Боби беше дошъл в къщата й, както правеше всеки ден. Идваше, сякаш носеше огромен товар. Самият той обичаше да казва: "Откакто съм се родил, съм си недоспал!". А тя го посрещаше с радост всеки път и го целуваше, и времето й ставаше негово.
"Довечера мои приятели искат да отидем на дискотека!" внезапно се сеща тя и стои очакващо пред него. Боби седи на леглото уморено с наведена глава. Поглежда я бавно учуден, повдигнал е толкова веждите си, че цялото му чело е на дипли. "Ти ходи! Знаеш, че аз не обичам да ходя по дискотеки!" й казва и се изтяга на леглото. Тя се натъжава. Иска й се да му се ходи там, където обича да ходи тя. Поне един път! Тя никога не му е отказвала предложения. "Знам, че не обичаш да танцуваш, но ела само, за да сме заедно. Ще пиеш, ще гледаш, ще слушаш музика, а и ние ще сме голяма компания." тя опитва да го придума, както при всеки такъв случай. Ходила е сама с приятели там, където той не е искал да ходи, но толкова много й е липсвал. "Не, не мога, не ме карай!" Боби й се сопва, защото историята вече му е позната. Тя оставя темата и са заедно, докато тръгне за дискотеката. Там тя пие малко мартини, говори малко с приятелки, танцува много с всички приятели и се прибира приятно уморена с мисълта колко много й се иска сега да е заедно с Боби.
Боби е дошъл при нея на следващия ден. Тя се радва, всичко е както всеки друг път, но Боби е нервен. "Как беше снощи дискотеката?" изплюва най-после камъчето. "Добре изкарахме! Натанцувах се." тя се усмихва. "Кои бяхте?" Боби е сериозен. "Познаваш Ива, Ваня, Люба, Мима и Валя. Имаше и техни приятели." обяснява тя. "Е, мъже с вас нямаше ли?" Боби не е разбрал и я гледа в нервно очакване. "Е, нали това казвам, имаше техни приятели!" тя на свой ред се чуди и го гледа. "Ама какви са те, гаджета на жените ли?" Боби се е облегнал на лакът и започва да бели с нокти единия си палец. "Само двама, гаджето на Люба и гаджето на Ива." тя му обръща гръб и тръгва из стаята, мисли, че темата е изчерпана. "А другите? Те какви бяха?" за Боби обаче темата още не е свършила. "А, другите не ги знам!" тя махва пренебрежително с ръка във въздуха. "Не ви ли сваляха?" Боби саркастично се е озъбил, палецът му вече кърви, но той не усеща, продължава да рови в него, както в изминалата нощ. "Е, нормално!" тя се завърта на пети и се смее. Вижда, че той не приема така леко нещата, но още не разбира защо. "Ти не заби ли някой?" Боби потропва нервно с крак. "Не! Какво се опитваш да намериш?" тя се дразни, изведнъж осъзнала идеята на целия разговор. "'Ми не знам, ти знаеш какво е ставало!" говори Боби сякаш е сигурен, че се е случило нещо, което не му харесва. Тя е обидена... всъщност за пореден път. Натъжена му обяснява, че не може да почувства желание към който и да е друг мъж, защото желае само него. "Такава жена няма!" отсича Боби и тръгва да се прибира в къщи. Тя се чувства неразбрана и тръгва да го изпрати, иска той да е спокоен и да й се усмихне. Боби се съгласява да отидат заедно до колата му. По пътя тя му говори колко й липсва, когато не е с нея, а Боби мълчи и дори не я поглежда, гледа напред. Тя се пита как да го убеди, че на нея може да вярва, обръща и тя поглед напред и вижда, че насреща им идва неин стар приятел от училище. Спират се, Боби го познава, поздравяват се, но Боби не е в настроение да говори, говорят те двамата, а Боби ги слуша. Разделят се и тя казва на стария приятел: "Обаждай се, чу ли!", а онзи се усмихва и помахва за довиждане и на двама им. Тя се чувства малко по-добре от приятната среща, но чува: "Това си беше чиста покана!" жлъчно казаните думи на Боби я смразяват. Тя не може да повярва, че и за този приятел Боби е готов със своята ревнива историйка. Боби се качва в колата си, поглежда я обвинително и потегля за в къщи. Тя стои неподвижна, гледа след него и само сълзите се смиляват и я погалват нежно по бузите.

Бобиевци знаеш ли какво им казвам? Еми нищо не им казвам, защото няма смисъл. Само чао и толкова.

вече и аз им казвам;)), но в началото, преди мнооого време, години, не можех, не знаех, не бях толкова силна.

колко такива Бобиевци има, и колко такива "тя", които нищо не казват, дори и чао...

Е това си е проблем на "Тя"- тата...живот!!!

Kalinski***

Hubava tema....kato gledam vse jeni ste se izkazvali dosega ;)

Znaesh li - towa go ima adski chesto. Koeto ne mu prechi na stranichnija nabljudatel da vidi greshkite, samo che tova e ednata strana. Ne che iskam da zatavam na stranata na "Bobi" - to e jasno che e typo. Samo che go razbiram! A vie, mili dami zamisljali ste se njakoga, za dyrjanieto si i kakvo izpitva syotwetnija v roljata na Bobi???

Zashto ne trjabva da se sumnjavate che moje da se pusne takyv primer i za otvetnata strana ;)

Vyprosyt nee da kajesh "Az na takiva im...'", a da se stigne dotam kogato takiva "problemi" se reshavat s razgovori i nai-veche s VJARA v partnjora!

Ehh, interesnoi kak shte me ohulite sega ;)

Как пък успя да я изровиш тая стара тема?! Така е: или имаш доверие в някой и се държиш ларш, като началото на поведението на Боби и после може да попиташ от интерес "кво стана, кво? наеба ли ги? разказа ли им играта? а той кво? и кво?" и смях през цялото време; или нямаш доверие, за което трябва да има повод за съмнение и си го демонстрираш през цялото време "бе къде ше ходиш без мене? кат че ли не те знам как още с охраната ше клекнеш да се ебеш?! никъде нема да ходиш!". Разбираш ли? Нищо не осъждам! Въпросът е да има основание за демонстрираното поведение и то да е постоянно, после жените били непостоянни, хм! Ааа и да, за жените е същото, просто такъв е примерът, но може да стане точно същото, като обърнеш половете!

Въпросът е не дали мъж или жена е Боби, истината е че такива хора обикновенно ревнуват защото си представят как те самите биха се държали в такава ситуация и .... ревнуват щото си мислят ,че и партньорът им е като тях.


The death is not the END

Поздравления за начина ти на отговор! Не те хваля, просто на мен лично ми хареса.
Въпросът не е точно такъв - че това обикновенно са хора който так абиха постъпили. Знаеш ли,. аз наскоро бях в някакаква ситуация близка до тази на Боби ;((( Това което мога да кажа със сигурност е, че аз УСПЯХ да проумея че мога да вярвам на това момиче. Всъщност не знам доколо бях прав тогава, защото впоследствие нещата се оказаха далеч не такива , каквито очаквах.

А и за съжаление все по-малко стават хората който могат да изкючат възприемането на другите като сексуални обекти, когато обичат някой! Защото аз само за себе си мога да говоря, и знам че е така, само че досега не съм срещнал някой друг....което е тъжното