|
|
|
Тема
|
 ТРУДната колекция на XIX-ти век...
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 30.11.09 02:47 |
|
|
Не, няма да пиша за труд-ното съжителство на Пинокио с Маркиз дьо Сад, за срещата на Алиса и Разколников, за пътешествията на Капитанската дъщеря през Брулени хълмове чак до сараите на Доган, пардон, на Дракула. Златото си е злато, както е казал който и да е бивш състезател по борба, понастоящем бизнесмен и патриот. Захвърчат ли златни ланци под ритъма на етно-поп-фолк, простоумният читател мълчи смутено и си ближе раните от последния тежък образователен удар - разкритието, че е бил твърде нехър, за да си размърда членовете и да извади непознатите думичките от любимия* си роман на всички времена (* според представителна извадка!).
Вместо това ще задълбая в семантиката, семиотиката и вероятно в симплистиката на труд-ната рекламна кампания.
Най-лесно ще ми бъде да започна с изчистения като дизайн и послания рекламен плакат, лого или както щете там го наречете (както е най-модерно) на кампанията.
След това ще прехвърча набързо през прекомерно наситения с къде по-плитки, къде по-дълбинни послания и прозрения, въртящ се по медиите, рекламен клип:
И така:
1. Златни послания и прозрения в един труд-ен плакат:
- Най-удобната поза, в която човек му иде да разгърне Мъртви души (да речем) е в ъгъла на дивана, с крачета удобно пречупени настрани под тялото, което от своя страна е едва-едва прикрито от тясна и къса хавлиена кърпа. Най-вероятно поради финансовата криза и труд-ната инвестиция в книги, библиотека и нова камина, на момичето на са му останали средства за дънки и блузка, пеньоар, хавлия, халат или някоя друга удобна българска дреха, с която се е четяло в миналото, преди труд-ното откровение на златните радетели за българска просвета на народни цени.
- Разбира се, редно е да допълним, че няма по-голямо удоволствие от това да придържаш с изкълчено кутре разлитащите се томове на Ана Каренина, докато другата ръка е невинно заровена в мазните, потни къдрици на разплулия се насред дивана, мургав интелектуал-дърводелец, което между другото създава непреодолимо впечатление за любимото на българския читател пощене по време на съ..., пардон, по време на четене на Жюстин или неволите на добродетелта (примерно).
- Сънят обаче идва естествено след добре свършена работа - а какво по-хубаво от завършено обзавеждане на стаята, съобразено с всички писъци и крясъци на драгалевската мода, Фъншуй, Тай Чи и съветите на Ошо?
Все пак нима съседите Ви могат да се похвалят като Вас, че на стената Ви виси Портретът на Дориан Грей, който сте си купили (в оригинал!) само за 9.99лв. заедно със сутрешния вестник?
Да замълчим и да се поучим от хармонията, с която книгите в библиотеката се преливат като една дъга от цветове, следващи прекрасна симетрия, на която би посветил пурпурно подвързан шедьовър дори самият Дан Браун (който за голямо съжаление на издателството не беше включен в колекцията, понеже се оказа, че Леонардо не е написал нищо през 19ти век - пък ние защо си мислехме, че тогава някъде е участвал в Титаник?).
Излишно е да споменавам, че така подредените по цветове книги могат да се вадят от прясно скованата библиотека точно толкова, колкото и неизмазаните тухли в артистично-разчупената колона от дясно.
Някъде в този момент дори най-съвестният изследовател на бездънната маркетингова психика, трудна с идеи и послания, дори най-отдаденият на каузата читател започва да се прозява, примамен от гладко епилираните крака и небрежно преметнатата кърпа, която би могла да бъде свалена по-лесно от едно обръщане на страница, а след това... след това следва четене до зори...
Изкушен да си изтегли порно, читателят неволно попадна на
2. вече споменатия , който би било редно всеки да изчете самостоятелно, но все пак ето няколко бързи насоки за размисъл:
- Най-подходящият начин за ставане от дивана след дълго четене изисква по-далечният крак да се прехвърли над другия, който е изпружен докато първият (член) не стъпи на земята, след което вторият (вж. по-горе) се прегъва за опора под тялото, докато лявата ръка се издърпва за дивана, а дясната пази равновесие, използвайки цялата тежест на Престъпление и наказание.
Не забравяйте след това да четете с кръстосани крака, за да не се мернат случайно празнините в общата Ви култура, докато си излизате от кадър.
