|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Чикиджийство и съвременна българската книга
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 03.05.09 01:11 |
|
|
Как пък веднъж не се появи в този клуб един "български автор" или приятел/фен на "български автор" с поне някакъв зачатък на скромност?
От всичките лъха на свежи талази посредственост, ама са склонни да се поставят пред световната литература и ако случайно вземеш, че им направиш някаква забележка/критика, тръгват с Вазов "Под Игото" под едната мишница и "Вапцаров" под другата, с които книги явно се изчерпват литературните им познания.
Навремето водихме едва ли не война в този клуб и една космата клубарка се беше зарекла, че ще забива в земята всеки любителски опит с поне 1 тема стойностна литература. Е аз бях тогава на страната на любителите, ама много си надигнахте главите, вчерашни пикльовци. Кога името на този клуб стана "графомания" и "борса за книги"?
Едно време като пусках неща в този клуб се радвах, че изобщо някой ме е прочел и ми е написал мнение дори да е негативно (макар че тръпнех дали няма да се е харесало на някого). Сега всеки който ни носи поредното лайно, го поставя директно на пиедестала на Литературата и има наглостта дори да се сърди, когато не го харесаме.... Дори ние да сме били тези, които са му измислили името примерно.
Не ми се мисли кво ли е на тези лит. кръжци и седенки, на които пуитеси и драскачи се събират да си четат един на друг графоманските напъни, вместо да седнат да изчетат всичко това, което трябва да изчете един човек, за да може поне да каже, че има някаква обща култура.
Естествено като антитеза ще си припомня със съжаление за аркадашко, уф и няколко други, които оставяха далече зад себе си и по талант и по акъл всички тия кухи, бездарни лейки на вмирисана проза, а веднъж не ги чух да напишат една дума в защита на текстовете си, дори когато ги нападаха неоснователно.
Редактирано от kpилe на 03.05.09 01:13.
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
StefanPan (М&М) |
| Публикувано | 03.05.09 09:23 |
|
|
Нещо против Вапцаров ли имаш?
Иначе, в общи линии съм съгласен за втори път с тебе.
В общи линии само - щото, не знам защо, но мнозина плахи, пък носещи нещо със себе си, като го покажат тука, ти почваш да им се блещиш, а те пък те приемат за някакъв авторитет и побягват. Остават само тези, които не носят нищо, освен упоритост и инат, да се дърлят и да ти обясняват, че си на 14 и си имал доста да почетеш.
Говоря за ония плахи, дето никой не им е казал, че има нещо в тях, те са си позволили да се покажат, неуверени, смутени. И хоп...
Ония, дето знаят, че могат и наистина могат, вече ги няма тук. Или са баннати, или отегчени и изгубили смисъла въобще да влизат тук.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
 Другата страна
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
DarkSide (of the moon) |
| Публикувано | 03.05.09 11:07 |
|
|
Така или иначе вече си бил седнал и изчел почти всичко, което трябва да се изчете за да можеш да кажеш че имаш обща култура
Направил си няколко опита да пишеш и няколко човека са ти казали, че ти се получава ... разбираш, че искаш да опиташ и ти да напишеш книга и в крайна сметка се решаваш ...
Амбициран сядаш и започваш да пишеш - пишеш месец, два търсиш, режеш, отказваш се, връщаш се обратно, въртиш се в кръг, опитваш се да подражаваш и да не подражаваш, четеш книги за това как се пише, за добър стил, композиция, сюжет, диалог, купуваш синонимни речници ... неусетно минават една - две години в писане. По времето когато наоколо всички други се забавляват, ти седиш пред екрана, не вдигаш телефона и пишеш ли пишеш докато те забрави и последния ти приятел, докато получиш схващане на гърба, врата и ръката, диоптри, хемороиди и задух при изкачване на повече от три стъпала
В някакъв момент достигаш до края на книгата и започваш да четеш какво си написал. То не ти харесва, но ти не се отчайваш, от многото прочетени книги по въпроса знаеш че това е нормално, затова започваш амбицирано да редактираш и дописваш наново - и така неусетно минава около една година.
