Аз чета с интерес биографичната книга ,,Дивият живот и бесният гений на Мик Джагър" от Кристофър Андерсън.

Харесва ми това, че авторът описва рок музиканта такъв, какъвто той вероятно действително е бил и продължава да бъде като характер, темперамент, излъчване, раздаване на сцената. Лошите му черти и прояви не са спестени, например завистта му към успехите на Бийтълс, алкохолните, примесени с дрога изцепки, неодобрението му от британската кралица, която Джагър наричал ,,главната вещица".

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Този клуб е полужив или по-скоро ни жив с живите, ни умрял с умрелите. Лично аз много бих искал да е именно място за обсъждане на книгите, които четем в момента или пък някога сме чели и препрочитаме или бихме искали да препрочетем и прочие варианти. За съжаление не съм чел книгата, която споменаваш. По начало - никога не съм си падал по биографии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз обичам биографични творби. От тях се научават доста неща, за които човек изобщо не е подозирал и които не е чел на други места.

А клубът си е умрял, както 4/5 от клубовете във форума.

Интересно би било след 20 години, например, да се погледне тук и да се види какво е писано. Защото темата е озаглавена така, че когато и да се включи човек, все ще е актуално мнението.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

А-а-а-а Саксун! Не очаквах да те видя тук!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за интересните идеи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клубовете тук си отидоха. Завинаги, разбира се.
Но щом сте такива фенове на биографични истории, пробвайте Вълчия паспорт на Евтушенко.

Може, защо не? Това - за книгата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Този клуб е полужив...

... четенето е като дишането. :)

Чета неусетно.
Днес .. отворих книга, която искам да дочета.
"Амазанката на Варое" на Боян Биолчев.

Здр,

За какво се разправя?:))
За протокола -
аз чета «Механика срещу символика» на Георги Каприев.

прав или изправян

така да се каже... с две думи - прочети я :)

А аз тази «Механика срещу символика» на Георги Каприев... да я чета ли?

По скоро - не. Става въпрос за тясно и специализирано изследване относно западно европейската историография и да си позволя да я нарека така «една своеобразна реформация» в тази историография между XII и XIII век. И не защото малко се надцених във възможностите си да я схвана, а по-скоро, защото не съм узрял достатъчно за темата.

Ако се чудиш какво (извън белетристиката) да пробваш обаче, мога да ти препоръчам «Завладяваето на Америка, въпросът за другия» от Цветан Тодоров.

И имам желание да я обсъдим. (Има уловка обаче:)

прав или изправян

Нямам я книгата. Ще я потърся и купя. :)


... да я обсъдим. (Има уловка обаче:)

:) ... Това ме подсеща за един цитат от кнога на О. Памук:

"Драго ми е да се запознаем. Вие за кого шпионирате?"

Би било добре. (Темата ми е интересна). Ако искаш все пак - почакай (до утре; трябва ми технологично време), за да ти разкрия «уловката» по напред (преди да си я поръчаш.)
Може да се разкандърдисаш. Все пак косва (май бяха 16 лева) и поне 2-3 дни.

прав или изправян

Та значи - Хвърли един поглед на темата която пуснах преди малко,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Срещата на две цивилизации намиращи се на коренно различни равнища на развитие, според землянския ни опит, винаги е водела до унищожение, заробване в по-голяма степен и в по-малка асимилация на останките.

Сетих се за Vangelis - Conquest Of Paradise...

Силата на силния за какво може да се употреби ли? :)
Зависи от разума. му...

"Не вземам пленници, не остъпвам терирория"

Силният разумен...
няма потребност да унищожава, заробва и асимилира.
Няма потребност и да манипулира.

Случайно попадала ли ти е «Наследниците» от Уилям Голдинг.

Едно време я определях, като една от най-любимите си книги. (Вече съм спрял да правя класации, но си я обичам. Както и автора като цяло.) Бих я препрочел. Тематично е в 10-ката по въпроса за другостта. Разказва се за времената, когато, макар и за кратко на Земята заедно са живели и се срещат неандерталци и кроманьонци. Поне за мен - много силно четиво.

прав или изправян

«Завладяваето на Америка, въпросът за другия» от Цветан Тодоров.
... поръчах я, доставиха ми я. Сега следва Таня чете. :)


Случайно попадала ли ти е «Наследниците» от Уилям Голдинг.
Не съм я чела.

Другостта е хубава тема.
И се отпочва още от приказките... :)

Ще следя темата и евентуално отзивите на Таня.

Надявам се на някоя и друга творческа провокация от твоя страна.

ПП

Един от най-фрапиращите примери за експлоатация на темата (или както би казал някой - «дискурса», с претенции за по-голяма точност и обхватност,) за «Другия», намираме в недовършената, но вече в процес на HBO сериализиране сага «Песен за огън и лед» на Джордж Мартин. Автор, комуто до голяма степен дължим превръщане на фентъзи жанра в нещо повече от романизирани приказки с подчертан уклон към автоцензурирани, авторедактирани, хигиенизирани до стерилитет истории със залитане в създаване на герои с предимно черно-бяло, полюсно съдържание.

В «Песен за огън и лед» има много «други». Не само нашествениците от земите на вечен студ, които хората на 7-те кралства и Вестерос наричат с това име («Others»), но така също и считаните за изчезнали «Горски чеда»(«Children of the forest»); Диваците - анархисти, които за да се задомят трябва да откраднат жена или да умрат опитвайки; Железните мъже - пирати от солените острови, чиито девиз е «Ние не сеем», а най ценният накит за един мъж е този за който се плаща желязна (стоманена цена) и се сваля от собственоръчно убит противник, а лъскавите украшения и дрехи са за жените и размекнати от уютния живот в зелените земи на женчовците и т.н и т.н.

