|
|
|
Тема
|
 А какво ще кажете за това?
|
|
| Автор |
Stefan Pan (М&М) |
| Публикувано | 29.08.11 01:00 |
|
|
Загледах стари теми, включително и тая за Джералд Даръл, и покрай нея се сетих за друга моя любима книжка, откъс от която ще ви пусна сега. Преди да гугълнете, пробвайте дали ще се сетите коя е.
Госпожа Кункел се беше вдълбочила в утринния вестник.
В трапезарията влезе прислужникът Йохан.
— Не се преструвайте, че можете да четете! — каза намусено той. — И без това никой няма да ви повярва.
Тя го стрелна с отровен поглед. Сетне посочи вестника.
— Днес съобщават имената на наградените! Първа награда е получил един доктор от Шарлотенбург, а втора — някой си господин Шулце. За няколко такива къси изречения сега пращат и двамата по четиринайсет дни в Алпите!
— Твърде недостатъчно наказание — отвърна Йохан. — Трябва да ги изпратят на заточение. Впрочем за какво се касае?
— За конкурса на заводите „Пуцбланк“.
— Аха — рече Йохан, взе вестника и прочете обявлението, което заемаше половин страница. — Тоя Шулце! Не е посочил адрес. Живее в пощенска кутия.
— Нима е възможно да се живее в пощенска кутия? — запита госпожа Кункел. — Има ли такова нещо?
— Не — отвърна прислужникът. — Всъщност защо не участвувахте в конкурса и вие? Положително щяха да ви дадат награда.
— Сериозно ли говорите?
— Щяха да ви изпратят за две седмици в Алпите. Може би щяхте да си навехнете крака и тогава щяхте да останете там по-задълго.
Той мечтателно затвори очи.
— Противен човек сте вие — рече тя. — Заради вас не бих си счупила дори врата.
Йохан запита:
— Как се проявява новата прислужница?
Госпожа Кункел стана.
— Няма да остарее при нас. Защо ли всъщност тая особа се нарича Изолда?
— Майка й е била пламенна почитателка на Рихард Вагнер — обясни Йохан.
- Какво? — извика икономката. — Значи, на всичко отгоре тази Изолда е и извънбрачно дете?
— Нищо подобно. Майка й е била омъжена.
— За Рихард Вагнер ли?
— Но не…
— А защо тогава той е поискал детето да бъде кръстено Изолда? Какво му е влизало в работата?
— Рихард Вагнер не е имал дори понятие за цялата тази история. Така е искала майката на госпожица Изолда.
— И бащата е знаел за това?
— Естествено. И той е обичал Вагнер.
Госпожа Кункел сви пълните си ръце в юмруци.
— С какво ли не съм се примирявала — каза глухо тя. — Но това е прекалено!
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Звучи обещаващо. Видях, че е на Кестнер и ще го потърся да го прочета.
Всъщност като дете съм чел нещата му предназначени за юношеската аудитория.
Има ли го в нет вариант, за сваляне на Киндел?
Мерси преварително!
| |
|
|
|
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Великан си! Благодаря!
| |
|
|
|
Лелеее, бях го забравил.
ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИИ!!!
| |
|
|
|
Нали?
Е това е книжка, дето явно ще й се радвам еднакво и на 20 и на 30, че и на 40, очертава се.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Обичах тази книжка. Изобщо Кестнер винаги се чете с лекота.
| |
|
|
|
Така е.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Сила, сила...
Много добро е!
| |
|
| 
|
|
