Книгата, която четете днес

Благодаря ти за синтезираната информация, която си представил.

Струва ми се, че когато някой човек каже на друг, че препоръчва ,,горещо специално" за него дадена книга, тя не бива да бъде пропусната. Защото често не е случайност, има причина и е направена асоциация между идеи, сюжет или даден герой с въпросния бъдещ читател.
А той точно в момента си подрежда ,,Голям гальовник" в списъка на чакащи за прочит книги...

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Всъщност не съм сигурен, но си мисля, че книгата няма да ти допадне.


Прочетох ,,Добър ден, тъга" на Франсоаз Саган.
Ти се оказа прав, че това не е моят тип книга. Но ми беше интересна, приключих я бързо, макар че знаех накъде ме води развитието на действието.
Може би точно краят не ми допадна, защото не харесвам доброто да е смазано, а напротив - то да тържествува на финала. Поне извън нашата действителност, дори само като художествена измислица, ми се ще да е така.

Стилът на авторката ми се понрави. Няма много диалози. А тези, които фигурират, са простички. Повече се набляга на изживяванията и емоциите на героинята, от чието име се води повествованието.

Също ми хареса описанието на това как децата приличат на родителите си. Дъщерята е копие на баща си. И двамата са лекомислени; хора на живота без задълбочаване в проблеми, в морални дилеми; без желание за духовно изграждане.

Като заключение мога да кажа, че се радвам, че се запознах с една частица от творчеството на Франсоаз Саган, защото не бях чела нищо нейно, а съм чела само материали, свързани със собствения й живот.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Благодаря за обратната връзка. Някак си мило е да прочетеш реплика към нещо написано не чак толкова отдавна, но все пак достатъчно назад във времето, та да го позабравя. Днес по радиото по някаква всемирна случайност излъчиха «Умореният кон» - радиотеатър по пиесата на Саган «Le cheval évanoui». Обикновено ги записавам, понеже няма как да се инсталирам пред радио приемник точно в 16:00 в неделя и после като намеря време ги слушам. Понякога ги качвам във V-box7. Напоследък все по-малко време имам за това. Още веднъж мерси за споделеното и хубава седмица!

прав или изправян

Успешна нова седмица и на теб!

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Прочетох ,,Лекарки" на Сидни Шелдън.
Увлекателен роман, не само за хора, които се занимават и/или интересуват от медицина. Разглежда служебното ежедневие и личен живот на три млади лекарки, стажуващи в голяма многопрофилна болница в Сан Франциско.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Лиртературните герои обикновено не са създавани на основата на някаква психиатрична концепция, те са сумарни образи на личния опит на автора, под формата, на хора, които в някаква степен познава, и въображението му, това от тях, което най-добре би се вписало в творческата му идея.
Импулсивността на Холи е нещо, което хипотетично може да бъде разпознато като симптоматика в широк спектър от състояния/заболявания/разстройства, но това не е достатъчно.
Всъщност момичетата като Холи не са толкова малко - много се възползват от хубостта и младостта си, за да си осигуряват препитание, без да изпитват особени чувства към мъжете, които се грижат за тях. И това не е ново - в значителна част от човекшата история в младостта и хубостта е шансът на повечето жени да намерят кой да ги издържа финансово след смъртта на родителите им и единственият им капитал. Като любовта в това изобщо не е задължителна - ако не са толкова хубави, важна е зестрата.
Като литературен герой тя обаче е очарователна, точно защото е литературен герой.

От психиатрична гледна точка, препоръчвам "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат.
Книгата е много силна и е може би единственият поглед отвътре към психотичната депресия в литературата.
Тук статия от медицинско издание:
[линк]

Мерси за мнението. Все още ми е любопитно да разбера какво мисли по въпроса лекар, по възможност с психиатрична практика. При това ако е възможно да предложи аргументация професионална, но разбираема от неспециалисти като мен. Мнението от коментарите в читанка според мен е колкото категорично, толкова е надценяващо само себе си. Какво мисля за героинята съм писал в поста към който отговаряш. Иначе месри за препоръката. За съжаление живеем в свят и се разпростираме във време за живот, съставено от по-малко мигове, отколкото са препоръките как да ги изживеем. Все пак може би някой път ще стигна до Силвия Плат. Звучи интригуващо.

прав или изправян

Добре, извинявам се.
На литературен герой не може да се прави психиатрична експертиза. Има си диагностични критерии, както и методи, по които те се установяват, невъзможни без контакт с конкретния човек.

За "Стъкления похлупак", ако човек я чете в зряла възраст, книгата е много тежка.

Всяко мнение е добре дошло. Репликирал съм те малко дребнаво. Просто отмина много време откакто съм писал за книгата...

прав или изправян

Няма проблем, наминавам след много години и почти не виждам активни теми...

Аз също прочетох ,,Корабът с алените платна" на Александър Грин. Досега бях запозната само с разказите му.

И за мен беше ясно как ще се развие историята на Асол и Грей, дори много преди той да разбере предсказанието за съдбата на героинята. Още щом авторът започва да разказва за живота му и за това, че е станал капитан на кораб...

Но независимо от предполагаемия финал, повестта е написана така красиво и звучи толкова убедително относно сбъдването и вярата в мечтите, че няма как да не се хареса на читателите или поне на голям брой от тях. Особено на тези, които живеят с надежда за ,,голямата любов" и смятат, че двама души могат наистина да бъдат родени един за друг.
Творбата би допаднала и на жени, вярващи в принца на белия кон, защото Грей е точно негово олицетворение, макар и пристигнал по море с кораб с алени платна...

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

"Жената на тигъра" Теа Обрехт
Горещо препоръчвам

А хитростта е ума на глупака.