Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:33 28.04.24 
Култура и изкуство
   >> Литература
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
Тема Интересни книги  
Автор Tetin_77 ()
Публикувано12.03.11 16:16



Реших да пусна една тема, някой като се сети за нещо интересно, да пише и да даде линк, ако го има в мрежата в електронен вариант.



Тема Хазарски речникнови [re: Tetin_77]  
Автор Tetin_77 ()
Публикувано12.03.11 16:34



Последните дни не знам защо, но често се сещам за една книга, която четох преди години, Хазарски речник на Милорад Павич.
Доста интересна е. И наистина е подредена като речник, но определено не тази странност е най-силната й страна:) Разправя се за какво ли не. За история (но не очаквайте историческа книга!), за въпроса къде са асимилирани хазарите. За една хазарска принцеса, която, за да се предпази от покушение докато спи, била наредила всяка вечер едни слуги да рисуват смъртоносни букви върху клепачите й, които погубвали всеки, който ги погледнел.
За да я развлекат, слугите донесли на принцесата един ден две огледала. Не се различавали много от останалите хазарски огледала. И двете били направени от излъскана сол, но едното от тях било бързо, а второто - бавно огледало. Каквото бързото огледало, изобразявайки света, взимало като предплата от бъдещето, второто, бавното, връщало и разплащало дълга на първото, защото по отношение на настоящето закъснявало точно толкова, колкото избързвало първото. Когато изнесли пред принцеса Атех огледалата, тя била още в постелята и буквите на клепачите й не били отмити. Видяла се в огледалото със затворени клепачи и тозчас умряла. Престанала да съществува между две премигвания, или по-точно казано - за пръв път прочела на клепачите си изписаните букви, които убивали, понеже в предходната и последвалата минута мигнала и огледалата отразили това. Умряла, умъртвена в едно и също време от буквите на миналото и на бъдещето.
Но, както казва авторът, най-чудното нещо в тая история било не начинът, по който е умряла, а това, че тя изобщо е могла да умре :)

Разказва се за ловецът на сънища Масуди, който издирвал двама човека, които били свързани един с друг. Когато единият спял, другият будувал. Единият сънувал действителността на другия. Но преди да стигне до тех, срещнал доста интересни същества.
Били спрели на място за нощуване, тъмнината навявала червеникави снежинки и Масуди дишал дълбоко в постелята си. Собственото му тяло изглеждало като кораб, който се вдига и спуска по вълните. Някой в съседната стая свирел на шаргия. По-късно между леутарите в Анадола дълго витаела легенда за тази нощ и тази свирня. Масуди веднага разбрал, че леутът, на който се свири, е изключителен образец. Дървото, от което бил направен музикалният инструмент, не било отсечено с брадва и звукът в него не бил убит. Освен това било намерено някъде нависоко, където горите не чуват вода. И най-сетне - самият корпус на инструмента не бил дървен, а направен от кожата на някакво животно. Масуди различавал това, както пиячът на вино различава напиване с бяло или с червено вино. Песента, която свирел непознатият, била известна на Масуди и била от най-редките, та той се изненадал, че някой в този пущинак свири тъкмо тази песен. В нея имало едно твърде трудно място и някога, когато още се занимавал с шаргия, Масуди пуснал в употреба особена пръстовка за тази песен, така че леутарите я свирели според нея. Непознатият не използвал Масудиевия начин, а някакъв друг, още по-добър, но за тази пръстовка Масуди не можел да разбере как се получава, не можел да й намери ключа. Бил озадачен. Чакал да се повтори песента и когато това станало, Масуди най-сетне разбрал. На това място непознатият вместо десет пръста използвал единайсет. По това Масуди проумял, че свири дявол, защото той при свирене използва и опашката си.
- Дали той е настигнал мен или аз него?.......


