|
|
|
Тема
|
 ЗА ЖАНРА ФЕНТЪЗИ И ХОРЪР
|
|
| Автор |
kkrekk (observer) |
| Публикувано | 29.10.20 11:08 |
|
|
Сега смятам да възстановя потъналата в дъното на ФБ-блога си тема за Адриан Лазаровски.
За чиято кончина научих от това интервю с видната клубарка Афала, или с други думи казано Елена Павлова, тя не крие псевдонимите за книгите си, така че клубният й никнейм на латиница едва ли е голямо разкритие:
Познавах Адриан ЛАЗАРОВСКИ, макар и бегло, от разни мероприятия на Клуб Ефремов, клуп Фантастика де факто не функционира. Пък и е с V.І.Р. достъп, какъвто няма да поискам в Преводачи, а съм преводач на доста фантастика, фентъзи, че и редактор, камо ли в клуб Фантастика.
Изключително читав Човек и много, ама много кадърен писател. Няма иконка плача.
В пъти по-харесван от мен творец от Елена Павлова.
Която според мен прекалява с конструирането на сюжетнатна линия и героите си,
вдъхновена от произведенията на големи писатели като Стивън Кинг и други,
тя е продуктивен преводач и неизбежно се повлиява от авторите на превежданите книги като Галактическа болница, да речем.
Хайде да си го кажа... направо. Компилира. Подражава.
Ако науча за нея такава новина, най-много да реагирам като Павлова на снимката в интервюто по повод мероприятето на Клуб ЛАЗАРУС.
С усмивка.Жестът не ми е присъщ.
Иначе реакцията ми била тотално безразличие.
Харесах за блога си тази снимка на Адриан - такъв го помня.
Лицето му изразява същността - красива същност.
Така че от хорър до хорър има разлика. Четох негов разказ и много ми допадна.
Кадърен, адски. Интересно, защо в българската Уикипедия няма негова снимка, поне такаси спомням. Тази ще е идеална.
Докато за Кембълът, когото също познавам лично от времето на началото на безкрайния преход, гледах го и в някакво шоу, в което сестрата на преводачката на бестселъра за момичето с плитките, което вдига кон, го гледаше с изпепеляваща омраза, та така... Познавам го от периода малко след нежната българска революция, беше дългокос, пееше като Господ на един купон, на който слушаше чарта, и ощастливен запя, свали слушалките... така че си харесвам тази снимка:
МУЗИКА В ПАМЕТ НА АДРИАН И НА КЕМБЪЛЪТ:
DragonForce - Heroes of Our Time (Official Video)
'/b]
Послеслов
Понеже споменах за жанра фентъзи, за мен беше потрес да чета нейното хорър-фентъзи Сърцето на скиталеца отвъд, започнах го, четох до някъде и се отказах.
Почитател съм на меча като човек, приобщен към дзен и доста чел за Изкуството на майсторите на двубоите с мечове. Доколкото си спомням, нейните герои бяха кръвожадни мечове, изумяваща и с удоволствие и многословно описана жестокост на това оръжие. Предназначено за честни двубои на майстори. А не за изпитващи удоволствие от страданията на разкъсаната плът убийци. Имаше и някакъв анатомично-потресаващ елемент - май ядене на сърце или нещо подобно.
Това се практикува не от мечове от идилични бойци, при това следващи варварски обичаи от дълбините на вековете, за да се сдобият със силата на противника след убийството му. Такова нещо видях във филма на българската журналистка Диляна Грозданова Червена линия. Изяждане на сърце в Сирия от боец, сражаващ се под черно знаме в името на своя джихад.
Не искам да пускам тука линк, защото някой може да полудее - макар че в началото на видеото има предупреждение - + 18, да не се гледа от бременни, лица със слаби нерви - и толкова.
Преднамерено пускам този клип, който в друг вариант фигурираше в профилите ми още преди Джулиан Асанж да бъде осъден поради показанията на едно ТО, Челси Майнинг, освободено от бившия президент Барак Обама, предлагало наляво и надясно свръхсекретни кадри от същата кампания, заради която от години Джулиан е образно казано на мушката. На правосъдието.
С две думи - като тар потребител съм виждала много кадри - документални - плюс музика за същите тези секретни операции, очевидно изтекли от АНОНИМУС къртици като Челси в мрежата отдавна. Преди въпросното дело.
Така че нека това е музикален привет за всички предатели на приятелите си.
4:57 / 5:01
AC / DC ~ Thunderstruck - A Full Cover By "Autumn Rain"
| |
|
Тема
|
 ЗА ЖАНРА ФЕНТЪЗИ И ХОРЪР
[re: kkrekk]
|
|
| Автор |
siropino (антифашист) |
| Публикувано | 14.02.21 06:32 |
|
|
Сънят
Тъмата се вдигна. Вал знаеше, че настъпва поредното утро, нищо че слънцето е зад плътна пелена от облаци.
Днес в Сиропиния се празнува Денят на влюбените, рече си тя. А пък за мен тук всеки ден е празник на раздялата. Бива ли така?
Бива, каза си Вал и разбра,че е най-трудно да се отърси от измислената среща и раздяла. Сънувала е пак онзи странен сън. В който върви рамо до рамо със своята несбъдната половинка. Но този път май дори разговаряхме в полите на теменужено-синята планина. Аз попитах има ли любов. Той отвърна:
- Да. Щом вървим почти онемели към планината с блещукащите светлинки от факлите на пилигримите, които отиват към върха, за да се помолят на Небето да не им отнема любовта.
- А ние с теб защо вървим към планината, след като само сам се разминали в онзи ден. В началото на зимата, с отразяващото се в заледените локви слънце и вятъра, който се гони с първите снежинки - попита тя.
- Защото се виждаме само насън - отвърна той. - Така че нашата любов е вечна и взаимна.
- Ще се срещнем ли поне веднъж наяве?
- Не знам. Нима държиш да умре чувството, което изпитваме?
- Наяве би трябвало да е по-хубаво. В съня поне със сигурност любовта ни ще е вечна. Срещата наяве може да я убие. Това ли искаш? - попита той.
- Не. Разбира се, не. - отвърна Вал.
- И двамата сме били толкова често лъгани. Може би е благословия, че поне в съня имаме взаимността, за която сме мечтали цял живот. Предпочитам това вълшебство на бога на сънищата.
- И аз също - тихо каза тя.Сърцето й се сви от предчувствието, че пробуждането ще настане скоро. И реалността ще й отнеме неговото присъствие.
- Знам какво изпитваш - и на мен ми се сви сърцето. Поредното доказателство, че с теб сме половинки от едно цяло.
- Да.
- Не смея да изрека това, което изпитвам - рече той. - Нека продължим да вървим и да изпитваме чувството, което е наша мечта. Нищо повече от това не искам. Да мълчим и да вървим към планината със светлинките.
- И аз не смея - рече Вал.
След малко той каза:
- Пилигримите, изкачващи се по склона, са имали в съня си същото щастие. И сега се молят то да се върне поне след заспиване.
Редактирано от siropino на 14.02.21 07:01.
| |
|
| 
|
|
