От време на време през годините се присещам за една повест, която ми е оставила едно много силно усещане, но не мога да се сетя коя е, нито чия е. Звучи ми малко стругацки, но да видим.
Сещам се за нещо такова: в Академията на науките (или нещо такова) се правят догадки за съществували, но загинали и изчезнали по необясними причини предишни цивилизации. Спомням си, че се леят свещи - нещо невиждано до момента, защото на планетата... няма нужда от изкуствено осветление - нейните 2 или три спътника осигуряват непрекъсната светлина и там... няма нощ. Но веднъж на много години (например хиляди) спътниците и слънцето застават така, че настъпва пълен мрак. Учените се подготвят за това именно с направата на изкуствените източници на светлина, но... подивялата от ужас тълпа, рушаща и изтрепваща всичко по пътя си, палейки пожар след пожар, започва да разбива вратите на академията и да нахлува при нашите герои... Демек, края на цивлилизацията...
И не знам защо, набило ми се е много силно в главата "най-дългата нощ". Но дали не смесвам с нещо друго?

Та, коя е повестта, дяволите да я вземат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

рей бредбъри

Мерси. А заглавието?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е Падането на нощта от Азимов.

Редактирано от Aяpa на 29.10.10 14:26.

ебати цяла вечер си рових из книгите на бредбъри да намеря разказа, а той бил на азимов

Страшна си. Цунки. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

Добре, че някой мъж не те упъти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

[hug] но не за тебе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите