FAQ / Култура и изкуство / Литература

Писано през 2014 г.

Ето един малък принос за българските уикипедианци, с какво биха могли да допълнят картината в своята свободна Уикипедия, където има специални категории за видовете кончина. Това се спомените на Поп Минчо Кънчев, съратник не само на Дякона, но и на Захари Княжески, дякон Викентий, Матей Преображенски, Колю Ганчев, Атанас Узунов, и други, който е бил учител и свещеник – цитирам от предговора – „участник в безброй курбани, гощавки и гуляи, в безчет побои и ръкопашни схватки – най-често с насилници, нечестивци и поганци, но понякога и със свои, - поощрител на младежта да създава читалища, земеделски, овчарски и други сдружения, нежен домочадец и уров изпълнител на най-тежки присъди над народни мъчители, развратители и изедници, диарбекирски заточеник – невъзможно е да се изброят всички превъплъщения на поп Минчо Кънчев (1836-1904) от село Арабаджиево, Старозагорско.”

Книгата се казва ВИДРИЦА
В края има дадени данни за нея.

Цитат от стр. 300
Саиб пита, Шакир записва, Пенчович слуша:
Името ви?
- Васил Иванов, още се казвам дякон Левски.
- И още се казвате Дервишоглу Аслан или Кешиш Първан – прибави Саиб паша.
- Защо носите толкова имена? – попита пашата.
- За разнообразие – каза усмихнато Левски.”
пропуск
- От казаните господиновци кого познавате? – попита Саиб паша.
- Всичките и никого – каза Левски.
ПРОПУСК
С това какво искате да кажете?
Стр.301
- Искам да кажа, че не познавам никого…
- Пет години става откак скитате по градове и села, та няма никого да познавате?
- Лицата за мен не са важни, ето защо и никого не познавам.
- Кажете кое считате за важно?
- Делото на Привременото правителство.
- Какви са намеренията на Привременото правителство?
- Четете уставът.
- С какви средства си служи то?
- Четете устава и „хвъркатото листче”!
- По чия заповед станаха политически убийства?
- По моя лична заповед.
- Кой изпълняваше заповедите?
- Определените за тая заповед хора.
- Кои са те.
- Не ги познавам.
- От кого купихте белгийските шишанета?
- Не знам.
- Револверите от кого купихте?
- От същия търговец.
- На какви средства купихте оръжието?
- На комитетски пари”
- Кой ви даде комитетските пари?
- Всички и никой.
- Где се намира Привременото правителство?
- Навсякъде и никъде.
Пропуск

Цитат от стр. 302:
„ШАКИР ЕФЕНДИ, САИБ ПАША, ХАДЖИ ИВАНЧО ПЕНЧОВИЧ ПОДПИСАХА ЗА ОБЕСЮВАНЕТО НА ДЯКОНА ВАСИЛ ЛЕВСКИ. Съмна се, 6 февруарий доде. До обед виелица силна, следобед времето са поправи, февруарското слънце припече. Софийската полиция се разтича по улиците кални.
Бесилката която на 15 януарий умъртви Общи, грозно стърчеше и с нетърпение чакаше новата си жертва. Свиканите общински съветници стояха на групи около бесилката. Пред тях членовете на ираде-меджличи (управителен съвет) официално се мъдреха. Рота войска от страните на бесилката волно стоеше. Взвод конни стражари зад ротата мируваше. Шопи и цигани около лобното място се разтъпкваха и у бе-
Стр. 303
силката зяпаха. Мизхар паша, яздейки на кон, по лобното
място се ширеше и някакви си заповеди даваше. Всичко бе приготвено, наредено, натъкмено… Войската и тълпата чакаха бунтовника. Откъм казармите позорната кола се зададе. На Мазхар паша „парада” се разспря. Заптиите изнесоха от колата полумъртвия труп на дякона Левски, предадоха го в ръцете на палачите-цигани. Али-чауш заповяда: „Дормуш!” Сали метна примката, кязим чауш издърпа дървеното магаренце , трупът увисна…Али-чауш го залюля. Бесилката се заклати и заскърца, от цигани и от подуенски шопи лудешки се закикоти…
УМРЯ ЛЕВСКИ!... ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!... След малко „парадът” на Мазхар паша се разотиде. Останаха циганчетата и шопчетата с камъни да мерят висящия труп!...

Поп Минчо Кънчев
Видрица
Ръкописа изчели, проучили и подготвили:
Ст. н. с. Кирила Възвъзова-Каратеодорова,
Тихомир Тихов
Редактор Мария Кондова
Художник Кирил Гогов
Дадена за набор на 13.ХІ.1984 година
Тираж 20 113 екз.; печатни коли 46;
Изд. Коли 46; уик 56,91; л. г. VІ/55;
Изд. № 6114; поръчка № 74/1985 година
На издателство „Български писател”;
Спомени, записки, кореспонденция
Български писател
Стр. 303

Послеслов:
Мисля си днес, 26 септември, за Васил Левски, цената на предателството или защо изтрих въпроса ми в клуб ГЗС, с индиректен подтекст – как може да бъде кръстен един спортен клуб на Васил Левски и по кофите за боклук да се мъдрят грозни надписи, на стадионите да се крещи ДОЛУ ЛЕВСКИ и други подобни. Плюс въпрос: защо наричат сега Левски Апостола, а не дякона.
И накрая – понеже за това стоя в клубовете текст от стария ми дневник, разширен в лични записки – защо при ремонта на Лъвов мост е изместено лобното място на обесения през 1977 година съратник на Васил Левски. Абаджията. Като сега има само една подсветка и нещо като малък надгробен камък с надпис – и всеки минувач може да хвърли там омазнената хартийка от изядената баничка или да се изхрачи, нещо твърде разпространено и често виждано в София.
Намерих една книга, подарена на баща ми от приятел, който също вече не е между живите, зачетох я – и затова се размислих. Дали пък някому не са се сторили твърде предизвикателни моите въпроси за Левски – имах през 2011 година и след това публикации с теми, в които се възмущавах от бурната радост по време на тържествените зари в чест на обесването, празнувано от младите с особен ентусиазъм.
И от това, че едва ли не се възмущаваха някои от факта, че някои политици, бизнесмени и изобщо хора от елита държат в кабинетите си портрета на Васил Левски.

Аз пък изказах публично негодуванието си от превръщането на Къкринското ханче и мястото, където Левски е чакал да го отведат в столицата, в туристическа атракция – където срещу заплащане се предлагаше да се прекара нощта на пода, където е лежал той, представен от едно чучуло с пояс и потури и калпак, небрежно ситуирано на бетона.