Всъщност както е и с народите на Земята ни, т.е. и в живия живот културата, битът, религията, обичаите и собствените закони на всяко едно от 7-те кралства са твърде специфични, с най-характерни примери Земите на Севера и Дорнците. Както споменах по-преди (или в другата тема, обаче) от особен интерес е такава другост, която разделя две цивилизации или групи от хора, така, че едната е много по-развита в технологично и всякакво отношение, което й дава възможност по-добре да анализира, разбира, манипулира, подчини и в крайна сметка да асимилира или унищожи другата, по-слабо развита, чието население(индианците на Земята) често може да схваща представителите на първата (испанците и другите европейци) като божества или демони (какъвто е предполагаемо сличая с «Другите» или «Белите бродници» от «Песен за огън и лед».
Пример за такава драстична разлика в нивата на развития между две отделни човешки групи е именно срещата между неандерталци и кроманьонци в новелата (или романа) «Наследниците» на Уилям Голдинг.

Много подобни римери от истинската история са описани в книгата на Джаред Даймънд «Пушки, вируси и стомана», но най-стряскащият е за две племена от Новозенладските острови. По някакъв начин едното се сдобива с огнестрелно оръжие от европейците. Неследдълго мъжете на това племе грабват пушките и организират геноциден поход срещу съседното племе, населяващо съседен остров. Няма оцелели от по-слабите. В случая дори не е била необходима качествена цивилизационна разлика между двете племена. Просто едните са се сдобили и научили да боравят с някакво средство, което им осигурява решително предимство във военното дело. Пушка, вълшебна пръчица, каквото и да е.

Още малко по тема за «Другия» - в другата тема. :)

ПП-2

Айо ти се пише - кои приказки имаш пред вид?

прав или изправян

Която и да е приказка... :)
Щото нали Светът на приказлите, е Другият свят...

Прочела написаното в другата тема. :))
Философия и психология на общуването... охх океан бездънен.

Историята е свидетел на масово проявяван стремеж към доминиране над другия/другите.

... много. много обещаващо начало. Книгата. :)

Здравей,

май нямам какво съществено да кажа по същество или ако имам ще е разсейващо.

Пиша най вече за поддържане на огъня.

Но всъщност ще драсн нещо (кратко) в другата тема.

прав или изправян

Снощи прочетох ,,Дяволското блато" на Жорж Санд. На един дъх. За трети път. Предишните два четох хартиената книга, а сега - от Интернет.

Докосването, обръщането на страниците, корицата, илюстрациите на хартиените книги винаги ми носят различно усещане, по-пълно, докато чета. И ми е по-уютно някак отколкото с електронните им варианти.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

На един дъх. За трети път.

Това обещава, че ще има и още пъти. :)

Изтеглих я и качих на четеца.

Аз съм изключително консервативен. Дълго време отказвах и да чуя за електронни книги и четци. Но ми подариха един Киндъл, който малко след като му изтече гаранцията се прецака. Веднага си взех нов (друга марка), Толкова се бях пристрастил. Изключително удобно нещо, незаменимо за чакане по ошашки, хотели, летища, командировки. екскурзии и всякакви пътувания. Може да се чете в самолет, единствения проблем е в кола или автобус, даже и ако не си шофьор. Буквата «О» много подскача и често удря четящия по носа или челото. Впрочем това е валидно и за истинските, хартиени книги.

ПП

Представям си какво им е било на консервативните фенове на автентични пергаментни свитъци и папируси. Сегашните, предпочитащи хартиените книги пред електронните казват нещо такова: «Друго си е да ти замирише на хартия и печатарско мастило...». Едно време сигурно са капризничели някак си по-така - «Ако една книга не мирише на кожа и естествени багрила, никаква книга не е...»

Мдаа.

Колелото на Времето се върти и Вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, ... ... ..., Век, чието идване предстои и Век отдавна минал, в Мъгливите планини се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала, нито краища при въртенето на Колелото на Времето. Но беше някакво начало.

прав или изправян

цитат от книгата на Санд (самото й начало:)

... пресъздавайки бедността тъй грозна, презряна, понякога порочна и престъпна, достигат ли целта си, постигат ли благотворно въздействие? Ние не се осмеляваме да изкажем мнението си по този въпрос. Могат да ни възразят, че показвайки пропастта, издълбана под тленната почва на изобилието, те плашат лошия богаташ, както в „мъртвешкия танц“ са му показвали зеещия гроб и смъртта готова да го обхване с гадните си ръце. ... ... ... Ужасната смърт, скърцаща със зъби и свиреща на цигулка по картините на Холбайн и предшествениците му, не е успяла под този образ да промени извратените и да утеши жертвите. Нима нашата литература не подражава до известна степен на художниците от Средновековието и Възраждането?
Пируващите герои на Холбайн пълнят чашите си в изстъпление, за да отхвърлят мисълта за смъртта, а тя, невидима за тях, ги обслужва като виночерпец. Злите богаташи днес искат укрепления и топове, за да няма жакерии. Черквата от Средновековието избавяше имотните земевладелци от страховете им, като им продаваше индулгенции. Днешното правителство успокоява тревогите на богаташите, като ги кара да плащат за жандарми, палачи, байонети и затвори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бях чел Санд преди това. В общи линии, представата ми за нея се изчерпаше с образа й, малко или много гротесков на преследачката на нежния Хю Грант в ролята на Шопен; класическа мъже-мелница, жребецоукротителка, напориста ездачка, знаме за феминизма и кошмар за всеки артист или поет с малко по-изтънчени линии и плаха интровертност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Завърших книгата. Не е точно моя тип литература. И то не защото става дума за любовна новела - мелодрама (не е роман, понеже е доста по-кратък и едносюжетен така да се каже; т.е. има само една - единствена сюжетна линии, без никакви разклонения, усложнения или обрати.)

Текстът по-долу съдържа «спойлери».

Едно нещо прави впечатление още от първите глави. Всички герои, по дефиниция и по същество - прости селяци, говорят прекалено литературно. И не само че използват правилен (не изящен, но все пак изискан) език, но са и много обстоятелствени, пунктуални и сякаш склонни към анализ и самонализ. С една дума маниерничат (словом).

Интересен персонаж е главният герой - Жермен, наричан още «земеделецът със златните ръце».

Вдовец, с бедн произход, безимотен, който повече от година след преждевременната смърт на съпругата си още жалее и даже си поплаква.

