|
|
|
Тема
|
 Рембо
|
|
| Автор |
¤ QTEK ¤™ († ЗАЛИЧИТЕЛ †) |
| Публикувано | 27.01.06 12:33 |
|
|
Погълнах голяма глътка отрова. Трижди благословена поуката, която извлякох. Утробата ми гори. Силата на отровата сгърчва моите крайници, обезобразява ме, просва ме.Изгарям от жажда, задушавам се, не мога да крещя. Това е адът, вечните мъки. Вижте как огънят се надига. Изгарям - както и трябва. Давай, демоне!
Привидя ми се обратът към добро и към щастие: спасението. Но как да опиша видението, щом адът не търпи възхвалите! Това бяха милиони дивни създания, сладостно духовно съзвучие, силата и покоят, благородните амбиции - какво повече?
Благородни амбиции!
И това все пак е животът! - Да, проклятието е вечно! Човек, решил да се осакати, е прокълнат навеки, нали? Виждам се в ада - значи съм там. Това е катехизисът. Роб съм на своето кръщение. Родители, вие сте виновни за моето нещастие. Виновни сте и за своето...Наивен нещастник! Адът нищо не може да стори на езичниците.
Това е животът все пак. С времето насладите от проклятието ще стават все по-дълбоки. Престъпление, бързо, нека пропадна в небитието, в името на човешкия закон.
Мълчи, о, мълчи! Ето укора и позора : Сатаната, който твърди, че огънят е скверен, че гневът ми е чудовищно глупав. Стига!...Заблуди, които ми се подшушват, магии, фалшиви ухания, и детинска музика. А като си помисля, че истината е в ръцете ми, че виждам справедливостта : аз имам здрав, непоклатим разум, готов съм за съвършенството. Гордост!
Кожата на главата ми се съсухря. Милост! Боя се, Господи! Жаден съм, колко съм жаден! О!
Детството, тревата, дъждът, езерото с каменно дъно, и онзи лунен зрак, дванайсет щом удари... В тая доба дяволът е в звънарната. Богородице! Дево Марийо! Ужас от моята тъпота.
Там, долу, не са ли порядъчните души, които ми желаят доброто...Елате...Устата ми е затъкната с възглавница и те не ме чуват, това са призраци. А и никой никога не мисли за другия. По-надалече. От мен се носи мирис на изгоряло. Истината ви казвам.
Халюцинациите са безкрайни. Това е, което съм имал винаги : никаква вяра в историята, забрава за принципите. Но ще го премълча: поети и визионери могат да ми завидят. Аз съм хиляди пъти по-богат, ще бъда скъперник като морето.
Ах, да! Часовникът на живота спря преди малко. Вече не съм в тоя свят. Богословието е нещо сериозно. Адът наистина е долу, а небесата - горе. Екстаз, кошмари, сън в гнездо от пламъци.
С какви лукавства само ни мами полето...Фердинан, Сатаната, препуска с дивите семена. Исус върви по пурпурни тръни и те не се гънат...Исус вървеше по гневната вода. Фенерът го осветяваше - изправен, бял, с кестеняви къдли, на гребена на изумрудна вълна...
Аз ще разбуля всички мистерии: религиозни или природни, смърт, рождение, бъдеще, минало, космогония, небитие. Аз съм майстор на фантасмагории.
Слушайте!...
Надарен съм с всички таланти. Никого няма и все пак някой е тук: не бих желал да пилея своето съкровище. Искате ли негърски песни и танци на хурии? Искате ли да изчезна, да се гмурна да търся пръстена? Искате ли?
Ще ви направя и злато, и цярове.
Вярвайте прочее в мен, вярата облекчава, напътства, лекува. Елате, елате заедно с децата си, нека ви утеша. Нека излея за вас сърцето си - чудното си сърце!
- Бедни хора, труженици! Аз не искам молитви. Само вашата доверчивост - и ще бъда щастлив.
Да помислим и за мен. Не ми е жал за тоя свят. Провървя ми: не страдам повече отпреди. Животът ми беше само сладки безумия и ето това е жалкото.
Ха! Да направим всички възможни гримаси.
Безспорно ние сме извън света. И повече нито звук. Изчезна чувството ми за мярка. О, моят замък, моята Саксония, моята върбова гора. Вечерите, утрините, нощите, дните...Толкова съм уморен!
Би трябвало да имам свой ад за гнева, свой ад за гордостта. И ад за нежностите. Цяла адова симфония.
Умирам от умора. Ето го гробът, отивам при червеите. О, ужас на ужасите. Сатана, шегобиецо, ти искаш да ве сразиш със своите чародейства. Аз моля. Аз моля!
