Здрвейте! Казвам се Калин и ми е приятно.

Тези дни зачетох разкази от Джек Лондон и останах очарован, но също открих проблем в ежедневието си. С тъга установих, че няма дори един човек, с когото мога да говоря за впечатления от прочетеното.

Въпросът ми е - в този клуб обичате ли да практикувате това?

Може да се намерят хора за целта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би било чудесно! Чела ли си разказа "Спот" от Джек Лондон? Освен че се смях като дете, но също така останах впечатлен от дълбокия смисъл, който е вложен в него! Много ми се иска да видя друга гледна точка за този разказ, ще споделя и моята, ако е интересно за някого.

Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чела съм го преди доста време, но си го спомням.

,,That Spot" е разказ в типичния за Джек Лондон стил, като имам предвид не толкова начина му на изразяване, а темите, които застъпва в произведението.

На първо място бих посочила темата за оцеляването.
Тя присъства в огромен брой от творбите му. Има я и тук, касаеща всички герои – и четириногото, и хората, които трябва да водят ,,борба за живот" както е името на друг много популярен разказ на писателя.

Втората тема е тази за свободната воля като ще я свържа със свободолюбието.
Изборът какъв живот да водиш. В случая кучето решава да няма господар и приятел. Човекът не му се явява такъв, защото Белязания не желае и не позволява това.
Също както да избягва всякаква работа в полза на човека е негов избор, за него това е свободата.
Наистина животните не притежават воля, това ги отличава от хората. Но за художествено произведение е допустим и често използван похват, когато човешки черти се приписват на представители на животинския свят.

За трета тема бих определила достойнството или гордостта, не знам как да го уточня, само ще кажа, че гордостта е в хубавия й смисъл.
За косматия герой на Джек Лондон е под достойнството да работи, той не може да се нареди до другите кучета и да се подчини на камшика.
Чувството за собствено достойнство е отличаващо образите в доста от произведенията на автора. Били, Саксън, Паола, Дик Форест, Греъм (от ,,Лунната долина" и ,,Малката стопанка на голямата къща") и други, са издигнали достойното поведение в главен смисъл на живота си и затова те стават любими на много читатели.

Какво друго си чел и ти е направило впечатление пак от Джек Лондон?

Поздрави и за теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от saksun на 04.04.23 13:41.

Ехххх! Интересна гледна точка, благодаря ти!

Ще ти споделя и моята.

Според мен разказът е изпълнен със символика. Видях Спот като символ на късмет, интелект, мъдрост, сила и знание, събрани в образа на куче, а двамата симпатяги, които са неговите "собственици" - като символ на невежество, ограниченост, тъпота и слепота за възможностите, събрани в образите на хора.

Беше ми изключително забавно, защото поради некъдърността на Стив и разказващия се сдобиват със Сопт, за да решат проблем, които си мислят, че имат, но получават решение за проблем, които дори не осъзнават, а последният е много по-грандиозен по мащаб!

Основната причина, поради която двамата хубавци не харесват Спот, е, че той не иска да върши работа, която те си мислят, че трябва да върши! Те не осъзнават, че се мъчат да впрегнат еднорог да тегли каруца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И твоят прочит е интересен. Отделните хора могат да имат различни тълкувания за дадено литературно произведение и това е разбираемо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"И твоят прочит е интересен. Отделните хора могат да имат различни тълкувания за дадено литературно произведение и това е разбираемо."

В тази вселена съществува законът за разликата. Той гласи нещо от сорта: "За да съществуват 2 неща, трябва да има разлика между тях". Разликата създава разнообразието, а то е магично, то е причина за красотата. Разнообразието на цветовете създава дъгата, разликата в тоновете прави възможна песента, разликата в мненията осмисля един разговор, в противен случай защо въобще ще говорим за нещо, ако и двамата мислим по един и същ начин? От тук и разнообразието на начина на мислене дава възможност точно тук и сега да си говорим с теб, изпитвайки усещания, изживявайки този момент по най-уникалния възможен начин - поради разликата, иначе всеки момент би бил един и същ. Ние сме изключителни късметлии, за да живеем във вселена, която позволява това. Ако закона на разликата не съществуваше, аз и ти щяхме да сме едно, цветовете, звуците, предметите и всичко останоло щеше също да е едно, което означава, че всичко щеше да е еднородно и нищо нямаше да съществува. За това съм изключително благодарен, че имаме този уникален шанс да мислим по различен начин, но още по-благодарен съм за това, че имам шанса да вникна в начина ти на мислене, както и на други хора, а това ми дава шанса да надникна в една друга, непозната, красива вселена!

Ще намеря препоръчаното от теб, ще го прочета и с нетърпение очазквам да го обсъдим!

Поздрави!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох "Ползата от съмнението". Не го бях чел, много интересен разказ, но още ми трябва време да го смеля. На теб какво ти направи впечатление в него?

Струва ми се доста актуален разказ. Как съдебната система заедно със ,,силните на деня" може да изкриви фактите и да обвини невинен човек, а нарушителят да не получи заслуженото наказание.

Хареса ми главно как е замислен финалът. Той идва да покаже, че човек не бива да постъпва с другите по начин, по който не желае да постъпват с него. И че разбира най-добре нещата, които е изпитал на собствения си гръб и понякога няма как да проумее колко несправедлив е бил спрямо някого, докато не бъде поставен в аналогична ситуация.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.

В анализа си на това произведение, видях много интересни неща, но едно от тях ме накара да се замисля много - ама мнооого. Без да си отговоря на него, не мога да продължа да изследвам останалото. Въпросният казус е - "Каква е ползата от съмнението?". Това, което ме накра да се замисля, е позицията на автора и доколко е адекватна тя. Също поставям под въпрос собственото си възприятие и се питам - съществува ли въобще такув казус или той е резултат на моето тълкуване? Задавам си този въпрос, защото този казус може да е поставен несъзнателно или просто да е използван като метод за основа на произведението, без да има философски елемнт е него.

Интересно ми е мнение относно въпросите ми по-горе. Ако установим, че този казус съществува, ще се радвам да разгледаме философската му стойност.


п.п. Аз вече няколко дни разсъждавам върху него и е безкрайно интересно.