Останал е при родителите й, предполага се, че е сирак и няма къде другаде да отиде. Казва се (по нашенски) «заврян зет». Тъсът му го цени. Съвестен и добър работник, хрисим, като вол и почти толкова работлив. Набеден да има златни ръце, но по-скоро става дума за лапи челични. Левент, запазен (28г. по тогавашните им селски стандарти мъж на 28 г. и с 3 деца е почти папардак), а и на всичкото отгоре без амбиции, съзнаващ добре че не умът му е най-острото му сечиво, което има на разположение. (Ето какво споделя на тъста си за себе си: «...вие знаете, че никога не ме е било грижа кое е изгодно и кое не е изгодно за нас. Нищо не разбирам от поделбите, не ми стига умът за такива работи. Аз си знам земята, воловете, конете — впрегатния добитък, сеитбата, вършитбата. А с овцете, лозята, градините, с разните доходни и изтънчени земеделски работи сам знаете, че се занимава синът ви. За пари пък изобщо не се сещам, предпочитам всичко да отстъпя, отколкото да споря кое е мое, кое е ваше. Винаги ще се страхувам да не сгреша и да поискам нещо, което не са длъжни да ми дадат, и ако нашите работи не бяха тъй прости и ясни, сигурно никога нямаше да се оправя.»)

Не може да се оправя с разглезения си попорасъл син (най-голямото от трите деца). За да му забрани нещо прибягва към авторитета на бабата и дядото на детето си). Когато трябва да разреши любовните си проблеми също е неспособен да се оправи сам, а намира помощ у тъща си. (Единственото, което прави активно , за да спечели в битката за любовта, е да складира и сече дърва за домакинството на изгората си /баща й е починал и тя живее с бедната си майка/, както и да въздиша тежко, тежко пред родителите на покойната си съпруга - един вид демонстрира, че нещо тежко на сърце му лежи. За това пък с натрапници и мераклии за чуждо агнешко се оправя твърде добре. Бой, докато им посинеят зъбите.... От другата страна е неговата възлюбена - малката Мари - хитруша, оправна, както би казал Недялко Йорданов за нея «на лисичка прилича». Изплита си кошничката и платното, та най-подир (в по холивудски щастливия завършек) я виждаме как ритва кросното т.е. прави голям шлем - жени се за млад красив, силен и не особено схватлив мъж (т.е. лесен за маниоулиране, но кой ли мъж не е, макар това да е друга тема...), + че освен това влиза в богатска къща. Мъжът й има вече три деца (доказал се е, а може и да не се хабят повече), а пък тя определено умее да се грижи за деца, че и да ги управлява. Допълнителни екстри са, че е умна, наблюдателна, умее да стъкне огън, даже насред дъжд в гората, да «намери» храна от нищото (не само носените за подарък яребици, но и кестените все пак.) Хубавица, песетелива, че и не яде много, макар на това не бива да се разчита като на физична или математическа константа все пак. : Такива ми ти работи.


С няколко думи - сладникава и доста постна история, независимо от обещаващото начало. По-скоро приказка за малки деца с хепи енд. Разбира се причината за начинът, по който възприех книгата вероятно е, че не съм на подобна вълна. Все пак не съжалявам за отделеното време. Нещо повече - благодарен съм на анонса ти и за възмжността да придобия една по-пряка представа за Жорж Санд. Също така продължавам да мисля, че е наблюдателна и умело изразяваща се писателка. Не е повърхностна в никакъв случай.

прав или изправян

Вчера вечерта започнах препрочитането на ,,Малката Фадет". Пак на Жорж Санд. Предполагам, че днес или утре ще стигна края.:)

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Четци не ползвам.

Може би, не е до консерватизъм или носталгия по минали години, защото за мен просто е по-комфортно да чета хартиени книги. Да си седна с чашата кафе или на пейка в парк, да кажем, потъвайки в творбата. Нищо не е в състояние да ме разсее.

Както и не мога да си представя да чета политически, икономически и спортни новини в Интернет. Карам си с радиото и телевизора, а мои връстници ми говорят, че от доста време не гледали телевизия. Чуят ли за програма ,,Хоризонт" на БНР, почват да се смеят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Saksun :)

Аз не чела нищо досега от Жорж Санд.
Спомням си, че някога разгръщах - Животът на Ференц Лист. Шопен или поетът
на Ги дьо Пурталес.

Доколкото помня, точно Ференц Лист е запознал Шопен с френската писателка. Или беше някоя любима на Лист, която също е известна личност.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Хайде, плз, прочети Амазаонката на Варое на Биолчев
Моля те. Моля те.

:).

... :).

Шопен и Санд? Срещала съм ги в "Стълбовете на Херкулес" на Пол Теру.

Ще я потърся, но не обещавам, дори да я намеря. Това изречение се получи двусмислено. Хм...

Междувременно - ето един подарък за теб. (, аз съм го майсторил, но ще го имаш само, ако си достатъчно смела и/ или доверчива:)))))

По-късно, ще го кача на торент, но засега само от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чела съм само ,,Индиана", ,,Дяволското блато" и ,,Малката Фадет" на Жорж Санд.

И ,,Любовта на Шопен" от полския писател Йежи Брошкевич, защото харесвам романи, посветени на действителни истории, особено биографични за велики личности. А като засягат любовните отношения между две големи имена, чиито произведения ми допадат (независимо дали е литература, музика, филм), задължително чета каквото има излязло за тях на книжния пазар.

Мисля, че характерното за творбите на Санд, освен ограничения брой на сюжетните линии, което ти си посочил, е и идеализирането на положителните образи. Оттук идва усещането за сладникавост, с което си останал, вероятно.
Любовта също е идеалната - чиста, възвишена, самоотвержена.
Мъжките образи са на дълбоко почтени, искрени, закрилящи жените герои.
Жените са одухотворени, свободолюбиви, невинни и... моногамни. За разлика от авторката, те имат една голяма любов, дори една-единствена изобщо.
С Индиана е малко по-друг случаят, но пък в тази история писателката е ,,взела" за модел собствения си нещастен брак, поне така знам, че хич не е била щастлива като семейна. Но Индиана е описана пак като честна, безкористна, много мила и добра жена, отдадена на любовта.
Интересното е, че Жорж Санд не рисува с добро отношение образа на ,,мъжемелачката", за каквато е минавала самата тя. Такъв е примерът с вдовицата, за която Жермен трябваше да се ожени, прочел си в ,,Дяволското блато". И с ,,хубавата Мадлон" от ,,Малката Фадет".
Авторката нарича мъжете, тичащи подире им ,,поклонници", а не ,,обожатели" или ,,ухажори"; сега ми хрумна това. Тя не одобрява поведението на тези нейни героини и затова те не печелят сърцата на главните герои, а хепи енд има за онези жени, които освен външна хубост притежават и нещо повече, нещо на което Жорж Санд се възхищава, защото макар и облечена в мъжки дрехи, тя е знаела, че най-ценното в една жена са нейната женственост, сила, порядъчност и одухотвореност.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Междувременно...
Тази думичка и израза между другото не ги обичам. :)

Какъв е този линк?

Линкът е опаковка. За да разбереш какъв е подаръка, тряба да го отвориш.

апропо, «изразът» 'впрочем' - приемлив ли е за уотреба пред ВВВ? (Ваше виртуално исочество):)

прав или изправян

апропо, «изразът» 'впрочем' - приемлив ли е за уотреба пред ВВВ? (Ваше виртуално исочество):)


Неприемливо ми е и апропо, и впрочем' и ВВВ .

Благодаря за книгата. :)

В отговор на:

---

примерът с вдовицата, за която Жермен трябваше да се ожени, прочел си в ,,Дяволското блато". И с ,,хубавата Мадлон" от ,,Малката Фадет".
Авторката нарича мъжете, тичащи подире им ,,поклонници", а не ,,обожатели" или ,,ухажори"; сега ми хрумна това. Тя не одобрява поведението на тези нейни героини и затова те не печелят сърцата на главните герои, а хепи енд има за онези жени, които освен външна хубост притежават и нещо повече, ...

---

В отговор на:

---

за една активна, малко авантюристична, много напориста и най вече освободена по дух, надскочила времето си, нежелаеща да робува на общестеното мнение и наслагвани с векове предразсъдици жена, (каквато е и самата Санд , доколкото знаем) би видяла у Жермен по-скоро мухльо или с по-меки думи - лесно огъващ се пред трудностите хлапак.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едничък BTW остана. Не казвай нищо:)

прав или изправян

Едничък BTW остана. Не казвай нищо:)

И този израз не харесswam
Да, Предвидима съм. :))

Вече чета. По малко.
As a matter of fact по византийско, Стара Загора не се ли е казвала Маркели? (Само питам.)

прав или изправян

Мда. Маркели било Карнобат. Чета.

прав или изправян

Опитвала ли си с четец? Много е хубаво, изглежда почти като напечатано на хартия, но е много по-практично. И аз обичам хартиените книги, но имам толкова много от тях, че нямам къде да ги съхранявам. А и купуването на книга си е доста скъпо.
Отдавна не заемам книги от обществена библиотека. Дори не знам в съвременните библиотеки ходи ли някой и има ли нови книги, които си струва да се вземат от там.
Да, чудно хубаво е с кафе и с хартиена книга, но това е лукс, който все по-рядко мога да си позволя, и то предимно за да препрочитам стари книги, които вече имам.

С четеца теглиш книги от читанката безплатно, и реално имаш достъп до огромен каталог от автори и заглавия. Без пари, без да заемат място, и в напълно лесен за четене вид. Не уморява очите както ако четеш от екран на лаптоп примерно.

Телевизия и аз не гледам, а като чуя БНР и ми замирисва на мухъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не съм си служила с четец.
Отскоро чета в ,,Моята библиотека". Добре е, посвикнах, с малък таблет съм.

Вчера започнах ,,Индиана". И слагам край на препрочитането на Жорж Санд.
Смятам после да прочета ,,Зима в Майорка", в която се описва престоят на писателката и Шопен на острова. Интересно ми е самата тя как разказва за любовта им, защото съм чела ,,Любовта на Шопен" от полски автор, но е различно като научиш всичко от първоизточника.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Аз не намирам Жермен за нерешителен. Напротив.
Той не пристъпва към ухажване на ,,селската лъвица", не поради малодушие и уплаха от нея и/или кавалерите й, а защото не я харесва. Отговорът му към баща й е хем умен, хем категоричен.

— Слушайте — каза Леонар, като го дръпна настрана. — На вас ви стана неприятно, като дойдохте у дома и видяхте, че мястото е обсадено. Виждам, че сте много горд, но това не е разумно, моето момче. Дъщеря ми е свикнала да я задирят, особено от две години, откакто е хвърлила жалейката, и няма тя да седне да ви кани.
— Дъщеря ви е решила да се жени от две години, а още не си е избрала мъж, така ли? — запита Жермен.
— Не иска да бърза и има право. Макар че изглежда много весела и сигурно ви се струва не много разсъдлива, тя е умна жена и отлично знае какво прави.
— Не ми изглежда така — каза простодушно Жермен, — защото има трима поклонници и ако знаеше какво иска, двамата щяха да й се видят излишни и щеше да ги помоли да си седят у тях.

И после, друг отговор на героя към несбъднатия тъст, татко Леонар, на когото окончателно и спокойно обяснява, че всъщност не желае дъщеря му за жена. Особено в края на думите му, проличава остроумието, както и достойнството, с което излиза от ситуацията, неподходяща за почтен човек като него.