Сканирах я и я пратих още преди година на Читанка, обаче още не са я качили

Ще я пратя на една друга библиотека и ще пусна линк.
Книгата си заслужава.
И не се притеснявайте, не съм я писал аз. Нито сме и приятели с автора

Редактирано от Tetin_77 на 12.03.11 16:41.



Тема Re: Хазарски речникнови [re: Tetin_77]  
Автор Nerv (минаващ)
Публикувано13.03.11 19:01



Интересно е. Бих я купил на хард-копи. Според мен електроните книги са добри най-вече за справка. Някак си не мога да се насиля да чета нещо по-дълго от разказ или поема от компютъра. Старомоден ли съм, предразсъдъци ли - не знам.(Споко и аз не съм автора нито познавам Едо.) Какъв е автора по народност? Предполагам сърбин, хърватин, черногорец или бошнак?

Прав или изправян.


Тема Re: Интересни книги [re: Tetin_77]  
Автор Гeнepaлa (пустинник)
Публикувано13.03.11 19:39



Тук има доста интересни неща, някои са фрее, а някой - на смешно ниски цени.



Тема Re: Хазарски речник [re: Nerv]  
Автор kpилe ()
Публикувано13.03.11 20:06



Хм, аз също не бих чел книга на нещо различно от хартия, дори на тези т.нар. електорнни четци с "електронно мастило" - най-малкото обичам да мога да си я мачкам книгата, да я извивам и т.н.

Но наскоро започнах да оценявам аудио книгите на английски (т.е. прочетени от опитни в тази дейност диктори) докато правя нещо друго, което не ангажира особено вниманието, но не позволява да четеш от хартия (примерно каране на колело).



Тема Re: Хазарски речник [re: Nerv]  
Автор Tetin_77 ()
Публикувано13.03.11 20:38



Аз съм прочел десетина книги на монитора и повече едва ли ще стане. Но това ми харесва в електронните книги, че човек може да прочете тук-там по нещо и да добие някаква представа. И ако ти хареса да си я купиш, или да я принтираш. То по-добре да купувоме, но принтирането излиза наполовин, дори по-малко и човек ако е закъсал ще си направи сметка. А Павич не е случаен






Тема Re: Хазарски речник [re: kpилe]  
Автор Nerv (минаващ)
Публикувано13.03.11 22:46



Съгласен и с двете изречения. Даже бях тежък случай (на по-глупавите години), Дотолкова съм се каздисвал (в положителен смисъл колкото и странно да звучи), че съм замервал стената в къщи с горката книга. Синът ми казваше, че съм book abuser. Напоследък взех да мирясвам.

Прав или изправян.


Тема Re: Хазарски речник [re: Tetin_77]  
Автор 3лaтa cтpинa ()
Публикувано14.03.11 18:28



Павич е голяма работа!


От неговите книги в нета четох "Последняя любовь в Константинополе" /така са го превели на руски/, може би не беше толкова силен като "Речника", но си имаше попадения и в този роман.


Ето 2 линка от любими мои автори:






Тема Re: Хазарски речник [re: 3лaтa cтpинa]  
Автор Tetin_77 ()
Публикувано14.03.11 22:08



Прочетох някои откъси от този Гроздински. Не го бях чувал, но ми се струва, че ще ми стане един от любимите, ако е такова цялото му творчество.





Тема Re: Хазарски речник [re: Tetin_77]  
Автор 3лaтa cтpинa ()
Публикувано16.03.11 19:20



Eх, момчето вече е в САЩ и твори на ингилизки.




А ето и откъс от на Станислав Лем, също много любими:

"Доста работа си създадох, когато реших да подредя ценните експонати, които бях донесъл от моите пътешествия из най-затънтените кътчета на Вселената. Отдавна имах намерение да предам тази уникална по рода си колекция в музея; онзи ден уредникът ме уведоми, че подготвя за тази цел специална зала.

