Хубаво / Култура и изкуство / Литература

Излишно сърце

Посвещавам го на жената до мен – Яница
По идея на Иво – Дядото, букинист от пл. „Славейков”

1

Вечерта беше хладна – октомври донесе над големия град влага и студ. Хората се бяха прибрали по домовете си и не смееха да се доближат до прозорците си. Лятото бе горещо и всички, вероятно, си спомняха за топлите месеци и за приятните изживявания.
На пейката, в градинката, до училището седеше момче, което можеше да бъде, както на 20 така и на 30 години. Гушеше се във вълненото си палто, което беше извадило доста по-рано от нормалното за тази година. Тъмнината над него се сгъстяваше все повече и повече, а звездите се открояваха все по-добре над главата му.
Момчето запали цигара, когато до него се доближи мъж, който можеше да бъде на възраст около 60 – 70 години.
- Може ли да запаля? – попита той.
Момчето подаде кибрит без да вдигне глава. Беше му все едно кой го заговаря. Възрастния мъж запали цигарата си и седна до него. Момчето го погледна и замря. Извади цигарата от устата си и я хвърли надалеч.
- Това да не е някаква шега? – на свой ред зададе въпрос то.
- Не, не е, това си ти, но когато вече започваш да остаряваш.
Двамата се спогледаха – пращящо от здраве тяло и свежо лице и разрушено от времето тяло: бръчки, отпусната кожа и малко коремче.

2

Възрастния мъж наруши мълчанието:
- Спомних си, че когато бях на 26 години имах много желания и ми се бяха струпали неприятности на главата. Реших, ако имам възможност бих се върнал назад във времето, за да си помогна и ето ... това се случи!
Момчето извади нова цигара и ч запали безмълвно, а мъжът продължи:
- Мислиш си за момичето, дали ще остане с теб? Мислиш за приятелите си, дали те разбират? Мислиш за работата си дали е вечна? Мислиш ...
Момчето го прекъсна:
- Да това са мисли!
- Не, това са тежки мисли! Какво ли би дал, за да разбереш – да видиш бъдещето си! Искаш много, а аз имам все пак спомени и ще ти помогна! Понякога вселената и пространството си правят с нас шеги и ... защо да не се възползваме от тях?
До градинката и мина жена и забеляза на пейката, в сумрака, до уличната лампа възрастен мъж и младеж да разговарят. Приличаха си много – явно бяха баща и син!

3

Възрастният мъж отново попита:
- Спомняш ли си вчера какво ти минаваше през главата, ако искаш да ти подскажа!
Момчето тръсна пепелта от цигарата си и каза:
- Напомни ми!
- Вчера беше в трамвая и тогава дойде задръстването на булеварда, имаше катастрофа. Трамваят тръгна чак след 15 минути. Тогава ти си каза: „ Готов съм да умра, но да разбера!”
- Да така е! Щом ти си аз не може да е по друг начин. Продължи, слушам те....
Мъжът запали с кибрита нова цигара, дръпна дълбоко и заговори:
- Поне няма да се разболееш от рак. Това трябва да ти е ясно.
Младото момче кимна с глава и го прекъсна:
- Другото ми кажи! За моето момиче, за приятелите ми и за всичко останало...
- Няма вечни приятели и служби – има вечни интереси, а ти нямаш такива. Приятелката ти за нищо не става, тя спи с шефа ти, но това ще го разбереш, че е станало чак след две години.
До тях мина семейна двойка. Видяха под близката лампа младо момче и възрастен мъж, който стоеше до него, но лицето му беше неестествено бледо. Сигурно бяха роднини - внук и дядо.

4

- Предполагах, че е така! Дай ми подробности!
Възрастния мъж се поизкашля и стъпка фаса в пясъка.
- Какво би дал?
- Ти знаеш – бих умрял, но не бих стоял в неведение!
- Ще се ожениш след няколко години, но не за любимото ти сега момиче. Ше ти се роди дъщеря, жена ти ще ти изневерява също и ще се наложи да се разведеш с нея. Работата няма да ти донесе удовлетворение. Ще стоиш безработен няколко години и ще започнеш в служба, която не ти е присърце и там ще се пенсионираш. Приятелите ти няма да те понасят и тогава, няма да те понасят въобще – никога няма да имаш с кого да споделяш, ще се караш с комшиите от входа всеки месец, защото си слабохарактерен и рогоносец.
Възрастния мъж спря за момент, за да си отдъхне. Момчето го гледаше уплашено и стреснато, след което на свой ред попита:
- За какво дойде от бъдещето? Каква е целта ти!
Възрастният мъж стана и се за разхожда бавно пред него като повтаряше:
- Искам...... искам.....искам....
До тях мина момиче, което видя момче на пейката и сянка около него да се движи. Сигурно вятъра духаше силно и храстите даваха този ефект.

5

- Какво искаш? – повдигна ръце момчето.
- Аз ти дадох отговорите, сега искам нещо, а то е ти да нямаш този живот. Искам спокойствие, не искам този скотски живот. Миналия ден пътувах в трамвая и той влезе в задръстване, тогава си спомних за този ден от преди 40 години и си казах: „ Бих умрял, но не желая този живот! Бих го дал живота си само да не го изживея по този начин!”. И ето, се върнах години назад на тая пейка до теб – това е чудо...
Момчето го прекъсна:
- Какво предлагаш?
- Предлагам ти да не изживяваш целия този срам.... този глупав живот. Искам само да те попитам, макар че знам отговора: можеш ли да се промениш?
- Не, не мога! Такъв съм си и ти го знаеш. Не може да ми се промени сърцето. Аз нямам воля, нищо не ми се отдава с лекота и ми липсва харизма.
- Това за сърцето го знам, искаш ли да промениш живота си?
Момчето след кратко мълчание отново продължи:
- Не знам как, не мога да се боря! Според мен живота е като тунел. Твоя тунел се пресича от много други коридори - това са съдбите на други хора. Искаш ли да се обърнеш и да се върнеш е невъзможно, защото стените зад теб се срутват и нямаш път назад. Аз мисля, че съм поел по неправилния тунел...
Възрастния мъж седна до него и тихо попита:
- Мислиш ли, че е безсмислен този живот?
Момчето поклати глава в знак за съгласие. Мъжът рече:
- Сигурен ли си, че сърцето ти не може да те промени?
Момчето отново поклати глава в знак на съгласие и добави:
- Не мога, не мога да скоча на високо, защото ще падна лошо, но бъдещето ми не ми харесва. Съгласен съм, че няма смисъл от живота описан от теб.
Възрастния мъж го докосна с ръка от лявата страна на гърдите. Почувства прекрасна топлина в собствените си гърди. За пръв път разбра, че е разбиран от някого и това е самият той. За пръв път почувства спокойствие! Това беше! Така трябваше да изживее живота си – в хармония, но беше късно. Пътят, по който беше тръгнал от дете беше грешен. Всеки трябваше да започне живота си в правилния коридор.

Стара жена видя на пейката младо момче да се хваща за гърдите и да пада назад. Веднага се доближи до падналото тяло. Младото лице беше обърнато безизразно към звездите, а устата му беше широко и безобразно отворен в отвратителна усмивка. Момчето не дишаше.