Един удар с вилата. Една капка огън...
О! Дано да се върна отново в живота! Да хвърля поглед към нашите безобразия. И тази отрова, тази целувка - хиляди пъти проклета! Господи помилуй, скрий ме, едва се държа!
И вече съм скрит и все пак не съм.
Ето огънят пак се надига заедно със своята жертва.
***
Някога, доколкото си спомням, животът ми бе пиршество, на което се разтваряха всички сърца и се лееха всички вина.
Една вечер взех Красотата на коленете си. И ми се стори горчива. И я охулих.
Опълчих се срещу правдата.
Побягнах. О, магьосници, о, нищета, о, ненавист, на вас поверено бе моето съкровище!
Успях да прогоня от съзнанието си всяка човешка надежда. За да удуша радостта, се нахвърлих връз нея с безшумните стъпки на хищник.
Повиках палачите, за да гриза, загивайки, прикладите на техните пушки. Повиках бедствията, за да се задавя с пясък и кръв. Нещастието бе моят Бог. Проснах се в калта. Изсуших се на вятъра на престъплението. Надсмях се над лудостта.
И пролетта ми донесе ужасния смях на лудия
Но напоследък, когато бях вече готов да изпусна последния хрип, реших да потърся ключа от някогашния пир, на който апетитът ми може би щеше да се възвърне.
Милосърдие - ето го ключът. Това вдъхновение доказва, че съм бълнувал.
"Ще си останеш хиена и прочие..." - извика ми Демонът, който ме бе увенчал с прелестни макове. " По-добре да умреш с това твое настървение, с твоя егоизъм, и всичките смъртни грехове."
О! Вече съм отишъл твърде далече. Но, скъпи мой, Сатана, заклевам те: стига с този бяс в зениците! И в очакване на няколко дребни позакъснели мерзости, аз ти изпращам, на тебе, който обичаш у писателя липсата на дар да описва и поучава, тези няколко отвратителни страници от моя бележник на прокълнат.
М
и
н
а
в
а
щ
••
watch if you're smart!•••
Редактирано от ¤ QTEK ¤™ на 27.01.06 12:33.
| |
|
|
|
мдаааам
Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...
| |
|
|
|
преводът на Кадиев е добър, да :)
- God, why have you left us?!
- Because I don't exist.
| |
|
|
|
това е малко лудо....ама готино лудо
Тези които обичат препятствията,винаги се стремят към почти непостижими неща
| |
|
|
|
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен -
в млечен сок и звезди : там към трюма поема
всеки срещнат удавник - щастлив и вглъбен
Артюр Рембо, "Пияният кораб"
М
и
н
а
в
а
щ
••
watch if you're smart!•••
| |
|
|
|
винаги ми е било интересно, като ги цитираш всички тия текстове, какво собствено е твоето послание?
иначе ... Рембо, уви, е твърде неразбираем, далечен, девиантен... и аз съм почитателка на "прокълнатите поети", но... най - вече в лицето на Бодлер - завършен поет, кармичен талант.
...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...
| |
|
|
|
просто се похвалих какво ми е харесало.
М
и
н
а
в
а
щ
••
watch if you're smart!•••
| |
|
|
|
b]Тъкмо се опитвах да вместя линка за техния пореден непризнат българин [URL]https://www.youtube.com/watch?v=r9d07-a6zsk[/URL] Проф.д-р Георги Лозанов - поредният непризнат българин! - и станах обект на сериозна хакерска атака.
САМО ЛУД РОДИТЕЛ БИ ПОВЕРИЛ НАЙ-СКЪПОТО СИ НА ПОДОБНИ ПСИХОМАНИПУЛАТОРИ ДА ГИ УЧАТ - НА КАКВО? - ДОКАТО СПЯТ.
ДА НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАТ, ЧЕ ТОДОР ЖИВКОВ СЛУЧАЙНО Е ИНТЕРВЕНИРАЛ?
ТРЯБВАЛО ДА ГО ТИКНЕ ДОЖИВОТ В ЗАТВОРА. КАТО СЪЗДАТЕЛ НА ПОМАГАЛО ЗА ПЕДОФИЛИ.
И ПОМАГАЛО 3А ТВОРЦИ НА КУЛТОВЕ НА ФЛОЙД В САЩ.
Нищо чудно. Голяма част от българите в чужбина са учили английски, немски и други езици по неговата сънна метода.
Останалите са НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИТЕЖАВАЩИ ДИПЛОМИ ЗА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ.
