|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Хайде да го почваме разказа!
|
|
| Автор |
radost_kocheva (непознат
) |
| Публикувано | 16.05.10 12:34 |
|
|
Беше хубав слънчев ден. Небето синееше приятно, а лекия вятър караше дърветата да си говорят едва едва. Парка изглеждаше препълнен с хора, който бавно се разхождаха по алеите.
На една пейка, малко в страни от човешкия поток седяха момче и момиче....
| |
|
|
|
Момичето бе с очила, а момчето - с раирани панталони. Стояха в двата края на пейката. Момичето бе отворило вестник, а момчето поставяше с химикал хиксчета върху дланта си.
- Седемдесет и три - каза момчето.
- Моля? - озадачено двигна очи над вестника момичето.
- Седемдесет и три пъти куцият гълъб каца върху бюста отсреща.
| |
|
|
|
Момичето озадачено го погледна и леко се доближи на пейката до него.
- Нима това ви е интересно? - попитанежно тя.
- Това за гълъбите ли? Да, така е - в никакъв случай не е статистика, просто е наблюдение!
Момичето се беше заинтригувано и се вгледа по-добре в съседа си. Не само карираните панталони бяха фрапантни, а и....
| |
|
|
|
Чертите на лицето му. Имаше нещо асиметрично в целия му лик, но най-странното се забелязваше в очите му.
Момчето я извади от краткия и размисъл:
І Едното ми око е изкуствено, съжалявам ако съм ви изплашил по някакъв начин.
- Ахааа...
- Надявам се не съм ви отвратителен. Този ми недъг не би трябвало да ви плаши, а вие сте много привлекателна! Ако ви преа ще се преместя на друго място!
| |
|
Тема
|
Re: Хайде да го почваме разказа!
[re: MOLLE]
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 16.05.10 18:33 |
|
|
- Да, ако обичате - помоли момичето - също така може да отидете до кафето отсреща и да ми купите мокачино с много канела. Тогава може да започнем този разговор отначало и да се запознаем, както и да преминем на "ти", понеже е доста неловко за млади хора като нас да си говорят на "вие", изобщо не е модерно. Разбира се в астрален план аз съм на повече от 350 години, както каза астроложката ми, но предлагам да продължим темата след като се върнете с мокачиното.
-С колко лъжички захар да бъде? - осведоми се момчето, размишлявайки колко малко са се променили взаимоотношенията между момчетата и момичетата от времената на рицарите
- Без захар моля, на диета съм. Може с пакетче мед.
- И да бъде поднесено в светия граал, предполагам?
- Милорд е джентълмен... Вървете!
И момчето тръгна към...
| |
|
|
|
... кафето отсреща, когато внезапно в главата му се зароди една неопределена, но някак натрапчива и досадна тревожна мисъл. То забави крачка и се обърна назад. Момичето вдигна глава от вестника и се усмихна приветливо. Или поне така изглеждаше, доколкото можеше да се определи от такова разстояние...
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
Re: Хайде да го почваме разказа!
[re: StefanPan]
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 17.05.10 00:34 |
|
|
, но всъщност в този момент тя си мислеше "Този явно страда от Синдром на дефицит на вниманието. Не бих се учудила и това за окото да е някаква налудност..."
| |
|
Тема
|
Re: Хайде да го почваме разказа!
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
фю () |
| Публикувано | 17.05.10 08:57 |
|
|
Внезапно й се допърдя и изпусна шумен газ, който заглуши дори преминаващият по булеварда моторист. Един пудел зад нея изквича и припадна, а водата от близката чешмичка се газира.
| |
|
|
|
... Не, той не страдаше от синдром на липса на внимание, а имаше комплекс, заради лицето си. Никога хубаво момиче не му беше обръщало внимание, а и момчето си беше стеснително по природа!
Само да не забравеше как да вземе кафето в какви пропорции...
Изведнъж реши, че му се е отдала възможност да е откровен с някого, а това го мъчеше много, искаше да споделя своите мисли, а до сега нямаше с кого!
.... Влезе в кафенето и се отправи към бармана. Сякаш без да иска чу разговор между две момчета, долу горе на неговата възраст, от съседната маса:
- Тая мацка дето е напейка там отсреща си я бива! ....
| |
|
|
|
Почването е лесно, свършването е трудно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
