Абсент & Прошка

- Absinthe Ducrosfils ще пости за пръв път от години - помисли си Елеазар. Вълнението го обзе по всички вектори. Седна, погледна през прозореца и почна да му пише:

Слушай, социално непохватен зле фризиран фасулкьо. Можеш да ги мелиш всякакви сложноподчинени, но при това ще си останеш посредствен мислител. И знаеш ли защо - защото сърцето ти е не по-голямо от орех, и също толкова жизнено. Нали разбираш, канавата на душата ти не е сатурирана с гений, т.е. с благодат. Ако има някой, който може да сезира ироничното ти неприлично взряло се в околните същество, то това съм само аз - аз съм по-интериозиран от теб и те наблюдавам от по-дълбока бездна. Ако има някой, от когото да искаш прошка, то това съм преди всичко аз. Преди всичко за това, че не стана приятеля, от когото имах нужда по време на следването си в този толкова несмислен твой роден град. Но още и за това, че ме направи потърпевш на интелектуалните си съблазни. Аз за разлика от теб никога не съм губил вярата си и благодарение на нея се развих по-бързо от теб, проумявайки бездънната глупост на хората, от които ти може би и до днес се възхищаваш, без да разбираш колко несъвместими са Новия завет и елиминативиста Рорти, да речем. А може и да си се разкаял за това, не знам. Във всеки случай ти дълго блудства с безумците на този свят, съблазнявайки мнозина. Аз никога не съм се прехласвал по циничните автори, чийто език ти усвои за сметка на своя собствен. Затова и не си оригинален мислител. Твоят език не е идиолект в пълния смисъл на думата. В твоето едва оживявано сърце не се осъществява нужният синтез, за да се оттласнеш завинаги от този свят. Ти например още не си способен да подложиш на стройна критика безмозъчната еволюционистка теория, защото си слаб онтолог, защото не възприемаш нещата честно, цялостно, самоотвержено, а се задоволяваш с културния прочит на ситуацията. Ти си повърхностен. И как иначе след като си завършил всичко друго само не и философия. Подозирам, че първи курс си се отказал точно защото си се отдалечил твърде много от вярата. Винаги съм презирал психологията. А също и социологията - учил съм малко и двете и знам, че тровят ума с ненужни фигури на речта и трудно оползотворими от християнското съзнание стилизации. Психологията е същностно безбожна, социологията - злободневно късогледа. От друга страна е подвиг, че въпреки опита си от тези тресавища за ума, ти не се отказа от Истината. Достатъчно за академичния ти профил. Щеше ми се в мое лице да познаеш нещо специално. Ти нито веднъж не преодоля нарцисизма си до степен, че да те почувствам близък. Щадеше се. И загуби. Нищо. Сега може и да се излекуваш от себе си, щом си решил да постиш. Пости и се мрази. В тази връзка, ако не поискаш прошка от филистерите майка си и баща си, няма да постигнеш нищо и ще си останеш просто един красив, но неосъществен проект. Може и да спасиш безсмъртната си душа, но не се надявай на нещо повече от утешителна награда в другия живот. Дерзай. Краят е близо. Ти няма да го преживееш, а ще си отидеш малко преди Пришествието. Затова дерзай сега. Малко ти остава.

Когато привърши, потърка очи и издъхна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идиосинкратично любовно обяснение.

Чудя се защо не може просто да е нормално. Непредвзето, неизчанчено...Пада реномето от нормалност? Гуд лък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста добро, макар че си го знаеш и че не мога да разбера дали е фрагмент или цяло.

Прав или изправян.

Благодаря. Всъщност художествена измислица са само първите три и последното изречение. Другото действително е лично съобщение до въпросния потребител, който се оказа, че не си проверява пощата. Напреди имаше навика да наминава в този клуб, та затова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

имаше навика да наминава в този клуб

Понякога си мисля, че Господ никога не е бил толкова самотен, колкото този клуб напоследък.

Не че има опасност от сътворението на нещо съразмерно в божествената си уродливост ...

Както и да е.

Прав или изправян.

Кое е божествено уродливо, че не разбрах? Творението? Ами изродило се е след грехопадението, безспорно.

Всичко заченато в самота. Ако изобщо това е възможно. Целият свят.

прав или изправян

Разбира се, че не е. Самотата като онтологема, макар и не като чувство, е абстракция. Т.е. не съществува самота сама по себе си, защото никой не мисли себе си сам, а се мисли като себе си дотолкова, доколкото има други. Човешкото същество, бидейки социално, може да бъде интуирано и създадено само от един Социален Бог, Какъвто е Триединният Бог на християнското откровение. Впрочем думата "Бог" указва само общото естество на Вечните Трима. Те, Които са предвечният Род, в Който Всеки Един от Тях е Себе Си тъкмо защото Ги има Другите Двама. Личността е всякога самопреодоляване, общуване. Тя е онтологически несводима до монада, т.е. до самота. Човекът от своя страна е само проект за личност по образ на Вечните Трима. Има хора, които се отчуждават и загниват в себе си, преживявайки се невъзможно самотни. Но това е само влечение към небитие, не и фактическото му постигане.
Не е модерно да си отчаян. Всичко и без друго е твърде хубаво.

