|
По повод на препратката ти, случайно попаднах на този ти пост, докато щъках из клубовете за изкуство...
От превода ти ми направиха впечатление следните изрази:
"...Арабите - до последно си остават велики актьори. Идва им отвътре..."
"Това им стига, за да дадат най-доброто от себе си по време на "представлението". Вие ще сте тяхната най-прекрасна и възбуждаща, лунната им светлина, хабиби(1), хаяти(2), [к]алби[и] ..."
"...най-общо казано арабите за разлика от западните мъже никак не пестят изяществото на своята словесност.Няма никакво значение [за тях] дали красивите им думи са истина или не. По всяка вероятност още преди да е преминал непосредствения ефект от последното им чаровно послание към Вас, те още същия ден вече флиртуват по не по-малко изкусен начин..."
Веднага ми изскочи асоциация отпреди години с една или няколко теми за древната арабска словесност, но не помня с кой точно клубар, който имаше позна, която ния по тази тема, дали не беше карабас.барабас…
Ставаше дума, че в арабската култура 5-6-7-8 век са известни като период на изключително развитие на арабската словесност, особено поетичната, но и не само, достигнала до върховна изящност... Въобще, всеки, който можел да се изразява изящно, се ползвал с високо уважение и имал висок статус в обществото. Стремежът за изящно словесно изразяване бил толкова голям и всеобхватен, че обхващал всички области на живота на тогавашното арабско общество и всички прослойки. Има запазени изключителни образци по словесна изящност от това време - изучават се в арабската филология. Като четеш изкуствоведски материали за нея, неволно ти прави впечатление, че тя звучи приповдигнато, в известен смисъл фалшиво или като на игра, но и наистина -т.е. този "приповдигнат поетически словесен и изкусен фалш" е приет като официална норма. Важна е била не толкова истината, колкото казаното да бъде изречено с артистична ритуална изящност. Търсело се е очарователно въздействие на думите и хипнотичната сила на словото..
Това някак изведнъж ми се свърза с написаното от авторката на текста, който си привел, за артистизма, словесната изящност, но и неискреност на арабите в периода на ухажването или "лова на жертвата"...
|
[