Жермен тук питаше колко време ще е нужно, за да узнае решението й, ако беше решил да се бори за нея. Леонар казва (неговите думи и ти си дал):

— Зависи от вас. Стига да умеете да говорите и да убеждавате. Дъщеря ми добре разбира, че най-хубавото време от живота й ще бъде това, в което ще я задирят, затова не бърза да стане слугиня на някой мъж, след като може да командва няколко. И понеже играта й харесва, тя се развлича, но ако вие й харесате повече от играта, тя ще я прекрати. Не бива да падате духом. Идвайте всяка неделя, танцувайте с нея, покажете й, че я искате, и ако ви намерят по-приятен и по-образован от другите, един прекрасен ден сигурно ще ви го кажат.
— Извинявайте, татко Леонар, дъщеря ви има право да постъпва, както й харесва, и не аз съм този, който ще я съди. На нейно място аз бих постъпил по друг начин. Щях да проявя повече откровеност и нямаше да карам да си губят времето хора, които сигурно си имат много по-важна работа, отколкото да се въртят около една жена, която им се надсмива. Но в края на краищата, ако това я забавлява и я прави щастлива, мен никак не ме интересува. Само трябва да ви кажа нещо, което се чудя как да ви призная от сутринта, тъй като вие се излъгахте в моите намерения и не ми дадохте време да ви обясня. Вие си въобразявате нещо, което не е така. Аз не дойдох да искам дъщеря ви за жена, а да купя чифт волове, които вие сте възнамерявали да продадете другата неделя на панаира и които моят тъст харесва.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Жермен не е и страхливец. А някъде, Санд беше казала, че страхливостта е най-лошото качество на мъжете, а после е неблагодарността. Мисля, че беше в ,,Малката Фадет".

Той не се поколебава да скочи яростно срещу чифликчията, при когото Мари щеше да работи, защото онзи я беше оскърбил с мръсна задявка и предложение, явно. И добре, че благоразумието го спря, иначе Жермен би го натупал здраво, понеже е описан като физически силен мъж...

Освен това, ,,земеделецът със златни ръце", макар на цели 28 години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем по-добре си е с четец.
Разгледай ги в някой магазин за техника и виж как изглежда екрана. Съвсем различно е усещането от таблет или каквото и да е със светещ екран, т.е. екран със задна подсветка.
При четците се ползва тъй нареченото електронно мастило, и ефектът е като че четеш напечатано на хартия. Изисква външно осветяване точно както хартията. Но има и четци с вградена подсветка, макар и на същия принцип с електронното мастило.

Колкото до книгите, които цитираш, не съм ги чел. Не си падам по любовна литература.
В момента препрочитам, всъщност вече я свърших, "Зимата на нашето недоволство" на Стайнбек. А освен това чета и Джефри Арчър. Допада ми много стила му. Хареса ми още преди 9 години, когато го открих с "Тревата там е по-зелена".

Образът на Жермен е някак си прекалено изчистен от човешки слабости.

Ето една характеристика на Жермен от началото на книгата:

Той винаги беше живял разумно, както живеят трудолюбивите селяни. Беше се оженил двадесетгодишен, беше обичал една-единствена жена в живота си и след

като овдовя, макар да беше буен и жизнерадостен, не се беше веселил и лудувал с никоя друга. Тъжеше искрено за жена си и сега отстъпи на тъста си не без 

уплаха и  тъга, но старецът винаги умно бе ръководил семейството и на Жермен, изцяло посветил живота си на общото добруване, дори на ум не му минаваше, 

че може да възрази срещу този, който го олицетворява — главата на семейството, да се 

разбунтува срещу разумните доводи, срещу общия интерес.

Знаеш ли приказката за изковаването на Носителя на светлината? Е, аз ще ти я кажа. Било е време, когато мракът легнал тежко над света. За да го пребори, 

героят трябвало да има геройско оръжие, оо, като никое дотогава. И тъй, трийсет дни и трийсет нощи се трудил Адзор Ахай без сън в замъка, нажежава, чука 

и гъне, нажежава, чука и гъне, оо, да, докато направи меча. Ама като го пъхнал във водата да го закали, стоманата взела, че се пръснала.

— Нали е герой, не можел ей така да свие рамене и да си потърси сладко грозде като това, ами хайде отново — продължи той. — Втория път му отнело петдесет

 дни и петдесет нощи, и този меч изглеждал по-хубав и от първия. Адзор Ахай хванал един лъв, да закали острието, като го мушне в червеното сърце на звяра,

 ама като го мушнал, стоманата взела, че се пръснала. Голяма била почудата му и голяма мъката, щото разбрал какво трябва да направи…

— Сто дни и сто нощи се трудил над третия меч, и когато той засиял нажежен до бяло в светите пламъци, взел, че привикал жена си. «Нисса Нисса — рекъл й, 

щото така се казвала — гърдата си оголи и знай, че теб най-много съм обичал на света.» Тя го направила това нещо, но защо — не мога да ти кажа, и 

Адзор Ахай забил димящия меч в живото й сърце. Казват, че викът й на болка и възторг оставил пукнатина на лицето на луната, но кръвта и душата, и силата й, 

и смелостта й — всичко това се вляло в стоманата. Такава е приказката за изковаването на Носителя на светлината, Червения меч на героите.

Редактирано от Nerv на 27.06.17 13:11.

Чета.

А на мен още малко ми остава да дочета Амазонката. :)

по византийско,..

... има и латински вариaнт.

Obiter dictum , more usually used in the plural, obiter dicta.

:))

Александър Грин - вчера го открих. Чуден.

А хитростта е ума на глупака.

Много го харесвам. Чела съм сборника разкази ,,Капитан Дюк" преди години.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Не съм чел нищо от него. В библиотеката у дома на майка ми съм виждал руско издание - «Бегущая по волнам». Ти какво препоръчваш?

прав или изправян

Аз не бях го и чувала даже. Обаче ми попадна една статия за него и така... Добре, че я има chitanka.

А хитростта е ума на глупака.

Ми аз сега започвам
Прочетох "Корабът с алени платна", тази вечер си взех Блестящият свят и Златната верига. За корабът мога да пиша, но не искам. Ще разваля усещането. В читанка я има книжката.
Като прочета и другите, ще дам сигнал :)

А хитростта е ума на глупака.

Ще разваля усещането.

Не искаш да развалиш усещането на евентуалните бъдещи читатели или не искаш да развалиш с коментари собственото си усещане след прочита?

прав или изправян

Моето усещане не искам да разреждам. Но ако ти хареса, ще се разберем без думи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, сега вече разбирам и ми е познато. Като ученик ми се струваше едва ли не опошляване, почти всяка словестност (наша, чужда, взаимна) върху дадена книга или стих. С годините станах по-търпим.