- Под призивите на кадифения глас да освободим място в библиотеките си, камерата насочва вниманието към едно възможно място, където е удобно да се съхраняват книги, а именно пода. Все пак надали има нещо, което да си отива толкова добре с прясно поставения ламиниран паркет, колкото гордостта и предрасъдъците на Джейн Остин. "Отива си" ли казах? Не, просто няма нищо по-нормално от това да четеш 20-30 книги наведнъж - така ставаш 20-30 пъти по-умен за два-три пъти по-малко време. Ако съм объркал сметките случайно, това е само защото все още не е излязла златната колекция на учебниците по аритметика от XVIIIти век.
- Ако все още се колебаете дали да инвестирате някакви си 90 кинта или колкотo бяха там в труд-ната колекция (та това е по-малко от едно бюро, бре, циции!), най-силният аргумент за ползата от книгите е недвусмислен и не се нуждае от моя коментар:
Последно - не забравяйте:
Книгите са винаги на мода! Редактирано от kpилe на 30.11.09 02:51.
| |
|
Тема
|
 Re: ТРУДната колекция на XIX-ти век...
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
Poyзи (аристоК(р)ОТКА) |
| Публикувано | 30.11.09 20:15 |
|
|
криле
Никога няма да си купя книга, която свързвам по някакъв начин с Тошо Тошев, но непременно ще пробвам да почета така съсредоточено тутакси след баня, повита в хавлия около телесата. То бива нетърпетие, то може, ама... Всъщност имам идея- следващата ТРУДна поредица да бъде джобен формат, оформени като детските книжки за баня- с меки корици, гъвкави, миещи се непромокаеми.
| |
|
Тема
|
Re: ТРУДната колекция на XIX-ти век...
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
MaPBuH (MWPM) |
| Публикувано | 30.11.09 22:55 |
|
|
Един ключов елемент от клипа може да се добави - как унесена в перипетиите на Разколников младата едва облечена читателка игнорира оТРУДения мачо (само по комбинезон) до себе си. Само и само да почете още малко, за удоволствия има време, дори и шоколад би отблъснала докато се е свила на дивана с Достоевски.
Факт е, че макар и рядко да си купувам книги, никога не вземам нещо издадено от ТРУДъ.
--
Communication breakdown, it's always the same
| |
|
Тема
|
Мале, крилати...
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
ABe (речникаря) |
| Публикувано | 01.12.09 11:00 |
|
|
ти освен сарказъм, ще вземеш и до ирония да стигнеш като Ветинари и... лошо ще стане.
| |
|
Тема
|
Re: ТРУДната колекция на XIX-ти век...
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
Koцeтo ((пишман коце)) |
| Публикувано | 01.12.09 13:36 |
|
|
Съжителството на Пинокио и Сад не е трудно обяснимо. Отгърнем ли някой вехт Пинокио с красивите картинки от Марайя - почти всяка илюстрация е служасен мон и мослен ужасон: лисугер и котак душат Пинокио посреднощ в гората, давят го в морето вързан за единия крак, Пинокио върти колело на кладенец окован с верига и яде пердах с бич от змии от оня дето е противен прототип на Карабас-Барабас.
Жюстин с нейните добродетелни неволи е слаба ракия в сравнение с този дървен страдалец.
| |
|
|
|
аз не мога да се присъединя към ентусиазма и подкрепата на другите.
Рекламата (плакатът) е хубава, с кратко и ясно послание: такова удоволствие е да четеш въпросните книги, че не ти пука дори и за най-голямото удоволствие на този свят, въпреки че то лежи буквално в скута ти.
Друг е въпросът, че още по-силен ефект би имало обратното положение - един мъж да стои и да чете книга, докато в скута му лежи главата на готина мадама - това вече се казва книга. Но явно са решили, че ще е твърде преекспонирано и аудиторията може да остане с тягостното чувство, че читателят е гей.
За комбинацията от книги нямам какво да кажа. Ако се продават в пакет, явно ще да е нелепа - тук се доверявам на твоята преценка.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
Re: ТРУДната колекция на XIX-ти век...
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
Лил () |
| Публикувано | 07.12.09 22:39 |
|
|
Ех как ми липсваш ...
От Труд са дали на рекламна агенция да им направи клип. Дали е книги, прах за пране, дамски превръзки или сироп за кашлица - все тая. Има си правила на рекламните клипове: да има готина полугола мацка, готин полугол мъж до нея, небрежна обстановка и жестове, всичко да е много секси и куул, героите малко преди да ги заснемат са правили секс и малко след това пак ще правят. Всеки, който гледа клипа, иска да е като тях и за да стане такъв, трябва да ползва същия прах, същите лекарства, същото кафе. И същите книги. Въобще същите предмети. Книгите са предмети.
| |
|
|
|
аферим, машала!
| |
|
| 
|
|