Не всички експонати са еднакво скъпи на сърцето ми: някои събуждат мили спомени, други припомнят зловещи и страховити събития, обаче всички те представляват в еднаква степен доказателство за автентичността на моите пътешествия.

Сред експонатите, предизвикващи най-ярки спомени, е един зъб, поставен върху малка възглавничка под похлупак; съвсем здрав е и има два корена; счупих го на приема у Октупус, владетеля на мемнозите от планетата Уртама: сервираните храни бяха превъзходни, но изключително твърди.

Почетно място в сбирката ми заема и една лула, счупена на две неравни части; падна от ракетата, когато прелитах над каменистата планета от звездното семейство Пегас. Не можах да я прежаля и затова загубих ден и половина да я търся из бездните на скалното оброчище с безчет пропасти.

След това идва едно сложено в кутийка камъче, горе-долу колкото грахово зърно. Неговата история заслужава особено внимание. Когато се насочих към Ксерузия, най-отдалечената звезда в мъглявините-близнаци NGC 887, малко надцених силите си; пътешествието продължи толкова дълго, че едва не изпаднах в депресия; най-много ме измъчваше носталгията по Земята и просто не можех да си намеря място в ракетата. Бог знае как щеше да завърши всичко това, ако на двеста шейсет и осмия ден от старта не бях усетил нещо да ме убива по лявата пета; свалих обувката и със сълзи на очи изтърсих от чорапа си камъче — парченце най-обикновен чакъл; сигурно е попаднало там още на летището, когато съм поставял крака си на първото стъпало на ракетата. Притискайки до гърдите си това мъничко, но неизмеримо близко късче от родната планета, аз долетях до целта с бодър дух. Този спомен ми е особено скъп.

До него е сложена на кадифена възглавничка обикновена тухла — изпечена от глина, с жълторозов цвят, понапукана и с един отчупен връх; ако не беше едно щастливо стечение на обстоятелствата и моята находчивост никога нямаше да се завърна от експедицията до Мъглявината на Ловджийските кучета. Бях свикнал да си вземам тази тухла при пътешествията до най-студените райони на Космоса; обикновено я слагах за известно време в ядрения двигател, а после, добре затоплена, я пъхах преди лягане в леглото си. В горния ляв квадрат на Млечния път, там, където звездният облак на Орион се свързва със съзвездията на Стрелец, летях с малка скорост и станах свидетел на сблъскването на два гигантски метеора. Огнената експлозия в мрака така ме потресе, че се наложи да посегна към пешкира, за да си избърша челото. Съвсем бях забравил за тухлата, загъната преди това с него, и така рязко го поднесох към главата си, че едва не си пръснах черепа. Цял късмет, дето съм толкова съобразителен, та навреме си дадох сметка за опасността.

До тухлата стои дървена кутийка; в нея съм поставил джобното си ножче, верен другар в многобройните ми пътешествия. Моята привързаност към него се доказва от историята, която ще ви разкажа, защото тя действително заслужава да бъде разказана.

Напуснах Сателина в два часа следобед с ужасна хрема. Тамошният лекар, към когото се обърнах, ме посъветва да си отрежа носа — една безобидна за жителите на планетата операция, тъй като техните носове растат също като ноктите. Възмутен от това предложение, направо от кабинета му се отправих към летището, за да отлетя към такива небесни области, където медицината е по-добре развита. Цялото пътуване беше кутсузлийско. Още в самото начало, когато се бях отдалечил от планетата на не повече от деветстотин хиляди километра, чух позивните на някаква ракета и, естествено, попитах по радиото кой е там. Вместо отговор чух същия въпрос. „Ти кажи пръв“ — рекох, ядосан от неучтивостта на непознатия. „Ти кажи пръв“ — отвърна онзи. Ама само как ме подразни с това папагалско повтаряне; взех, че най-искрено му казах мнението си за неговата наглост. Той не ми остана длъжен и започнахме да се караме все по-ожесточено. Едва след петнайсетина минути, вече възмутен до дъното на душата си, аз се досетих, че няма никаква друга ракета, а гласът, който чувам, е просто ехо от моите собствени радиосигнали — те се отразяваха от повърхността на спътника на Сателина, край който тъкмо минавах. До този миг не го бях съзрял, понеже беше обърнат към мен с нощното си, затъмнено полукълбо.

