+++
...Над още тръпната ни плът
сред скъпи вещи
студени свещници скърбят
за топли свещи.

+++

26-август-1931г. РД

+++

ПРОЛОГ


Така - пред себе си: Иван съм - българин,
на два етажа съм - с таван и зимници;
под бряста - в спомена - тълпа от дългове:
с торба - за Цветница, с чувал - за Сирница.
Това - по описа, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да вдигна гирите
над всички уреди, над всички уроди.

Така - за себе си: поет съм български,
по дух - без жителство, в развод с иконите;
написах някога: "Тъй както с въглена,
така и с думата не става комкане."
Това - по градуса, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да хвърля гирите
по всички уреди, по всички уроди.

Назад - през седмици, през кратки възрасти,
живеят картички - добри, ухилени;
по тях - там някакви, издигат възгласи,
а всъщност - дъвчат си, навярно пилешко.
Съвсем болезнено: насън - по пощата,
изпращам славеи на таласъмите -
надежда някаква: да свършат нощите,
да срещна себе си в едно разсъмване.

прав или изправян

Редактирано от Nerv на 25.08.18 22:41.

ЖИВОТЪТ – МЕТЪР НА ДВА

Метър на два е прозорецът в моята стая.
(два квадрата звезди ми рисуват клепачи...)

В пясъчник - метър на два - си играехме.
(два квадрата невинни мечти, смях и вятър...)

Метър на два приютяват телата ни нощем.
(два квадрата умора, любов и сънуване...)

В метър на два наредени кутии за поща.
(два квадрата надежди, по пътя изгубени...)

Метър на два са и чергите - старите, бабини.
(два квадрата традиция, приказки, спомени...)

Краят е метър на два... На живота ни.
(ще остане светът - два квадрата огромен...)

Л. Филчева

Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.

И ти ми липсваш, няма те във дните ми.
Къде ли са очите ти, усмивката.
Когато ти се смееше - бях радостен,
когато ти тъгуваше - аз страдах.

Когато бях до тебе, аз живеех,
обичах хората, животните, света.
Днес ти ми липсваш, радостта ми няма я,
за тебе като мисля, ми се плаче.

Аз бих те дишал като въздух сигурно,
разбирам колко много си за мене
и ако ти не дойдеш вече никога,
животът ми ще бъде изпитание.

по повод на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВНИЦАТА НА МИРОН

Видях как в полунощ се появи Червенокосата
и влезе
в ковачницата на Мирон.

Не ми повярваха мъжете, ала един от тях изрече:
- Момче,
пази се от любовницата на Мирон.

А може би това не бе любовницата на Мирон,
която през оная нощ ми каза:
- Ела,
изпий любовния ми стон.

И аз изпих греховната наслада.

Кълна се - бе от пламък нейната душа,
и любехме се чак до сутринта:
бях млад,
Червенокосата бе също млада.

Стопи се споменът и го покри забравата.

И ето -
тя отново се яви - видение от младостта,
в нощта срещу разпети петък.
Гореше в стаята ми свещ
и с пламъка се сливаше червенокосата й сянка.
Попитах я: - Защо дойде?
Тя нито дума не изрече -
остави шепа кръв и пепел
на масата,
върху която гореше призрачно свещта.

Аз знам -
Червенокосата е още там, в ковачницата,
и се оглежда в огледалото си сребърно.
Тя чака мен.
Тя чака теб.
Тя чака някого от нас -
и в час неясен го отвежда.

Косите й са огненочервени.
Косите й са огненочервени.

прав или изправян