Всеки си има и няма универсален вариант...

... :) Шоко, в моята книга на живота -
приключенските книжки дойдоха в летата на трети-четвърти клас,
пети-шести бяха криминалета,
седми осми - много ми се четяха български автори и още ми се четат.
В гимназията дойде Стайнбек - на Изток от рая и почти всичко, което е написал
и така нататък ... :)

добре..: )
а в моя живот и до ден днешен има всичко..и Салгари и криминалета /макар, че са рядкост/ ииии всичко...дори и приказки.
Много е важен етапът на подготвеност за дадена информация. Всяко нещо което е прочел човек преди, сега има друго измерение, защото кръгозора му е друг. Но всеки човек чете според потребностите си...или не чете, ако иска животът му да е сведен до познатите неща. Има хора, от които научавам многоо неща, а те не са прочели и една книга... ама те са предимно практици...Избор.


пп но ми стана интересно.. с каква цел ми казваш за възрастовите си предпочитания към книгите?

пп а забравих да добавя...за мен...в собствената книга на живота не влиза получената информация, а начина по който се използва, т.е. спомените които трупаш от преживяванията си..от личните преживявания...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ShokoLaDa на 12.08.17 15:47.

пп но ми стана интересно.. с каква цел ми казваш за възрастовите си предпочитания към книгите?

... разказах какво е било. :)
Лятото с хлапетата от махалата ходехме до читалището. И четяхме наред каквото имаше по лавиците на читалищната библиотека. И казано от днешно време - бяхме на една "читателска вълна" било то приключенкса, криминална и тн Помня, че покрай игрите си говорехме и за книгите. които четяхме... не литературни анализи, а гатанки примерно около героите си правехме... или като му се казва сега - и култови фрази сме заимствали от книгите.

.на база това което знаеш и можеш...
Когато споменах за Стайнбек и На Изток от Рая... Мога да добавя. че от онези ми ранни тийн години когато съм я чела, съм запомнила трайно последните думи в книгата: "Ти можеш". И стремяла съм се в живота ми насетни да мога едно или друго, което ми се иска. Такиви ми ти работи. :)

читалището - библиотека.

аааааа и аз току писала за такова място. :))

Жега голяма, мор, по централната улица на Свищов само тийнейджъри се шляят. Плочките на градския център се напекли като пещ, в общи линии само хора в идеално здраве могат да се мотаят по това време, минаваме покрай дъбът до гъбката и завиваме към Кременчук. Пием един сок и се шмугваме в читалището. Идилия е било, тогава все едно сме си поръчвали друг живот- с една книжка- по един нов свят и един от друг по-вълнуващи.
Наранили по три книжки, минаваме на етажа с фонотеката. Чичо Руско поглежда към нахлулите хлапетии, сваля слушалките и казва нещо. Не му помня репертоара, но той имаше желязно правило, направо мисия- на тези нови свищовлии да влее нещо, което го няма в родителите им- кои еснафи, кои работници в заводите, кои пияндета. Чичо Руско беше от друг порядък, преди години го видях- не беше мръднал, никакво стареене не го беше споходило, само дето имаше жена с него. Ние тогава знаехме, че е стар ерген. Та той имаше условие- първо ни пуска джаз/ класическа музика и после най-модерната тогава. Няма да забравя, че при него чух за пръв път Джордж Майкъл. Говореше ни за изпълнителите/ групите. Беше меломан от ранга на Тома Спространов.

А хитростта е ума на глупака.

Чете детето, но кара по списъка на задължителната литература. И все пак мен нещо все ми се струва, че я няма тази страст към книгите, която би ме радвала. Както и да е, ние сега мечтаем със Сой Луна, пубертет рано е дошъл и пак добре, че е изпълнителна и следи какво се очаква да е прочела през ваканцията. Разминахме се на Мери Попинз катастрофално и аз вече не си натрапвам вкусовете.

А хитростта е ума на глупака.

Идилия е било..

Да. :)
и читалището, и парка, и чешмата с три чучура ледена вода..

значи сме на горе-долу една възраст...: ))
Хубави времена бяха...
Наскоро ми попадна нещо интересно май от фейса беше..не знам...но гласеше нещо от рода..."защо децата и да се скарат и да се сбият, след час са пак заедно? И отговорът беше " защото да са заедно и да са щастливи е по-важно, от егото им"
И това моментално ми насочи мисълта в нова насока..наистина ли сме се превърнали в идиоти, общуващи с егото си..и наистина ли толкова малко ценим щастието и усмивките си, та сме ги подчинили на хиляди условности и тъпотии..
отговорих си..и отговорът не ми хареса...: ) но пък обществото и социалното общуване не ни дава много право на избор..когато сме в тях..но пък е безценно, че си имаме и само наши си моменти, мигове, безкрайности..: ))