Редактирано от latschistein на 14.02.14 18:03.

не съществува самота сама по себе си, защото никой не мисли себе си сам, а се мисли като себе си дотолкова, доколкото има други.

Това е вярно преди всичко само и единствено, ако допуснем, че съзнаването, мисленето и самосъзнаването е/ са пререквизит/и за съществуването на каквото и да е в т.ч. на предимно физическо явление, но също и състояние на духа каквото е самотата. Триединен или не, абстракция, умонепостижима цялостност, съвършенство или едновременно проявление на изначалната и окончателна безкрайност, логос или дори изчистена надматериална мисловсност - Бог е обречен на самота в един свят в който липсват други Немуподобни (граматичевския род е условен). Освен ако не приемем, че той е сътворен от човек (в абстрактно обобщената форма на това не по-малко чудовищно [красиво] понятие), който също в някакъв аспект се усеща сам.



Всъщност всичко само по себе си в своята уникалност и детайлна неповторимост е само по себе си. Според някой другите са адът, според "други" в сърцевината на всеки ад има рай.

Но без значение дали приемаме идеята, че мисълта за нечия самота, измамна или обърната порочно към загниващото небитие е първична спрямо самото явление или обратното, ако предпочетем да се условим, че самотата предхожда осъзнаването й - тя съществува, става възможна и се възприема само и единствено поради всеобщата [ни/ Му]неповторимост. Другостта е опозиция към която питаем и страх, и неистов стремеж към непостижимо единение . Грехопадението понеже си го споменал, може да се разглежда като преломеният момент при осъзнаването на чисто човешката ни самота и отправна точка в стремежа ни да постигнем изгубения рай, минавайки през ада на другия...

Това което от доста време е демоде всъщност е да си модерен...

Нищо казано до тук по-горе обаче не пречи на болезнената красота описана от теб като и на това условно 'без друго твърде хубаво всичко'.

прав или изправян

Редактирано от Nerv на 16.02.14 01:11.

Отец не е сам, защото има Сина Си и Духа Си, Които са Личности като Него и Всеки Един от Тях, тъкмо защото е Себе Си, е неотмислим от Другите Двама. "Бог" наричаме това извечно съобщество на Тримата. Неслучайно в езика имаме три лица. Монадизирането, т.е. уеднаквяването е абстрахиране, мислено извличане, отчуждаване и привиждане, ипостазиране на това съобщество като нещо, което съществува само по себе си, а не като нещо, което се прави отвътре, т.е. като обща за някого енергия, като взаимодействие на личностите, всяка от които е метабитие, т.е нещо радикално несравнимо, единично, едно-единствено, фундаментално и безкрайно вътрешно. Мисловният процес е невъзможен без разграничение. Членоразделността на езика е доказателство и гарант за самотъждествеността на всички неща. Раз-съждаваме дотолкова, доколкото раз-личаваме. Да кажеш, че нещо не е това, което е, и нещо повече - че нищо всъщност не е себе си едва ли не, че нищо не може да бъде себе си и че в крайна сметка нищо не е, означава да отричаш истината. Означава да блокираш, да се откажеш от мисленето въобще, а не само от част от него, ако си действително последователен скептик, какъвто никой не може да си позволи да бъде, ако не се самоубива в мига, в който става такъв. Защото за да направиш това съждение - че нещо в самото себе си не е това, което е, а друго, ти по необходимост различаваш едното от другото, а после отричаш тази разлика, която първоначално ти е позволила да ги мислиш. Следователно тотализацията на който и да било монизъм е вътрешнопротиворечива и се самоотрича, защото отрича основанията на мисловния процес. Разсъжденията на материалиста са като вълна, която се разбива в скалите - "Аз твърдя и настоявам да бъде взет насериозно и да ми се вярва, защото не съм това, което съм, защото не съм себе си, а просто едно дърдорещо тяло и не нося отговорност за мислите си, защото отговорност не съществува и защото всъщност тук няма никой и Аз дори не съществувам. " Чети например Левинас, ако не ми вярваш , защото не съм авторитет. Материализмът, както впрочем и идеализмът, е невъзможен. "Просто материя" не съществува и дори не е ясно какво трябва да означава това само по себе си. Може би пълен мрак, инерция и слепота, от която нищо никога не може да произлезе, ако е действително "просто материя", а не нещо, което само изглежда да е едно, а всъщност в себе си има и нещо друго или дори други. "Просто това", "просто материя", "просто съзнание", "просто Аллах", "просто Едното (на Платон)", "Брахман" и т.н. са просто пределно раздути обобщения, т.е. отново абстракции, които не оставят място за този, който ги прави и практически се самоотричат. Не оставят място за какъвто и да било субект, дори за един, защото субектът е субект само когато има обективно друг на себе си. Слава Богу човек не е само абстрактен мислител, но и конкретно познаващо същество, с което може да се общува и което само когато излезе от страхливата си скептична дупка, може да се запознае с Личностите, Които отобразява, т.е да заживее. Иначе ще продължи да тегне към себе си, отричайки самоочевидното, отричайки себе си.