Погледнах в читанката и прехвърлих малко от началото на Алените платна. Не е лоша и не е точно детска литература, както смело са я етикирали. А то на мен вече не може да ми се угоди. Нищо не ми допада.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има такива периоди. Пренасищане с инфо, музика, няма какво да те грабне.
Пожелавам ти и ти да попаднеш на добра изненада!

А хитростта е ума на глупака.

Редактирано от coffeemate на 12.07.17 15:41.

Държавата нас чака. :)))

Чака, верно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Закуска в Тифъни, Тр. Капоти.... това чета отново и още някои неща... в е/библиотека...

Да си призная успях да дочета «Корабът с алените платна».

Може би е трябвало да я прочета по-рано.

Няма да я дискутирам, за да не разваляме магията. (Само съвсем малко ще си позволя в тази насока.) Авторът я определя като повест-феерия, което е мило.

От както Грей научи историята на Асол (в кръчмата на градчето Каперна), долу-горе става ясно какво ще направи накрая. Доста екстравагантно това с коприната и не съм убеден дококо е практично(освен, че е баснословно скъпо). По това време платна са се шиели осноно от лен или памук с добавка коноп. Сега са синтетични най вече кевлар, дакрон и найлон.

Ще си позволя и един малък цитат, който донякъде обобщава идеята.

виждате колко тясно се сплитат тук съдбата, волята и свойствата на характерите; аз отивам при оная, която ме очаква и може да очаква само мене; аз също не желая никоя друга, освен нея, може би именно затова, че благодарение на нея разбрах една обикновена истина. Тя се състои в това — да правиш със собствените си ръце така наречените чудеса. Когато за някой човек е най-важното да получи едно петаче, което е най-скъпото нещо за него, лесно е да му дадеш това петаче, но когато душата крие в себе си зърното на пламенното растение — на чудото, ако си в състояние, направи му това чудо.
И ти, и той ще имате нови души. Когато началникът на затвора сам пусне затворника, когато милиардерът подари вила, оперетна, певица и сейф на писаря си, а жокеят задържи коня си поне веднъж за сметка на друг, комуто не върви, тогава всички ще разберат колко е приятно това, колко е неизразимо чудесно. Но има и други не по-малки чудеса, например: усмивката, веселбата, прошката и казаната навреме нужна дума. Да владееш това значи да владееш всичко.

Има доста попдения на мен най ми хареса това:

Моретo и любовта не търпят педанти.

И определено Грин има усет за думите. Ето няколко кратки примри:
+++
склонността му към необикновеното го изненада с решителността и вдъхновението, присъщи на разгневена жена.
+++
Неговите понятия за живот се подложиха на онова последно преминаване на длетото, след което мраморът се успокоява в прекрасното си сияние.
+++
моливът сигурно се беше чудил, когато бе изписвал буквите по хартията, защото те напомняха разклатена ограда.
+++
цена, която беше толкова близко до истинската, колкото е близка клетвата до обикновеното „да“,
+++
в цигулката и във виолончелото отпочиват винаги феи.


и немалко други:)

прав или изправян

При всяко препрочитане откривам моменти, на които не съм обърнала внимание предишния път. Емоциите ме завладяват по-силно - смешното ми се струва по-смешно, тъжното е още по-плачевно и т.н.

Като прочетох отново ,,Индиана" сега, може би за трети път, разбрах, че положителният мъжки образ е със сини очи. Досега съм си представяла тъмноок човек с мургава кожа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ох, детайлите винаги ми убягват... почти никога не забелязвам очите на главния герой... аз съм ужасно невнимателна в това отношение... за Жорж Санд, жената с твърд и хипертрофирал, като културист, Анимус и нежна, болезнено слаба Анима... влюбила се е в това, което и липсва , красивия като девойка Шопен... и точно идеята, че е толкова нежен, болен и че може да го загуби , я е възбуждала най-много....ужасна жена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес завърших

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това бе ново за мен, иначе винаги се оставях на поривите си и ако успявах да повлияя на някого, то бе по случайност. 

Сега внезапно съзирах изумителния механизъм на човешките рефлекси, огромната мощ на словото… Колко жалко, 

че го осъзнавах благодарение на лъжа… 

Един ден щях да обикна пламенно някой мъж и щях да намеря пътя към него по същия начин — 

предпазливо, кротко, трепетно…

Не мога да си припомня без нетърпимо усещане за гавра и жестокост преизпълнените с топлота писма, които съчинихме за Ан.

Двамата седяхме край лампата като усърдни и непохватни ученици, залягащи сред тишината върху непосилното задание: 

да си възвърнем Ан. Все пак сътворихме два шедьовъра по темата, изобилстващи с извинения, нежности и разкаяния. 

Привършвайки, бях кажи-речи убедена, че Ан няма да устои, че сдобряването е неминуемо. Вече си представях сцената 

на опрощението, наситена със свян и хумор… Тя щеше да протече в Париж, в нашата дневна. 

— Имате доста опростена представа за любовта. Тя не е низ от обособени възприятия…

Мина ми през ума, че точно такива бяха досегашните ми изживявания. Внезапен трепет пред някое лице, порив, целувка… 

Пълностойни мигове без връзка помежду си — за друго не се сещах.

— Тя е нещо различно — продължи Ан. — В нея има и неотменна нежност, и доброта, и усещане за липса… 

Чувства, които вие не сте способна да разберете.

Изразът «правя любов» притежаваше особена примамливост, чисто словесна и разграничена от същинския смисъл.

Съчетанието от думата „правя“, обозначаваща нещо материално и конкретно, с поетическата абстрактност на «любов»,

ме възторгваше. По-рано го бях използвала без никакво притеснение, без никакъв смут, а и без да осъзнавам сочността му.

Сега усещах как ставам свенлива. 