След около час, когато реших да си обеля една ябълка, забелязах, че джобното ми ножче го няма. Тутакси си припомних къде го бях видял за последен път: в бюфета на летището на Сателина; сложил го бях на наклонения плот на бара и то сигурно се е плъзнало в ъгъла на пода. Така отчетливо си го представих, че бих могъл да го намеря и със затворени очи. Обърнах ракетата обратно и тук възникна известна трудност: небето искреше от примигващи светлинки, невъзможно беше да разбера къде е Сателина. Тя е една от хиляда четиристотин и осемдесетте планети, обикалящи около слънцето Ерипелаза. А повечето от тях имат по няколко спътника и това допълнително затруднява ориентирането. Изпаднал в безизходица, аз се опитах да повикам Сателина по радиото. Отговориха ми в един глас няколко десетки радиостанции — страхотна какофония. Трябва да ви кажа, че жителите на системата на Ерипелаза са колкото любознателни, толкова и непрактични: дали са името Сателина на най-малко двеста различни планети. Гледах през прозореца мириадите дребни светулки; някъде там се намираше моето джобно ножче, но вероятно по-лесно щеше да се намери игла в копа сено, отколкото нужната ми планета в този звезден мравуняк. Накрая реших да се поставя на благосклонността на случая и се понесох стремглаво към планетата, застанала точно срещу носа на ракетата.

Кацнах само след четвърт час. Летището приличаше досущ на онова, от което бях стартирал в четиринайсет часа; доволен от късмета си, тръгнах веднага към бюфета. Но какво беше моето разочарование, когато и най-обстойните търсения не дадоха резултат. Размислих и дойдох до извода, че или го е взел някой, или се намирам на съвършено друга планета. Поразпитах местните жители и се убедих в правотата на второто предположение. Намирах се на Андригона — стара, овехтяла и разпадаща се планета, която отдавна би трябвало да бъде изтеглена от обръщение, обаче никой не го е грижа, щом е разположена далече от главните космически маршрути. В космодрума ме попитаха коя Сателина търся, защото планетите с това име са номерирани. Хайде сега! За нищо на света не можех да си спомня верния номер. В същото време на летището пристигнаха местните власти, уведомени от ръководството на летището, за да ме приветствуват с „добре дошъл“.

Този ден андригоните имаха голям празник — във всички училища се провеждаха зрелостни изпити. Един от представителите на правителството ме попита дали не бих искал да увелича тържествеността на събитието с присъствието си. След това гостоприемно посрещане не можех да откажа. Направо от летището потеглихме за града с пидлак (пидлаците са големи, безкраки влечуги, приличащи на змии, които на планетата се използват широко като ездитни животни). Представителят на правителството ме представи на многобройните младежи и учители като високоуважаван гост от планетата Земя. Учителите ми предложиха да заема почетното място до жертвата (вид маса) и прекъснатият изпит продължи. Възбудени от моето присъствие, учениците заекваха, объркваха се, но аз им вдъхвах кураж със сърдечната си усмивка, а на този и онзи дори поподсказах верния отговор и така ледът бързо, се стопи. Но ето че пред изпитната комисия застана един млад андригон, обрасъл с такива красиви вздриди (вид строиди, използувани тук за облекло), каквито отдавна не бях виждал, и започна да отговаря на въпросите с рядко срещано красноречие и изразителност. Приятно ми беше да го слушам — установих, че равнището на научните познания тук е доста високо.

Неочаквано екзаминаторът попита:

— Можете ли да докажете защо на Земята не може да съществува живот?"




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.