ПОЧИТАТЕЛИТЕ НА ДЪНОВ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ СА МИ ИЗДАЛИ ДИПЛОМА С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ - ЗА ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ПАЗАРА, И ПОДЛЕЖАТ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. С ВЪПРОСА ВЕЧЕ СЕ ЗАНИМАВА ДАНС - ДА ЗАБРАВЯТ ЗА КРИСТАЛНО ЧИСТИТЕ СИ ДОСИЕТА РАЗНИТЕ МУ ТАМ АКАДЕМИЧНИ КАДРИ.
Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н. (1926 – 2012) е български учен, психиатър, невролог, психолог и педагог, създател на сугестологията, сугестопедията и интегралната психотерапия, известен и като изследовател на Ванга.
Съдържание
Биография
Произход
Роден е на 22 юли 1926 г. в София. Баща му е асистент в Софийския университет, след това училищен инспектор, директор на училище и учител по история, а майка му – юрист. [1]
Образование и специализации
Завършва гимназия като първи по успех, учи шест години медицина в Медицински университет – София (тогава Медицинска академия, дипломира се през 1952 г.) и веднага след това три години специализира психиатрия и неврология, като се насочва главно към психотерапията. Подготвя дисертация в БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Едновременно с това следва в Софийския университет второ висше образование по педагогика и психология (дипломира се през 1963 г.). Междувременно завършва първите си експерименти по сугестопедия и в тази област защитава дисертация за доктор на науките през 1972 г. През 1981 г. му е присъдено звание старши научен сътрудник I ст.. [1] [2] [3]
Лекарска практика
По време на специализацията си и след това, общо пет години (1952 – 1957) работи в най-големите психиатрични болници в страната (Бяла и Курило), като последните две години е директор на болницата в Курило.
Работи девет години (1957 – 1963) в Градския психоневрологичен диспансер – София, психиатрия с приходящо болни и две години (1963 – 1965) в института за следдипломна квалификация ИСУЛ, където обучава лекари по психотерапия.
ЧЕТЕ ЛЕКЦИИ ЗА ДЪНОВИЗМА ПРЕД БЪЛГАРСКИ ПСИХИАТРИ В УНИВЕРСИТЕТА.
[URL]http://dr-lozanov.com/bg/photos.htm[/url]
Интервю пред американска телевизия през 70-те години на миналия век.
USA IS INFECTED TILL 70'S WITH THIS METHOD FOR MAKING A REVOLUTIONS.
Едновременно с тези дейности, извън работното си време провежда експериментална работа в БАН върху функциите на мозъка. [1]
През 1963 г. излиза от печат първото по рода си в България „Ръководство по психотерапия“, което е написано от четирима български психиатри. Авторският колектив е ръководен от проф. Ем. Шаранков, който изготвя първата глава, озаглавена „Психотерапията и нейната същност“, втората глава „Внушението“ е дело на д-р Лозанов, третата глава „Хипнозата“ е написана от д-р Ив. Петров и четвъртата глава „Отреагирането“ е изготвена от д-р Ат. Атанасов.Трудове т.4
В ръководството д-р Лозанов разглежда тези теми: Психология и физиология на внушението, Внушение и самовнушение/убеждение/хипноза, Лекарят и болният, Особености при лекуването с внушение и Показания за лекуване с внушение. Разгледани са различни случаи от практиката на д-р Лозанов. Някои от тях са демонстрирани пред семинар по психотерапия в Градския психоневрологичен диспансер – София, а други пред Научното дружество на психиатрите в София през 1960 г. Трудове т.4, стр.83 – 91
През 1965 г. Лозанов прилага сугестивна, нехипнотична анестезия по време на коремна хирургическа операция. Касае се за 50-годишен пациент с голяма ингвинална херния, който има опасения за сърцето си, ако се използва медикаментозна наркоза. В продължение на 20 дни преди операцията болният е подготвян психически чрез убеждаващи и сугестиращи разговори за безболезненото ѝ протичане, минимална кръвозагуба и съкратен след-оперативен период. Той е знаел през цялото време, че няма да бъде опериран с медикаментозна наркоза, нито с хипноза.
