различни. Мисля, че съм прочела почти всичко, издадено у нас, и всеки път се очаровам наново от огромното му въображение, от начина, по който продължава да ме държи в напрежение. Обичам да си създавам обстановка за четене на книгите му, която още повече да наелектризира тръпките, които ме обземат от ужасните му истории. Най-хубаво е да четеш Кинг след полунощ, на светлината само на една нощна лампа и да си абсолютно сам в дома си, т.е. да си го направиш колкото се може по-страшно. Открих една банда Blind Guardian, която има песен със същото име като един от романите не Кинг ТОМИЧУКАЛАТА; легендата била доста популярна.
Понякога си мисля, че Стивън Кинг е шизофреник, или поне закоравял наркоман - откъде иначе колкова много ужасно въобажение, събрано в един единствен мозък?!
Любима книга ми е ТО.
Почти всички филми, направени по Кинг са слаби.
Не ми се излива тирада. Искам да споделя впечатления с други като мен.

Има разбира се по-добри автори на хорър, има по-добри белетристи, има по-добри автори на фантастика, но няма по-добър от мистър Кинг във всичко това ЕДНОВРЕМЕННО.

Колкото до филмите - така е. Не знам защо е така - може би на режисьорите не им достига лудост, фантазия. Или може би смелост? Или пък нещо се губи при "превода" от хартия на кинолента. Кой знае...

Аз съм прочел ВСИЧКО което е превеждано на български (бог да ги поживи плеядците). Любими са ми по-"белетристичните" му неща: "Подпалвачката", "Тъмната половина", "Пътна мрежа", "Голямата разходка" и най-новата: "Сърца в Атлантида". Истината е че не вампирите или върколаците са страшни. СТРАШНИ са хората...

---------
Във виртуалната реалност хората са... силуети

"Bezsanie"

имаше абсолютно невероятно страхотен финал, о, даааа!!!

---------
Във виртуалната реалност хората са... силуети

По-добри автори на хорър май не се сещам да има.
Нека кажа и аз: той е един от най-великите живи разказвачи днес.
Разказвачи


Не е лесно да си тиква.

Съгласен съм с теб - цар е. Просто е невероятен.
За историите...самият той беше споменал: Важна е историята, а не кой я разказва. Сещаш ли се? :)
Струва ми се, че до голяма степен си е останал дете - с всичките му нощни страхове и кошмарни фантазии.
За музиката... тая практика музиканти да правят "кавъри" на негови книги е въведена през 1987 от Anthrax. Тогава те издадоха "Among The Living" (...with some help of Captain Trips) и "Misery Loves Company" (...write for me & only me a really extra-special story, make it mine, every line, don't make me sorry...). Позна, нали - "Сблъсък" и "Мизъри". Scott Ian от Anthrax е голям фен на Стивън кинг. Аз съм фен и на двамата :)
И на мен "То" ми е любима книга. Даже ми е на десктопа от месец и нещо :) Ако искаш - отиваш на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Demonjachna literatura!

Наистина ли си падаш по него? Трябваше да се сетя по-рано.

Хм, "падам" е доста меко казано. Той ми е повече от любим!!
В книгите му открих много истини за живота, казани по негов си, Стивънкинговски начин. Открих тъга по детството (макар неговото да не е било щастливо), много задълбочен поглед върху живота, чудесно описание на нравите в американската провинция от времето на неговото детство (страшно интересно и извинете за тавтологията). Обичам да се страхувам под одеалото, но това далеч не е всичко. Той има две книги на тема "насилието в семейството" ("Долорес" ти я препоръчвам горещо). Те ми помогнаха да изградя част от възгледите си за живота (макар че ги прочетох сравнително късно). А последната издадена в България засега част на "Тъмната кула" е най-жестоката любовна история, която съм чел някога. Е, добре де, наравно с онази на Мариус и Козет от...знаеш откъде. Прочети я, намери време! Не е задължително да си чела предишните - лесно ще се ориентираш в обстановката и персонажите.
Да не говорим, че е написал "Гняв" едва деветнайсет годишен. Чела ли си гняв? Жестока е.
Книгите му са до голяма степен автобиографични - вкарва много елементи от своя живот. А аз много се интересувам какъв човек е той. Зная разни неща... За жена му Табита (която също пише книги), за хлапетата му - Наоми Рейчъл Кинг (за която той написа "Очите на дракона"), Филип Оуън Кинг и...третото не го помня :-0
Има хора, които много, ама страшно много ме интересуват. Стивън Кинг е един от тях. Друг такъв е Светльо от...нали знаеш откъде :)
Има и още. Ама не тук и не сега.
Знаеш ли например, че той много обича докато пише, да слуша рок енд рол, надънен до дупка. И понеже човекът имал пари, направо купил една местна радиостанция и постановил да пускат само рок. И докато пишел, слушал само WZON (въпросната станция). Не ме питай за честотата, защото (засега :Р) не я зная. Ама някой ден... :РР
Мога да те светна и на каква машина е пишел навремето - Underwood. После - на компютър Wang или нещо такова...който е увековечен в "Компютърът на боговете" - разказче.
Такива ми ти работи.

Life's too short to cry, long enough to try.

Редактирано от cлyчaeн минyвaч_anon на 07.01.01 21:21.

Благодаря ти за обобщения анализ. За мен също е повече от любим. Отново ме изненадваш. Много малко хора виждат в творчеството му това, което ти си видял...Наистина си различен. Въпреки, че е любимият ми автор, не зная почти нищо за него.
А за "Гняв"...май досега не съм срещала някой, който да харесва тази книга (това беше първата, която съм прочела от него и...наистина е жестока) Не знаех, че е бил толкова млад, когато я е писал.


Мисля, че се сещам за Светльо, но не мога да разбера с какво толкова ти е направил впечатление. Да, имат интересни песни, но чак пък толкова...
Ще направя един експеримент - тема за Хиподил. Интересно ще ми бъде да видя какво мислят останалите и дали има някой, който вижда това, което ти виждаш в тях.