|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
|
|
|
Писани са много отдавна и нямат претенция за нищо особено, просто есета или опити...
Първото може да мине за къс разказ...
Животът като старо куче
Рано сутринта едно старо куче пресичаше едно от най-оживените кръстовища. От онези, общинските, с перфорирано ухо и номер на перфорацията. Спря се по средата и предизвика пълен хаос баш по време на трафика...
Почнаха се пронизителни свирения, дюдюкания, псувни, но никой не посмя да го размаже. То стигна до средата, понечи да продължи, пак се спря, помая се, мисли известно време и се върна обратно. Нито се стресна, нито се уплаши от профучаващите покрай него коли, държеше се така, сякаш наоколо нямаше никой и нищо друго и сякаш живота му не виси на косъм... Беше потънало в някакъв си свой кучешки свят...
Някои граждани му подвикваха, за да го преведат на отсрещната страна, то се опитваше да тръгне подире им, но после губеше интерес и продължаваше да се щура безцелно насам-натам...
Беше уморено от самия живот и от отрязъка, който му оставаше да изживее.. беше му безразлично, сиво и безнадеждно, беше загубило живеца си и се беше оставило на доизживяване...
... човек на средна възраст от спирката го гледаше невиждащо и си промърмори... “всички ще заприличаме на него”... тази мисъл като електрическа дъга премина през тялото ми и “видях” съдбата на цялото човечество и поотделно животът на всеки човек като съдбата на старо куче - с перфорирано ухо и с номер, с невиждащ поглед, откъснато от света, който уж трябва да е и неговия свят, самотно, обезсилено, бавно отиващо за претопяване...
Второто е в стил есе-опит:-))
Животът като художествено произведение
Казваме, че едно литературно произведение е с висока художествена стойност ако ни въздейства силно, затрогващо, грабва ни за душата...
или ако нашето същество реагира на художествената реалност като "наистина", ако я преживява емпатийно, като отнасяща се до нас самите, независимо от художествената измислица, фантазията, играта на въображението. Нещо в нас реагира, като че това се случва наистина и ние по някакъв начин сме съучастници, ако не и участници...
Този процес, това истинско чудо, може да бъде и обратен. Т.е. животът може да бъде отъждествен с художествено произведение, а човек да е негов герой. Усещането е, че всичко, което ни се случва е от изключителна значимост, разтърсващо, поредица от самоосъществяващи се прозрения...
Това е истинския живот. В него няма скука, безличие, вялост или обикновено делнично ежедневие. В истинския живот всичко е необикновено по силата на посланието си, по въздействие, по знаковост, по резултати...
Опонентите със строгото реалистично, аналитично-линейно мислене, може да кажат и докажат, че такова състояние е ненормално, невъзможно, нереално...
Защо тогава е този неистов интерес към хората, които живеят на ръба между двете реалности, живеят живота си като художествено произведение, като новелистичен разказ с неочаквани и зашеметяващи обрати, в който всяко събитие и присъствие поразява с необикновената сила на жизнеността, виталността, неподправената си истинност...
Да си напълно реален, жив, натурално присъстващ и в същото време да изглеждаш нереално, неземно, измислено - една истинска измислица, е съдба на изключително силни енергийни същества, които имат страховитата, но величествена участ да са самотни и неразбрани и в същото време да им се възхищават и да ги боготворят като герои на живота като най-автентичното художествено произведение.
Третото е т.н. "философско есе":
Профанацията на живота
Профанацията е основната причина , която ни кара да се износваме, остаряваме, да чувстваме неудовлетворение и липса на нещо, неизвестно какво. Да губим вкуса си към живота като към чудо. Да се консервираме в закостенели схеми на мислене, на усещане, на поведение.
Профанацията на живота означава да се лишиш от невероятното удоволствие да изживяваш всеки миг като нещо единствено, неповторимо, винаги като за пръв и последен път.
Профанацията на живота означава да си придобил оня неизменен житейски цинизъм, който нахъсано и с прикрита житейска немощ се нахвърля да ръфа всяко искрящо свежо проявление, демонстрирайки социално-тонална олигофрения, която се е превърнала в норма - озъбен фалшификат, пластмасов полуфабрикат и тонален сурогат.
Профаните са ония хлевоусти мекерета, които още не са успели да разберат какво е собственият им живот и живота въобще (ако той изобщо може да се разбере), но вече са успели да го профанират.
Т.е. профанацията е да сведеш човешкия живот и живота въобще до едно просто възпроизводство, роене и мултиплициране на човешки материал, който след това да мачкаш и да моделираш по извратен свой тонален „образ и подобие”.
Профанацията заразява и залива на талази изораната и неразораната целина на виртуала. Като тук тя протича в много по-голяма степен умишлено, целенасочено и рафинирано. Несъмнено е, че виртуалните взаимодействия пораждат реални трептения и трепети, възбуда на онази част от нас, която е отговорна за емоцията, експресията, душевният ритъм и пулсация. Огромни пълчища виртуален башибозук от профани се нахвърлят срещу всеки проблясък, човек да се прояви цялостен, дифузен, самодостатъчен, взаимопроникнат от друга такава човешка същност.
