Чета с интерес в този клуб, но не пиша. Днес обаче ми е трудно да се въздържа и като те чета, бях провокирана да изразя едно мнение, което, надявам се, няма да ти прозвучи грубо. Да пишеш правилно граматически и пунктуационно не е въпрос на моментна, конкретна нужда или ситуация. Когато си граматически що-годе образован, ти просто няма как да пишеш по друг начин- не е въпрос на специални усилия. А твоят аргумент звучи като: на репетиция няма нужда да пея ( примерно) интонационно- вярно, когато съм на сцена- тогава.
В този ред на мисли завиждам на творческото ти самочувствие, ала ми се струва, че е нужно да го уплътниш с повече съдържание. И, уви, като чета, че пишеш за известни печатни медии, съвсем ми се изяснява защо имам толкова малко уважение към бг- журналистиката. Съжалявам.

благодаря за подкрепата. Все така да се подкрепяме българите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога няма да бъда булка
за тая дума с теб нямаме уши
Седим си на дивана – нашата скъпа люлка
И си клатим краката, докато пода гори

Знаеш ли..и двамата с теб просим
аз в ъглите на устните си. Ти в улеите на леглото
Макар нощес страстта ни да заспи с обувки
утрото ще ни намери боси

В супена лъжица над разочарован пламък
Захар топим – правим си щастие и литий
Но ме пипни...живеем в замък от мокър пясък
а нямаме сили дори да го сринем...

Ти не си докрай празнота,
защото и в най-бедните дни ме засищаш
Не си лакомство в любовна нищета
Но си в мен. И дори да те няма, ми стигаш

Ще си тръгнеш с части от мен като индиго
ще се цепиш на люспи с всеки ден. Но красиво
Полупрозрачна бенка над горната ми устна
неизбледняла съвсем. Дори на лазерно слънце...
Ще бъдеш слюда.

Интересно ми е, след като нямаш какво да кажеш в едно кратко "стихотворение", кошмарно структурирано и изпълнено отвсЭкъде, какво ли би могла да кажеш в 1 (един) роман?

Ако някой от клуба е в настроение, може и да анализира горното ти творение без да се ограничава във внушения, целящи да демонстрират плоскоумието и некадърността ти.

Освен това... поезията и що-годе правилната пунктуация не са взаимно изключващи се понятия. Запомни го за бъдещото ти графоманско развитие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ABe на 06.04.10 17:26.

дори я публикуват. Ега ти...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук стана натрупване на грешки.
Криле те възприе като поредния неграмотен келеш - графоман и реагира адекватно на това възриятие (не може да не се съгласиш).
Ти реагира с правото на човек, с чието мило, свидно, лично, много негово си, са се подиграли и обидили. Тоест, ти също реагира адекватно.
И се получи цялата тая история. Като проследиш нещата така, ще видиш, че проблемът не е нито в криле, нито в теб, а в извеченото неразбиране, предизвикващо толкова много излишни недоразумения и конфликти...
Нищо особено, номера е да я има волята за разбиране.
И, Сав,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

krile:
"Това, което се опитах да кажа, беше, че концептуално е безкрайно скучно да четеш диалог между сестрата на савена и приятеля й... Дори без да съм чел самия диалог ми се стори скучно, какво остава като го видя... "

Това, Stefan Pan, сори, но това е доста ненужно, макар и КОНЦЕПУАЛНО , заядливо и съвсем не е по погрешка.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хахахаха, за секунда помислих "аве е изтръпнал", защото ми се стори, че цитираш стих като образец как се пише, но после прозрях истината :)
"кошмарно структурирано" е точното определение, но аз лично открих няколко тропи, които ми се сториха оригинални. при това не оригинални като самоцелно дирене на творчески висини от вдъхновени пуйетеси. с елементарни поправки - да си оправи стъпката, ритъма, римите, може да стане прилично стихотворение за клубна консумация, а може и за повече, не знам.
виж колегата й с разказа - добра ... структура, почти грамотно написано, но никаква идея, никакъв смисъл, нищо, което да ти спре погледа. разказът не води наникъде, може би защото авторът не знае накъде всъщност иска да иде.

Честит рожден ден! Бъди здрав!

Виж сега, злобо, аз не претендирам, че пиша поезия. Никога не съм го правила. Това е брейнсторминг...не съм учила стихосложение щото не ме интересува тая форма на изразяване, освен като хоби - като се върна на 2 бири от билкова. Пиша ги на момента и ми е забавно. Хич не ми дреме за ритъм, строфи мофи кофи. И никой не може да ме убеди, че това не е красиво:
седя пред теб
влюбен бетон
пясък цимент и сълзи
нацепени спомени
разклатени дни
къде отиват всички сълзи
всяка плочка към теб боли

летя между мръсните прозорци
като побъркан куц гълъб
уж си по- цял от мен
а.... по- мъртъв

хвърлям се и се нарязвам
докато в изгърбена стрелка те чакам
докато себе си от теб изрязвам
докато в кислорода без дъха ти се отравям

питам те със страх
искаш ли да ходим боси
по пясък или по хлебарки
а ти изтупваш деня си износен
търсиш през мен запалки

казваш че битовизмът страстта ти убива
къде видя битовизъм мое изгубено момче
да хвърлям кошчето с теб е красиво

целувай ме
в мокра мизерия
докосвай ме
с парфюм на мистър пропър
не искам нищо
освен студена вечеря
и гласа ти топъл

I still believe in your eyes


Или това:

Той е уморен несъсирващ се ден.
Той е тяло без мантинела.
Той катастрофира нощем във мен.
Той е язва плътта ми отнела.
Той е усмивка, която прегазва.
Той е искра в петно от бензин.
Той е слюнка със спомен заразна.
Той е кожа в цвят на кокаин.
Той е устни иронично изпънати.
Той е болезнено тъп и красив.
Той е надежди прекрасно несбъднати.
Той е влюбване без презерватив.
Той е пулс пред училищни стълби.
Той е втечнени пръсти в косите.
Той е и лед от вкиснали сълзи.
Той е затворени птици в очите.
Той е суша във женски отвор.
Той е смях обесен в трахеята.
Той е решетки на сладък затвор.
Той е радиация в ума ми разсеяна.
Той е пъзел от разглобени прегръдки.
Той е мисъл спринтираща в транс.
Той е отвързани бесни целувки.
Той е болка на бавен каданс.



Защото е излязло от сърцето ми, разбра ли, тъпако. А ти, ако ще да се насереш от учене, пак нищо докосващо не можеш да измислиш. Тва е нещастието да си бездарен. И ако искаш да знаеш, в прозата съм 10 пъти по-добра. Мн си задръстен бай да уей, сигурно си фен на вазов хахаххаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

nidei tui sa tormozi, nqma da ti pisha dvoika po pravopis. Ne e nujno da stavash posred nosht i da si red-vash posta v clubsa

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ne iskam da mi govorite pove4e v temata MI be tapaci, kak ne vi go razbraha tupite kaci?

Mluknete prosto 4e moga da prava 4erni magii i she vi prokalna semeistvata ne se ebavam edna "priqtelka" taka postrada ve4e....

shit happens