От оперативния протокол става ясно, че операцията е започнала на 24 август 1965 г. в 9:00 ч. и е продължила 50 минути. Оператор е д-р Иван Калъпов, асистира д-р Веселин Танев, оперативна сестра: Елисавета Виденова, упойка: сугестивна локална анестезия. Д-р Лозанов чрез словесен контакт поддържа упойката. Пациентът разговаря, отговаря адекватно и е в пълно съзнание. След почистване на оперативното поле е направено предварително одраскване със скалпел за проверка на обезболяването, болният не реагира. След това е направен типичният кожен разрез в дясната слабина с дължина 12 см. Кървенето е като при новокаин. Описани са и останалите хирургически манипулации. Прави впечатление, че към края на операцията болният е почувствал остра болка, ето защо, за да не се травмира и с допълнителна сугестивна цел по механизмите на „плацебо“ е поставен 12 куб. см. 0,5% новокаин. В края на операцията пациентът се усмихва и се чувства отлично. След-оперативният период е преминал без абсолютно никакви болки. Конците са свалени пет дни след операцията, раната е в отлично състояние, оздравителният процес върви ускорено.
Според Лозанов извършената операция с внушение в будно състояние можем да приемем, че е преминала успешно, тъй като в продължение на 50 минути само за около 2 минути се е появила болка – и то на места, на които се появява болка и при обикновена медикаментозна анестезия. Извършената операция доказва, че внушението в будно съзнание при хирургически интервенции може да бъде равно по сила на внушението в хипноза. Трудове т.9 (стр.167 – 170)
Операцията е документирана на филм и е докладвана на Международен психосоматичен конгрес в Рим през септември 1967 г. Външ. препр. т.6, 17:40 – 20:25; Трудове т.14;
Всички тези твърдения не са потвърдени от независими източници.
Работа като сугестолог
Във връзка с лекарската работа Лозанов достига до изводи в подкрепа на хипотезите за съществуване на значителни по обем и качество резерви на мозъка (неоползотворени функции, които не познаваме) и за възможността да се създадат учебни, лечебни, възпитателни и изобщо комуникативни методи за оползотворяването им. Тези хипотези са опровергани от съвременната наука за мозъка.[4]
Лозанов създава и ръководи 20 години (1966 – 1985) Държавен научноизследователски институт по сугестология, който достига 100 служители щатен персонал и който успява да снабди с най-модерната за времето електрофизиологична лаборатория. Институтът придобива особена популярност, във връзка с проведените в него изследвания на Ванга.[1] [5] [6]
Създава и ръководи 10 години (1985 – 1994) Научен център (факултет) по сугестология и развитие на личността към Софийския университет.
Създава и ръководи 6 години в Австрия Научен институт за изследване на ученето. През периода 1966 – 1979 г. д-р Лозанов посещава различни страни по света, негови и в сътрудничество с д-р Е. Гатева трудове са издадени на няколко езика: английски, италиански, немски, шведски. Трудове т.10 и 19
Американска телевизия заснема интервю, в което той обяснява методиката на сугестопедията. Външ. препр. т.2
Научна дейност
През 50-те години на ХХ век д-р Лозанов използва хипнозата в своята лечебна и изследователска дейност. Извършва изследвания на хипнотичната възрастова регресия (връщане към минали възрастови и функционални състояния) и наблюдава как след внушени в хипноза детски възрасти, петима негови пациенти възстановяват детския си почерк и начин на рисуване.
Той постига и възрастова регресия до 2-дневна възраст и наблюдава неасоциирани движения на очните им ябълки, характерни за новородените. Според него тези феномени не могат да се изиграят или симулират и достига до извода, че най-вероятно механизмите на хипермнезията (свръхприпомнянето) се разширяват непосредствено и върху двигателните функции, и върху по-широки нервни структури (виж и статията Хипноза – „Приложение“). Трудове т.1 и 9
От началото на 60-те години на ХХ век започва да търси безопасни пътища за разкриване на предполагаемите скрити резерви на човешкия мозък/ум, които днес е известно, че не съществуват в този вид. На основата на своите експериментални опити и теоретични проучвания слага началото на науката сугестология, която има за свой предмет един нов тип сугестия.
Далеч от хипнозата и клиничното внушение, които се характеризират със своя команден и потискащ свободната и творческа изява на човека характер, при този тип общуване се дава възможност на личността да избира, едновременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват.
Изборът става поради външната оркестрация на символите, в съответствие с психофизиологичните закономерности на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен – и в различните многобройни нива на парасъзнанието.
Периферните перцепции и емоционалните стимули са два основни физиологични механизма, които поради своята важност са широко застъпени в теорията за внушението на д-р Лозанов. Трудове т.11 и 23
От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, сугестопедия, базирана на теорията за внушението.
Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират – освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия мозък/ум и едновременно с това се сугестира – стимулира цялата личност – и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект. Трудове т.11 и 23
Постигнатите резултати са докладвани и на Международната седмица по Психосоматика в Рим през 1967 г. Трудове т.16
Сугестопедията е проучена и от работна група на ЮНЕСКО през 1978 г. (виж и статията Сугестология – „Признание“).