Вампиризмът на профанацията не пропуска да изсмучи всяко уникално усещане и преживяване, като го сдъвче и изплюе сведено до просташка авантюра, злостна клюка, крещящо и гротескно модератстване.
Воинстващата профанацията е повсеместно окарикатуряване, деформиране и опошляване на истинските, неподправени и автентични пулсации на живота.
И може би единствената качествена съпротива на повсеместната профанация остава изкуството и любовта.
Ярък пример за това е разбирането на Дон Хуан (героят на К. Кастанеда) за любовта:
„… скучното зачатие трябва да се превърне в нещо невъобразимо. Това става, като се "ВЪЗНАМЕРИ НЕВЪОБРАЗИМОТО"!” Или това означава да се използва "абсолютно всичко, всяко нещо във всичко". Всичко е всичко.”Усещане, спомен, желание, подтик, може би страх, отчаяние, надежда, любопитство, страст...и всичко това да концентрираш, нажежиш, да наситиш любовния акт с него и да го избухнеш . Само така можеш да изравниш "ужаса да си човек, с чудото да си човек".
А днес пък попаднах на един цитат от произведението "Престъплението на лорд Артър Савил" на Оскар Уайлд, който би бил подходящ за епитаф:-))
"Светът е сцена, но постановката (разбирай - животът) е твърде слаба."
| |
|
|
|
Интересно мислене имаш. : )
Нахвърлям един кратък анализ. Първото - казвала съм и казвам, че ако някога изгубя емоциите си, огъня, живеца, ако се отдам на меланхолия и лутане, предпочитам да не съм жива. Винаги съм се възхищавала на хората, които горят, които не са безразлични, които поддържат и подклаждат пламъчетата в очите си. На днешно време все по-трудно е да видиш усмихнат и позитивен човек, човек, който не се е загубил в цинизъм и болнаво его, човек, който да може както да те разсмее, така и разплаче, човек, който провокира в теб емоцията да бъдеш жив.
А старото куче, може би все пак ще намери някой стопанин или човек, който да се грижи за него..т.е. на старини да осмисли живота му...или приятел, или някоя кучка.. Знам ли. Ама те не притежават може би Вярата и Надеждата, за тях всичко е сега.
Второто...Това е истинския живот. В него няма скука, безличие, вялост или обикновено делнично ежедневие. В истинския живот всичко е необикновено по силата на посланието си, по въздействие, по знаковост, по резултати...
..абсолютно съгласна. Наистина в живота всичко е някаква магия, макар, че много хора го приемат като даденост.
Възнамери НЕВЪОБРАЗИМОТО...добро послание, само че то всичко е невъобразимо..просто живота е такъв, каквото и въображение да имаш, пак така те възнамерява..чеее..понякога и въображението е безсилно.
А това че живота е сцена, не мога да го приема, само един ни е.. актьорите винаги съм ги приемала като заучили и повтарящи едни и същи думички, хора..а всичко е действие...макар че пак не е 100процента така, защото мима не говори, всичко изразява чрез емоция във вид на мимики, импровизация на движения..и т.н.
абе знам ли..много зависи от къде и как ще се погледне дадено нещо и кое ще е водещо..
Ако имаш още нещо, сподели го, ще ми е интересно.. Даже мислех да отворя тема, за лично творчество, независимо какво - есета, разказчета, стихчета, просто разсъждения..
| |
|
|
|
Човек забравя всичко
... на мен понягога ми и припомня.
долавям гласа на своето минало. .. :)
| |
|
|
|
Поне за сега нямам работа в миналото.. може би след години, когато остарея и помня само хубавите мигове, то ще ми е нужно..или знам ли..
а сега един Удо..да ни попее малко...
| |
|
|
|
Поне за сега нямам работа в миналото.
Всяка година си правим среща на класа...
...понякога има и китара
и все нещо изплува от годините назад :))
| |
|
|
|
Еее това са красиви общи спомени.. така може..
На мен пък купон ми се провали, на работа съм, но какво пък..ще има други..
пп за Коледа мога да си подаря китара....не мога да пея, не мога и да свиря, ама така като я имам ще се науча..
| |
|
|
|
Зеленоочке, а това е специално за теб..
| |
|
|
|
Забравих музика..
а това е за теб...
| |
|
|
|
Привет Шоки
Очаквах , че музиката ще е тази, макар клипът да е друг. Мерси Това ми е любимо, знаеш. Винаги е приятно за слушане и за ....... мечти
| |
|
|
|
Е има ли по-хубаво нещо от това да усмихнеш човек и да го накараш да се почувства добре?..не всеки го може и не с всеки може..
За мечти малко не ми остава време, но и това време ще дойде...
Имаш специални поздрави от Тери, Бебка..и Фрида..
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | (покажи всички)
| 
|
|
[