Написах нов български разказ / Култура и изкуство / Литература

- Хареса ли ти?
Не отговори, показа само зъбите си, бели като амнезия. Щракаше безцелно с дистанционното.
- Ще ми запалиш ли цигара? – попита и се изправи на лакти в леглото.
- Не пуша – отговори и се изхлузи от завивките.
- Забравих... има време, ще пропушиш. – беше се спряла на „Дискавъри ченъл”.
Той не обърна внимание на думите й. Машинално проследи с поглед тялото, което се измъкна от чаршафите и се отправи към дамската чанта. Беше голо, с дистанционно в ръка. Приличаше на опитен прототип, сътворен от ръцете на ненадминат учен, който бе подбрал части от най-красивите жени, за да ги сглоби в едно съвършено цяло. Само ръцете й бяха някак странни, едри, ъгловати. Сякаш на създателят й му беше дотегнало да работи върху своя шедьовър и му беше сложил първите ръце, които бе намерил в колекцията си от човешки крайници. Тези ръце завършваха с добре поддържан маникюр, с който тя започна да пощи вещите в чантата си от син велур. Изтегли една цигара от табакера с монограм и остави женските си съкровища на нощното шкафче.
- Не бива да пушиш, вредно е, а и нашите може всеки момент да се приберат. - каза той, докато обличаше памучен потник със значка.
- А ти не бива да водиш жени в спалнята на родителите си, докато ги няма.

Беше се появила изневиделица като цветна бременност. Един ден просто позвъни на вратата на имението. Той й отвори. Тя беше в жълта, басмена рокля на едри шарки, а косата й ухаеше на карамфил и канела. Той я хареса още тогава. Жълтото беше любимият му цвят.

- Не си го представях точно така – изведнъж му каза тя. Беше се върнала в леглото.
- Съжалявам, казах ти, че нищо няма да излезе. Не ме бива по нагласените неща. – стискаше си пъпка пред огледалото.
- Вината не е в теб. Просто мъжете не ме възбуждат. Всъщност е по-сложно, отколкото изглежда… Все пак ти беше най-подходящ. – кълбо сив дим излезе от устата и облиза нослето й.
- Защото съм женствен? – уж на шега попита той.
- Защото знам какво става вътре – посочи го с дистанционното.
- Да не си била някога мъж? – този път попита наистина на шега. Тя мълчеше.
Двамата се спогледаха – той беше на 21, с кестенява къдрици и тънки устни, които стояха като подчертавка на орловия му нос. тя беше на 37 с платинено руса коса и месести устни, които стояха като плътна завеса към друго измерение, точно под чипия й нос. Имаха еднакви очи.
- И какво ако съм била? – тя го предизвика с ново кълбо дим.
- Ще спестиш от пари за дамски превръзки – засмя се на шегата си. Тя се пресегна, взе чантата си и я изсипа на леглото.
- Нямам дамски превръзки. – здравите й ръце зашариха измежду разпилените принадлежности и се спряха на връзка ключове, събрани от кристален ключодържател. В сърцето на кристала, като в приказен саркофаг, лежеше яйцевиден спомен от миналото й. Той пребледня.
- Ти… Наистина ли? - разчоплената му пъпка прокърви.
- И какво ако съм била? - повтори тя и тръсна първо главата си, а после цигарата.
- Но… Но ти харесваш жени... Не разбирам...
- Казах ти, че е по-сложно, отколкото изглежда.
- Разкажи ми! Разкажи ми всичко! Аз... Аз трябва да знам! Понякога... – той млъкна и затърси нещо, с което да спре стичащата се кръв.
- Скоро ще научиш всичко. – отговори тя и намести сутиена си. Беше с дантела и предно закопчаване.
- Не, кажи ми, моля те! Важно е! Аз…
- Ти? Какво ти? Вече няма значение, момче! И двамата не харесваме мъже и това не може да се промени, вече е ясно, че нищо не може да се промени, разбираш ли ме? – истерично, гневна сякаш на себе си, изкрещя тя и стана от леглото. Беше по сутиен и дистанционно. Тръгна да излиза от стаята. Той се втурна след нея и за миг я настигна. Хвана я за сутиена и я издърпа назад. Тя залитна, но бързо възстанови равновесие и усука тялото си. Блъсна го силно. Той полетя към ръба на стената, стиснал парче разкъсана дантела. Секунда, преди черепът му да се вреже в хоросана, забеляза, че на плешката й имеше родилно петно във формата на Т. Беше също като неговото.
- Коя си ти? – не можа да го изрече.
Тя го погледна, погали го, а после погледна дистанционното. Натисна голямото жълто копче и плътта й се превърна в холограма, а после се сви в точка и изчезна. По Дискавъри черна свиня риеше в тинята. Изглеждаше порочна. Часовник с махало отброи 4.