Ще дойде време да прочета и препоръчаната от теб книга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...колко много думи, а .... същественото е невидимо за очите. ...

Не е необходимо да я четеш (или да обещаваш, че ще го направиш). Знаеш и сама. Форумите на дир имат една особеност и тя е, че когато искаш да напишеш пост адресиран до всички, но без да отваряш нова тема, пак се налага да го закачиш към по-старо мнение. Препоръчвам книгата най-абстрактно казано. На мен ми допадна и беше интересна. Ти си изключително вежлива във форумите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прелистих си пак "Звездните дневници" на Станислав Лем.
Гениален е бил! Смях се с глас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мислиш за следния коментар (в читанка под №11)

11. нт (11 февруари 2017 в 17:07)
Да, наистина, хубаво пише Капоти.

Ако бях прочел книгата преди 20 години сигурно щях да съм възхитен от интересния, богат и противоречив характер, който авторът убедително изгражда.

Тогава просто нямаше откъде да знам, че става дума за стандартна диагноза: Borderline Personality Disorder (BPD). (За съжаление не знам как е на български.)

Тук на такова се казва Borderline Bitch и всеки нормален мъж на възраст, в която вече може да разсъждава с главата си, трябва да бяга надалеч и без да се обръща, ако има нещастието да попадне в гравитацията на подобно нещо.

Поведението на Холи е абсолютно типично и за съжаление поставяйки ѝ диагнозата още в първите страници, четенето беше напълно лишено от всякакви изненади. Разбира се, остава приятният начин на писане (Четох новелата на английски, но предполагам че преводът е добър). Радвам се все пак, че текста е достатъчно кратък.

Според каквото успях да систематизирам от интернет (следва превод със съкращения):

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То според мен не е нито заболяване нито отклонение.
А си е житейска философия, формулирана в едно изречение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... не съм чела коментарите... за пръв път прочетох нещо от Капоти през далечната 1986 г. ,докато живеех във варна и се намирах в първата си тежка криза на идентитета и се чудех дали да стана лекар или да се скарам с татко и да кандидатсвам право... не беше Закуска в Тифани, а Музика за Хамелеони... купих си я от книжарницата до нас и тъжно си я четях и мислех, че трябва да избягам на запад

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pyrvata на 22.07.17 16:39.

Този ми въпрос обаче е специално към теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление не бих могла да изразя мнението си, защото не съм чела книгата. Дори не съм чувала заглавието й.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Информацията по-долу я има в нета. Опитах да я предам максимално накратко и едновременно изчерпателно.

Авторът е с руско-еврейски корени. Рожденното му име е Роман Кацев и е от Вилньос(Литва, Тогава Русия). 1928г., когато е на 14 години задно с майка си емигрират във Франция. По време на войната е пилот във Френската Съпротива. После е дипломат. Първото му дипломатическо назначение е в София на длъжност втори секретар във френското посолство - 1946г.) Първият си роман публикува под името Ромен Гари и бързо става един от най-популярните и признати френски писатели.

През 1956 г. взема «Гонкур» за романа «Корените на небето». Той е единственият писател който получава наградата два пъти (в разрез с регламента, непозволяващ повторно присъждане.) Вторият му Гонкур е именно за «Голям гальовник» - 1974г.

Първоначално специалистите, а и любителите във Франция предполагат, че под псевдинима Емил Ажар (с какъвто е подписана книгата) се крие Луи Арагон или Реймон Кьоно. В последствие се изказват предположения, че може да е Ромен Гари. Самият той ги отхвърля.

Истината излиза на яве едва след самоубийстото му. Любопитно е, че по - преди това предизвикал Клинт Истуд на дуел (,научавайки, че втората му жена актрисата Джийн Сийбърг му изневерява с него). Големият уестърн актьор отказва. Джийн Сийбърг се самоубива 1979г, (вече са разведени с Гари) а той е отчаян и изпада в дълбока депресия. Година след това (1980) се застрелва, като преди това прави опит за самоубийство с приспивателни. В предсмъртното си писмо твърди, че решението да сложи край на живота си няма връзка със самоубийството на жена му и най-сетне признава, че е Емил Ажар.

Псевдонимите Гари и Ажар обяснява с корените на руските и славянски думи «гори» и «пожар».

Публикувал е книги и под други псевдоними - Сатан Богат; Фоско Синибалди (заменяйки «Гари» в «Гарибалди»), както и под рожденното си име.

Ромен Гари притежава много фин и поетичен език и тънка наблюдателност за болката, копнежът по друго човешко същество и самотата в която човек може да живее (дори в агломерация от 10 милиона души както в «Голям Гальовник» описва по него време Париж.)

Книгите му са пронизани от всечовешката тема за любовта (река Амур, на двата бряга на която живеят и често никога не се срещат хората), за това, че всеки има потребност да обича и е въпрос на изключителен лукс, ако и ние самите бъдем обичани; за самотата сред хорското множество, за особения, търсещ, страдащ и утомително красивия поглед към света, който всеки човек има или може да има, независимо от тривиалните или банални на пръв поглед негови занимания, като счетоводство или сутеньорство...

Изобщо на мен много ми допада. Не съм съвсем сигурен, обаче дали ще го харесаш и ти. Наричат го литературен мистификатор и то не само заради измамата с двата Гонкур-а. Може да ти се стори отвлечен и дистанциран, безсюжетен. Всичко е лична преценка и въпрос на настроение.

Лично аз го препоръчвам горещо специално за теб. Разбира се нищо ангажиращо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите