Re: ИСТИНАТА - Лили Иванова / Култура и изкуство / Литература

Най-после на пазара се появи книгата замислена като биография на Лили Иванова от самата Лили Иванова, под редакторството на Мартин Карбовски. Да се определи жанра на книгата е трудно, защото е по-скоро откъслечни недоизказани мисли, преживявания и оценки, отколкото разкриващи докрай безпристрастни събития.

Срещите и разделите на певицата просто са маркирани. Липсва всякаква емоционалност - любов, радост, тъга, страх, ревност.... Всеки отделен пасаж стои някак си незавършен, което прави книгата при четене някак си куха. Чете се с интерес като жълт вестник и също толкова бързо се забравя.

Преобладаващите цинизми ( кой знае защо в книгата наречени жаргон) на моменти изобилстват и дразнят, отколкото да звучат свързано и правдиво за читателя.

Когато един художник рисува добре,аз не питам той на колко години е нарисувал тази картина и кой е той,женен ли е,разведен ли е,чука ли,не чука ли...!

"Не изглеждам на годините си , защото се щадя от греховете, в които изпадат другите хора,защото не съм виновна,че не съм пила,не съм пушила,не съм се чукала като свирка и до ден днешен!!!!

Какво искате от мен,да приличам на вас ли,да пия,да се чукам и да имам претенций на велик непризнат глас,талант,музикант!!!

Странно звучат и упреците на певицата към лекия жанр поп-фолк. Същите тези упреци, които тя е получавала за също толкова леката зараждаща се българска поп музика в началото на 60-те.

В книгата има и дълбоко лични моменти, които са много смели и се изразяват с две неприятни събития, но също така някак си казани наполовина. Тъкмо читателя е започнал да съпреживява и следва друга мисъл....

Пълен хаос е последната част - от началото на 90-те до наши дни, когато и ние сме свидетели на управлението на страната и развитието на поп културата. Като цяло хронология липсва, но точно в тази част е направо невъзможно да се разбере нещо свързано.

Недомлъвките и обобщаването, характерезират тази книга, която за съжаление позволява на читателя да тълкува събитията и хората по няколко начина.

За любителите на биографии, книгата няма да се окаже нещо новаторско или типично биографично. Направена е по-подобие на книгата на Азис, под редакторството на Ваня Щерева, която не претендира за биография и с право.

В една биография има всичко. Както моменти на благородство на дадения човек, така и моменти на неправда спрямо други хора по независещи от него причини, постечение на обстоятелствата и др. Такива моменти в тази книга липсват.

За читателите на жълтата преса книжката би се оказала бестселър, но за редовите читатели не е нищо особено. Съществуващите хора и случки създават интерес при прочитане, но нищо повече, защото това са все пак известни имена в България.

И сякаш днешното време не беше подходящо за тази биография. Може би трябваше още време да узрее. И вместо сегашните 260 страници ( твърде малко за толкова богат творчески и личен живот), най-малко 800 страници без разтягане на локуми.

Интересното е, че други биографии дават отговори за живота на личността, а в тази книга отговорите, които се получават, те карат да си зададеш още повече въпроси и те оплитат в един омагьосан кръг, в една мистерия , която витае около всички велики личности, а разплитането й се оказва невъзможно.