И това също беше много красиво написано:

Докато тя шие, да я погледнем по-отблизо — да надникнем в душата й. В нея имаше две девойки, две Асол, размесени в една забележителна, прекрасна неправилност. Едната беше дъщеря на моряк, занаятчия, който майстореше играчки, а другата — живо стихотворение с всичките чудеса на неговите съзвучия и образи, с тайнствената близост на думите му, с цялата хармония на техните сенки и светлини, които падат от едното върху другото. Тя познаваше живота в границите, които й беше поставил нейният опит, но освен общите явления виждаше отразен и смисъла от друг свят. Така, като се вглеждаме в предметите, ние забелязваме в тях нещо неоформено, но оставаме с впечатление, с определено човешко впечатление; а понеже е човешко, то е индивидуално. Нещо подобно на това, което изразихме с тоя пример (ако ни се е удало), тя виждаше свръх видимото. Без тези тихи завоевания всичко просто и понятно беше чуждо на душата й. Тя умееше и обичаше да чете, но и в книгите четеше предимно между редовете, както и живееше.

прав или изправян

Да, Александър Грин се е налагало да прибягва до обяснения и разяснения. На мен описанията на морето, на гората, общението с тревите, храстите и дърветата- много ми хареса, че се намери писател, който освен драми и трагедии, да има и искрящ поглед, да вижда. Дотегнало ми е от философи, от трагици. Помня преди години как Достоевски ми докара една година депресия с неговите Бесовете (оплетох спомените..). Бях на 19. Да, трябвало е да прочета и тъжни и тежки книги. Но, както казва Мария Кюри- тежките и тъжни книги се четат в младостта. Като основа. После трябва друго. Жалкото е, че на тези мастодонти им изтече времето. На нас ни бяха необходими, за да не паднем по-ниско. Но, след техните "удари" си трябва друг градеж. Е, малко преди да се "спъна" в Ал.Грин, няколко пъти ми минаваха мисли от рода, че на това ежедневие не му трябват хора-мечтатели. Мечтателите в днешно време задължително трябва да са успешни, иначе са за посмесище. И да се крият и преструват на други хора се налага, защото не срещат разбиране. И изведнъж попадам на такава жива книга. Късмет, закономерен.
Цялата поредица от ключови събития са така замислени, с цел да предпазят това същество от разрушение. Но погледнато реалистично, излиза, че смисълът за нейното съществуване е в това, да дочака чудото. А това възможно ли е? Що за смисъл може да бъде едно такова чакане. Все си мисля, че на човек програмата му е доста по- натоварена.

А хитростта е ума на глупака.

Редактирано от coffeemate на 17.07.17 23:08.

Ще дойде време да прочета и препоръчаната от теб книга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...колко много думи, а .... същественото е невидимо за очите. ...

Не е необходимо да я четеш (или да обещаваш, че ще го направиш). Знаеш и сама. Форумите на дир имат една особеност и тя е, че когато искаш да напишеш пост адресиран до всички, но без да отваряш нова тема, пак се налага да го закачиш към по-старо мнение. Препоръчвам книгата най-абстрактно казано. На мен ми допадна и беше интересна. Ти си изключително вежлива във форумите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прелистих си пак "Звездните дневници" на Станислав Лем.
Гениален е бил! Смях се с глас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мислиш за следния коментар (в читанка под №11)

11. нт (11 февруари 2017 в 17:07)
Да, наистина, хубаво пише Капоти.

Ако бях прочел книгата преди 20 години сигурно щях да съм възхитен от интересния, богат и противоречив характер, който авторът убедително изгражда.

Тогава просто нямаше откъде да знам, че става дума за стандартна диагноза: Borderline Personality Disorder (BPD). (За съжаление не знам как е на български.)

Тук на такова се казва Borderline Bitch и всеки нормален мъж на възраст, в която вече може да разсъждава с главата си, трябва да бяга надалеч и без да се обръща, ако има нещастието да попадне в гравитацията на подобно нещо.

Поведението на Холи е абсолютно типично и за съжаление поставяйки ѝ диагнозата още в първите страници, четенето беше напълно лишено от всякакви изненади. Разбира се, остава приятният начин на писане (Четох новелата на английски, но предполагам че преводът е добър). Радвам се все пак, че текста е достатъчно кратък.

Според каквото успях да систематизирам от интернет (следва превод със съкращения):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То според мен не е нито заболяване нито отклонение.
А си е житейска философия, формулирана в едно изречение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... не съм чела коментарите... за пръв път прочетох нещо от Капоти през далечната 1986 г. ,докато живеех във варна и се намирах в първата си тежка криза на идентитета и се чудех дали да стана лекар или да се скарам с татко и да кандидатсвам право... не беше Закуска в Тифани, а Музика за Хамелеони... купих си я от книжарницата до нас и тъжно си я четях и мислех, че трябва да избягам на запад

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pyrvata на 22.07.17 16:39.

Този ми въпрос обаче е специално към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление не бих могла да изразя мнението си, защото не съм чела книгата. Дори не съм чувала заглавието й.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Информацията по-долу я има в нета. Опитах да я предам максимално накратко и едновременно изчерпателно.

Авторът е с руско-еврейски корени. Рожденното му име е Роман Кацев и е от Вилньос(Литва, Тогава Русия). 1928г., когато е на 14 години задно с майка си емигрират във Франция. По време на войната е пилот във Френската Съпротива. После е дипломат. Първото му дипломатическо назначение е в София на длъжност втори секретар във френското посолство - 1946г.) Първият си роман публикува под името Ромен Гари и бързо става един от най-популярните и признати френски писатели.

През 1956 г. взема «Гонкур» за романа «Корените на небето». Той е единственият писател който получава наградата два пъти (в разрез с регламента, непозволяващ повторно присъждане.) Вторият му Гонкур е именно за «Голям гальовник» - 1974г.

Първоначално специалистите, а и любителите във Франция предполагат, че под псевдинима Емил Ажар (с какъвто е подписана книгата) се крие Луи Арагон или Реймон Кьоно. В последствие се изказват предположения, че може да е Ромен Гари. Самият той ги отхвърля.

Истината излиза на яве едва след самоубийстото му. Любопитно е, че по - преди това предизвикал Клинт Истуд на дуел (,научавайки, че втората му жена актрисата Джийн Сийбърг му изневерява с него). Големият уестърн актьор отказва. Джийн Сийбърг се самоубива 1979г, (вече са разведени с Гари) а той е отчаян и изпада в дълбока депресия. Година след това (1980) се застрелва, като преди това прави опит за самоубийство с приспивателни. В предсмъртното си писмо твърди, че решението да сложи край на живота си няма връзка със самоубийството на жена му и най-сетне признава, че е Емил Ажар.

