Отново е...
...утрин.
Мъглива но усмихната.
Влажната и усмивка е покрила лицето ми с воал от невидими капчици във всяка от които наднича слънчице... сънено и добро.
Само където е забравило топлинката си под завивките... или може да я е дало на съня за да не зъзне по пътя към съновната страна.
Нищо, важното е, че е добро. Добричко. А пък и нали аз си имам топлинка, скрита някъде там... вътре. С нея мога да стопля всички слънчовци сънливци, така че да засияят с ароматна матова светлина върху лицето ми. Толкова ароматна, че усмихнатата утрин ще си покаже нослето из под мъгливите одежди за да подуши и оближе бузите ми... слънчевите близалки.
Смехът ( не спи ли още този немирник? ), само това и чака и изскача на вън но нещо май обърква пътя в бързината и вместо през устата, се гмурка навън от синевата на очите ми... право в призрачното море от мъгла.
...и смеещият ми се поглед го разнася из притихналата гора, гонейки рунтавите опашки на катеричките.
Някой ( аз ли? ) запява весела песничка, бъркайки думичките но не и настроението. Вятър няма и тя кръжи около мен, оцветявайки мъглата с шарена топлинка. А утрото и то си я затананиква през нос, старателно облизвайки бузите ми.
Мъгливо но усмихнато.
...
- Ей, момче... ти какво си се разпяло в ранни зори бе ? Алкохола от снощи ли пъдиш, а ?
- Ааа, не. Пъдя мъгливите одежди на утрото, дядо.
- Пъдиш ги ти... най-много катеричките да изпъдиш от гората.
Намигам на утрото и го пращам да оближе намръщеното лице на дядото.
- Ей, дядоо, защо ти щръкнаха така мустаците, а ?
Смея се, вече на глас, а дядото стои занемял насред пътечката с мустаци щръкнали от шегата на утрото, което май започна да си разкопчава шубата от сива мъгла.

п.с.
а песничката май е... детска
:-)

ама че сладурско:)))))))
ти си едно голямо дете, аркадашко:)

винаги пази детското в теб!:)

podaryavam ti ciganskoto lyato s miris na kanela, med i pechena tikva, sladko i lepkavo kato lyubovta na chervenokosa jena. protegni ruka i shte go usetish kato payache v shepata..poburzai! vij kak se turkalya nadolu po sklona v cherveno i zlato...skoro, mnogo skoro shte copne v ledenoto ezero na zimata..hvani go, ako mojesh.

:-)

Едно утро... един миг...едно щастие - красиво и мимолетно...

...i edno zaharno petle za teb milo dete!Prekrasno utro ...............

...но комай само ще да се окъпя в ледените води на зимата, стискайки в ръката си сноп лъчи от дрешките на избягалото лято :-)

...захарни петлета, въртележки, шарени дрешки...
:-)

Под ключ в килера ли? :-)

какво тогава ти остава, освен да се насладиш на зимата. побързай, тя също е крехка и смъртна.

пролетта убива зимата. разкъса я с хищните нокти на зелените кълнове. изгаря я на кладата на априлското слънце. разкъсва снежната и роба на девственица и мътни потоци от сълзи рукват по лицето на земята.
пролетта убива зимата по хиляди различни начини.

mnogo nejno i krasivo, a?
Tochno kat filcheto za "Vylshebnoto zaharno petle"
- onui prikaznoto be, ne se li seshtash?


Stegni se! Mraka te zove s prashnite si odejdi, iztykani ot paiajini i strah! GMURKAI SE!