Убийство в нощта,
убих аз света.
В кошмар го замених,
душата си изтрих.

Искам да умра,
това е мисълта.
Това е светлината.
Това е сутринта.

Искам да умра.
Спомням си сега.
Облят от светлина,
че искам да умра.

Да изчезна пак в съня,
да ме няма за деня.
Да я няма таз съдба,
с плач да ми свършва нощта.

Редактирано от blood2 на 27.11.12 16:07.

Я по-ведро. Идва краят на света. Не тази година, но след по-малко от 4 - със сигурност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иначе стихотворението е много добро. Добро стихосложение, ритъм, фраза, всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, това пък дето го пишеш да не е позитивно?

Нали нямаш нищо против да блокирам графиката в сигнатурата ти?
Благодаря!

Слава на Смъртта зловеща,
слава, да живее дълго тя.
Всичко живо да умира,
Дявола да и лиже гъза.

Като животно да я почита,
като куче сред нея да тича.
А тя да му се смее без тяло,
и да го събаря и бие и псува.

Злото да умре, Смъртта да живей.
Мизерия да има, доброто да е зле.
От дявола да го е страх горкото,
а и дявол да няма, само тя да живей.

Черни мисли и празнота,
това е всичко в моята глава.
Нищо няма, всичко утече,
и съдбата ми е решена вече.

Редактирано от blood2 на 29.11.12 12:07.

защо е това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бъди глупав. Има рай. Но в него няма да влезе ни един сърдитко-петко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идиот- по генетически

От студ умрял,
а гладен беше.
Народ обича
и кълнеше.

Мръсотия пъдеше.
а бълхите въдеше.
Умен го изкарваха,
глупав го прецакваха.

Искаше да действа,
Работа го спираше.
Искаше да живее.
Работа го биеше.

Музиката той обичаше,
а не чуваше какво шепти.
Обичаше да мечтае,
а нямаше от дете мечти.

Искаше да пише.
А беше идиот.
С думи да се измъкне,
а го считаха за луд.

Не можеше да помни,
а мислеше безпир.
Не можеше да работи,
а добро мислеше, че твори.

Какво са това?
Несбъднати мечти?
Или просто празнота?
И да се мислиш ти за добро в света.

Умря нищожество в пръстта,
а пропадна в езеро с вода.
Студът погърна го, отвлече,
а беше лято, през нощта печеше.

Самоуби се,
а не бе живял.
Стар беше,
а не бе мечтал.

Редактирано от blood2 на 04.12.12 17:56.