Псевдонимите Гари и Ажар обяснява с корените на руските и славянски думи «гори» и «пожар».

Публикувал е книги и под други псевдоними - Сатан Богат; Фоско Синибалди (заменяйки «Гари» в «Гарибалди»), както и под рожденното си име.

Ромен Гари притежава много фин и поетичен език и тънка наблюдателност за болката, копнежът по друго човешко същество и самотата в която човек може да живее (дори в агломерация от 10 милиона души както в «Голям Гальовник» описва по него време Париж.)

Книгите му са пронизани от всечовешката тема за любовта (река Амур, на двата бряга на която живеят и често никога не се срещат хората), за това, че всеки има потребност да обича и е въпрос на изключителен лукс, ако и ние самите бъдем обичани; за самотата сред хорското множество, за особения, търсещ, страдащ и утомително красивия поглед към света, който всеки човек има или може да има, независимо от тривиалните или банални на пръв поглед негови занимания, като счетоводство или сутеньорство...

Изобщо на мен много ми допада. Не съм съвсем сигурен, обаче дали ще го харесаш и ти. Наричат го литературен мистификатор и то не само заради измамата с двата Гонкур-а. Може да ти се стори отвлечен и дистанциран, безсюжетен. Всичко е лична преценка и въпрос на настроение.

Лично аз го препоръчвам горещо специално за теб. Разбира се нищо ангажиращо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за синтезираната информация, която си представил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от saksun на 06.08.17 03:54.

Всъщност не съм сигурен, но си мисля, че книгата няма да ти допадне.


Прочетох ,,Добър ден, тъга" на Франсоаз Саган.
Ти се оказа прав, че това не е моят тип книга. Но ми беше интересна, приключих я бързо, макар че знаех накъде ме води развитието на действието.
Може би точно краят не ми допадна, защото не харесвам доброто да е смазано, а напротив - то да тържествува на финала. Поне извън нашата действителност, дори само като художествена измислица, ми се ще да е така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за обратната връзка. Някак си мило е да прочетеш реплика към нещо написано не чак толкова отдавна, но все пак достатъчно назад във времето, та да го позабравя. Днес по радиото по някаква всемирна случайност излъчиха «Умореният кон» - радиотеатър по пиесата на Саган «Le cheval évanoui». Обикновено ги записавам, понеже няма как да се инсталирам пред радио приемник точно в 16:00 в неделя и после като намеря време ги слушам. Понякога ги качвам във V-box7. Напоследък все по-малко време имам за това. Още веднъж мерси за споделеното и хубава седмица!

прав или изправян

Успешна нова седмица и на теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох ,,Лекарки" на Сидни Шелдън.
Увлекателен роман, не само за хора, които се занимават и/или интересуват от медицина. Разглежда служебното ежедневие и личен живот на три млади лекарки, стажуващи в голяма многопрофилна болница в Сан Франциско.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

Лиртературните герои обикновено не са създавани на основата на някаква психиатрична концепция, те са сумарни образи на личния опит на автора, под формата, на хора, които в някаква степен познава, и въображението му, това от тях, което най-добре би се вписало в творческата му идея.
Импулсивността на Холи е нещо, което хипотетично може да бъде разпознато като симптоматика в широк спектър от състояния/заболявания/разстройства, но това не е достатъчно.
Всъщност момичетата като Холи не са толкова малко - много се възползват от хубостта и младостта си, за да си осигуряват препитание, без да изпитват особени чувства към мъжете, които се грижат за тях. И това не е ново - в значителна част от човекшата история в младостта и хубостта е шансът на повечето жени да намерят кой да ги издържа финансово след смъртта на родителите им и единственият им капитал. Като любовта в това изобщо не е задължителна - ако не са толкова хубави, важна е зестрата.
Като литературен герой тя обаче е очарователна, точно защото е литературен герой.

От психиатрична гледна точка, препоръчвам "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат.
Книгата е много силна и е може би единственият поглед отвътре към психотичната депресия в литературата.
Тук статия от медицинско издание:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси за мнението. Все още ми е любопитно да разбера какво мисли по въпроса лекар, по възможност с психиатрична практика. При това ако е възможно да предложи аргументация професионална, но разбираема от неспециалисти като мен. Мнението от коментарите в читанка според мен е колкото категорично, толкова е надценяващо само себе си. Какво мисля за героинята съм писал в поста към който отговаряш. Иначе месри за препоръката. За съжаление живеем в свят и се разпростираме във време за живот, съставено от по-малко мигове, отколкото са препоръките как да ги изживеем. Все пак може би някой път ще стигна до Силвия Плат. Звучи интригуващо.

прав или изправян

Добре, извинявам се.
На литературен герой не може да се прави психиатрична експертиза. Има си диагностични критерии, както и методи, по които те се установяват, невъзможни без контакт с конкретния човек.

За "Стъкления похлупак", ако човек я чете в зряла възраст, книгата е много тежка.

Всяко мнение е добре дошло. Репликирал съм те малко дребнаво. Просто отмина много време откакто съм писал за книгата...

прав или изправян

Няма проблем, наминавам след много години и почти не виждам активни теми...

Аз също прочетох ,,Корабът с алените платна" на Александър Грин. Досега бях запозната само с разказите му.

И за мен беше ясно как ще се развие историята на Асол и Грей, дори много преди той да разбере предсказанието за съдбата на героинята. Още щом авторът започва да разказва за живота му и за това, че е станал капитан на кораб...

Но независимо от предполагаемия финал, повестта е написана така красиво и звучи толкова убедително относно сбъдването и вярата в мечтите, че няма как да не се хареса на читателите или поне на голям брой от тях. Особено на тези, които живеят с надежда за ,,голямата любов" и смятат, че двама души могат наистина да бъдат родени един за друг.
Творбата би допаднала и на жени, вярващи в принца на белия кон, защото Грей е точно негово олицетворение, макар и пристигнал по море с кораб с алени платна...

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ

"Жената на тигъра" Теа Обрехт
Горещо препоръчвам

А хитростта е ума на глупака.