Литературни награди / Култура и изкуство / Литература

С интерес следя развитието на темата ти в другия клуб.

За мен тези конкурси, които се вихрят, са пълна порнография и смешка - България е малка, селска държава, с едно пусто провинциално летище, което мирише на шкембе чорба (и не говоря за неделя сутринта). Междинна спирка на Ориент експрес по пътя към Босфора шум се вдига.

Не стига, че сме малка, селска, провинциална държава и поради това киното ни е малко, селско и провинциално, пък литературата - да не говорим, но и наследниците на съюза на писателите са един такъв затворен кръжец, закърмен с марксизъм-ленинизъм и пахньещ на лук и риба, който се кръвосмесва постоянно, когато разбира се не се опитва да си издере очите в опит на всеки да натрие носа на другите колко е по-велик.

Всички форми на лит. конкурс в България опират до субективната оценка на същия този кръжец и поради това са нелепи. Дори т.нар. публика е част от същия този кръжец и се познава на N на брой ракии и караници с "лауреатите" на златния кардаш - графомани и заблудени души, които са закъснели с 2 деситилетия с професионалното графоманство.

Моето мнение няма никакво значение в случая, но то е, че от конкурси като цяло има полза на принципа на "количествените натрупвания водят до качествени изменения" и че аз лично се срамувам, че някога съм пращал нещо за подобен конкурс под реалното си име и сега сигурно 10 години по-късно още излиза информация, че съм участвал в лит. конкурс, като си напиша името в гуглето, наред с научните ми статии, от които също се срамувам, но на порядъци по-малко :Р И не се срамувам, защото това, което съм пратил за конкурс, е безкрайно слабо, а за това, че изобщо съм почувствал необходимостта да получа външна оценка от хора, които аз лично не бих желал да ме оценяват.

Затова както съм писал неведнъж тук в клуба - анонимният ми сайт, с графоманските ми детински опити да пиша, си седи в мрежата и броят кликове и повторни върщания е количествена оценка от конкурса на живота, така да се каже....