Може би темата не е за тук. Но се сблъсках скоро с този проблем, и ми се иска да променя нещо, а не знам как.

Наблюдавам 15 човека изправени пред една и съща задача. Една малка част чете указанията и ги следва. Другата - по-голяма - гледа инструкциите, после поглежда какво прави човекът до тях, и повтаря действията му.
Или възрастен мъж с фирма, който трябва да напише заявление. Става дума за готова бланка, на която си е означено къде какво трябва да се напише - име, телефон, име на фирмата и т.н. Той гледа листа и пита - "Как да го попълня? Какво да пиша тук?"

Защо за хората е толкова трудно да се справят с писаното слово. Всъщност много от тях не се справят и с устното - трябва да им се покаже. Всички имаме втора сигнална система, но при много хора тя някак закърнява. Възможно ли е да е регрес, или хората никога не са се оправяли добре с нея, но сега е по-очевидно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че става въпрос за грамотност. По-скоро проблемът идва от това, че всеки възприема по различен начин писаното слово. Като се прибави и несигурността при попълване на разни бумаги поради евентуалните проблеми, до които може да доведе неправилното им попълване, се случва човек да чете и да не разбира. Сигурно си забелязал удоволствието, с които чиновничките казват на някого, че нещо е попълнено грешно.
И при следването на инструкции проблемът е несигурност. А и по-лесно се учи, не когато се чете как се прави нещо, а когато се наблюдава как се прави.

Ивинявай, ама четенето на инструкциите по бланки не е четене на писано слово. То е просто наказание. Аз също имам фобия от четене на инструкции, защото те винаги са 100 % ясни единствено на тоя, който ги е писал, понеже не е имал минималното количество интелект да се абстрахира от собственото си знание и да ги напише за хора, които нямат представа за късите съединения, които преминават през главата му.
Мисля, че бих изгубил по-малко време на себе си и на чиновничката, ако набързо насвяткам под нейните указания необходимото, спестявайки от чудене кое точно трябва да попълня аз и кое чиновничката, както и от грешки и попълване наново.

------------------------
Слушай беззвучието...

Честно - ако си забелязала удоволствие в това да обясняваш стотина пъти едно и също нещо, което на всичкото отгоре е и написано и пред очите им, сигурно го бъркаш с нещо друго. Няма удоволствие в това, че хората ти увеличават работата с неразбирането си. Вторият пример е от приятелка - чиновничка, която не може да си върши другата работа, защото винаги има някой, който не разбира къде трябва да си напише името.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заявление
от ............................
(трите имена)
дата на раждане ....................................
адрес ....................................................
телефон за контакт ................................

Става дума за такива инструкции - не за данъчни декларации. Не ми казвай, че това е нещо, което те затруднява. Защото иначе наистина би трябвало да се въведе чиновническа длъжност писар.

А чиновничката трябва в същото време да попълва други документи, за които няма кой да й подсказва кое къде да напише.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Склонна съм да си мисля, че поради документално- бумажната обремененост на битието ни, много хора гледат готова бланка в пълен ступор, предизвикан от страх от грешка или скептично вцепенени, че няма как да е пък чак толкоз' просто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно - ако си забелязала удоволствие в това да обясняваш стотина пъти едно и също нещо, което на всичкото отгоре е и написано и пред очите им, сигурно го бъркаш с нещо друго.
Не. Забелязвам удоволствие в това да се развикат на някого, че грешно е попълнил нещо, и че това викане е отчаян опит да изградят някакво самочувствие. И то самочувствие за какво - че знаят как се попълват бумаги, написани от същите закостенели мозъци като техните. И само това знаят. Защото съм забелязала и че зададеш ли въпрос за нещо извън бумагите или за нещо, за което не са инструктирани, нищо не могат да ти кажат. Затова съм стигнала до извода, че чиновническата работа изяжда мозъчни клетки.
Явно различни чиновнички познаваме, но това, че хората се чувстват несигурни, когато попълват нещо, е заради чиновнички, каквито аз познавам.

Елементарните бланки никога не са ме притеснявали, но понякога формулирането на въпросите си е свързано с тясната логика на някой темерут и става доста неприятно. Преди време една комшиика ме пита какво да пише в една декларация за социални помощи, където имаше доста въпроси, формулирани така - Не съм напускал страната през последните пет години. А възможните отговори `да` и `не`, пасваха и не пасваха кажи речи еднакво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(трите имена)
дата на раждане ....................................
адрес ....................................................
телефон за контакт ................................

Това наистина не знам какви хора затруднява.
От друга страна:

Дори най-елементарно нареждане за плащане в брой или вносна бележка в банката може да затрудни средно интелигентен човек с каквото и да е висше образование (без счетоводство и финанси) ако го прави веднъж на 3-4 месеца.
Подпис на три места, ама на едното било на заверилия транзакцията. Ми нали аз я заверявам бе аланкоулу. Не, то се имало предвид банковата служителка. Ми да пишат тогава контролен подпис на банката бре! Името да си напишеш, ЕГН, номер на лична карта, номера на обувките, че и някъв си ИБАН. Обаче не в кутийките отгоре. Клиентът пише същите работи по-отдолу, пък после леле мале служителката ги преписва на компютъро и пуска беляжката на неква принтачка и тя попълва кутийките по горе. Баси тъпотията.
И накрая ти казват примерно: „В поле <още уточнения> не се пише сумата словом, достатъчно е, че сте писали ‘захранване’ (ебаси думата бай дъ уей. Кой говори така бе. Захраних си сметката) в поле <основание за превода.>”

По просто не може ли да е все пак!?

Прав или изправян.