Най-разпространена в целия свят е сугестопедичната методика за обучение по чужди езици.
Learn English in 3 Hours - ALL You Need to Speak English
През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по сугестология е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 души, които са посетили Ванга. Резултатите са показали, че на 70% от хората тя е познала миналото, настоящето и бъдещето. [5]
През 1967 г. д-р Лозанов достига до схващането за единен лечебен механизъм, който обуславя ефекта на повечето психолечебни методи (отрегиране, анализ, внушение в будно състояние и в хипноза, убеждение и превъзпитание). Въз основа на това той разработва т.нар. „интегрална психотерапия“, при която се използват максимално възможностите на много от съществуващите психотерапевтични методики, които според него имат и обща сугестивна база. Трудове т.9 (стр.68 – 69) и т.11 (стр.28)
Постигнатите резултати са докладвани на Международната седмица по Психосоматика в Рим през 1967 г. и на Международния конгрес по Групова Психотерапия във Виена през 1968 г. Трудове т.15 и 17;
Кончина
През 2009 г. Софийският университет издава последната книга на проф. Георги Лозанов, която завършва с думите:
„С помощта на моите прекрасни и благородни приятели от целия свят, аз направих, каквото можах. Надявам се, че бъдещите поколения ще последват нашите стъпки. Това е перспектива за една нова култура.“ Трудове т.24, стр.219
Книгата е издадена само на английски език в годината предхождаща Международната научна конференция по сугестопедия, проведена през 2010 г. в Сливен, която е последната с участието на проф. Лозанов. Външ. препр. т.4
Проф. Георги Лозанов умира на имения си ден, на 6 май 2012 г., в град Сливен. [7]
От 2015 г. в България ежегодно се провеждат научни конференции по сугестопедия. През 2016 г. по случай 90-годишнината от рождението на проф. Лозанов, Софийският университет е домакин на международна научна конференция по сугестопедия. Темата на конференцията е: „Безкрайните човешки възможности. Надежда за нова култура на общуване“.Външ. препр. т.4; [8]
За себе си
„Бях много чувствително дете. Майка ми почина, когато бях на две години. Не я помня, но знаех за нея като личност прекрасни неща. Исках да бъда като нея. От най-ранна възраст и досега винаги при трудни решения се обръщам мислено към нея и тя като че ли ми отговаря.
Аз знаех и зная, че тя съществува някъде и някак си. Животът ми беше тежък, но с нейната непрекъсната подкрепа, извличах поука и бях най-щастливият човек на земята. Бях на 18 години, когато комунистите дойдоха на власт и ме арестуваха, поставиха ме сам в килия и ме инквизираха всеки ден, защото не съм предал на полицията съществуването на младежка конспирация на мои приятели против тях. Накрая ме освободиха, но ме поставиха под наблюдение. Смених няколко пъти местоживеенето си и адреса си, за да ми загубят дирите, и успях да се запиша в университета. Професор, приятел на семейството на майка ми, успя тихомълком да ме възстанови и да ме изпрати на работа в периферията. Възстанових се, но често попадаха на мен и трябваше да сменям местоработата си или да се справям с безкрай конфликти. Навсякъде ме искаха за работа, но не можеха дълго да ме задържат поради досието ми в полицията. Но откритията ми в областта на умствените резерви станаха известни. ...“
„... Правителството не искаше да разпространявам в целия свят. То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взеха ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телевизията, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо общо с истинската сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света.
След политическата промяна през 1989 г. отново добих свободата си и обучавах преподаватели и лекари, но не можех много да пиша, защото трябваше да работя за да се издържам. ...“ [1]
| |
|
|
|
Reinhard Haller: Die Narzissmus-Falle
453,683 views•May 28, 2013
2.7K
239
SHARE
SAVE
Търсене с ключова дума от страница 100
Schutzhalt
от книгата
Topographie
des Terroes
Gestapo, SS und
and so on...
page 102
3.7 "Schutzhalt"
____________________
"Schutzhalt" und "Verbeugungshaft" fur
Homosexuelle
Подпис:
| |
|
|
|
Reinhard Haller: Die Narzissmus-Falle
453,683 views•May 28, 2013
2.7K
239
SHARE
SAVE
Търсене с ключова дума от страница 100
Schutzhalt
от книгата
Topographie
des Terroes
Gestapo, SS und
and so on...
page 102
3.7 "Schutzhalt"
____________________
"Schutzhalt" und "Verbeugungshaft" fur
Homosexuelle
Подпис:
| |
|
| 
|
|