Накрая решаваш че работата ти е вече сравнително прилична и започваш да търсиш издател. Навсякъде ти отказват, и в крайна сметка ти решаваш да си издадеш книгата сам - все пак не върви да се откажеш след толкова труд! След известно търсене си намираш редактор. Тази услуга е много скъпа, но ти вече си вложил 2 - 3 години усилия и след доста колебание накрая решаваш че не си струва да зарешеш нещата на средата - плащаш със спестените си от неходене по купони и екскурзии през тези 3 години пари и започваш да работиш с редактора ... работата се оказва много повече отколкото си очаквал, в крайна сметка се налага всичко едва ли не да се пренаприше наново ... междувременно неусетно е изминала още една година - ти самият вече отдавна си загубил представа за времето, знаеш само че не си ходил на море от няколко години, но не си сигурен от колко точно ...
Плащаш таксата за ИСБН номер, плащаш на коректор, после започваш да търсиш художник за корицата ... тогава започваш да научаваш разни тънкости - как такива и такива цветове не се отпечатват добре, как това и онова не могат да станат ... в крайна сметка одобряваш един от проектите ... сумата е голяма, но вече си се хванал на хорото и плащаш ... след това си уреждаш печатница, дълго се колебаеш за бройката, накрая оптимистично се решаваш да отпечаташ 300 бройки, от които 50 ще отидат по близки и далечни роднини и по забравилите за съществуването ти бивши приятели Сумата излиза повече от очакваното, но ти отдавна си претръпнал и плашащ ...
В крайна сметка са иминали почти пет години на труд, съмнения, депресии и разочарования за да може книгата да се появи в книжарницата и всеки желаещ да може да си я купи за 5 лева и прочете за два часа, да сбръчи капризно носле и да каже, аре още един графоман
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: StefanPan]
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 03.05.09 12:29 |
|
|
Кои са тези плахи, Стефане, които да са имали талант и да сме им се облещили? Достатъчно съм чел, за да мога да се абстрахирам от своя вкус, а дори аз да не успея, се намират достатъчно хора, които да похвалят нещо хубаво, когато се появи. Ти специално си с доста по-либерален критерий и си много по-склонен да кажеш за нещо, че е хубаво от мен примерно. Не виждам отношението да е различно към теб.
Иначе за вапцаров сме си говорили В случая реда на мисли ми беше, че ако не харесаш някоя графоманска дрисня обикновено те заклеймяват, че си родоотстъпник, защото това била "българска литература". при този разговор се стига рано или късно до факта, че си чел повече от 2 книги през живота си и че Под Игото не ти е любимата книга на всички времена, което вече ти носи окончателна диагноза - нихилист към всичко българско и родно
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
StefanPan (М&М) |
| Публикувано | 03.05.09 12:59 |
|
|
Ами няма ги, криле, ти доста категорично успяваш да ги подплашиш. И аз им се чудя на акъла, ама явно ти се връзват и се сащисват.
Поне по-чувствителните и деликатните.
Че съм либерален, либерлен съм, но тук не улучваш правилната дефиниция.
В случая - проявявам абстрахиране от стандарта или съобразяване с нивото.
Тоест, като знам, че нещо е на непрофесионалист, а любителско, пък има нещо в него, дето и сам не мога да го определя, хубаво ми е някак си. Ако е писано от професионалист, същия този текст би предизвиквал досада и скептицизъм в мен, защото очакванията ми са на много по-високо ниво.
А ония, дето пишат текстове, които будят единствено недоумение защо са написани и защо се очаква да бъдат четени, са нещо съвсем отделно. Да ти кажа честно, и професионалистите и непрофесионалистите в тази група са ми някак си еднакви. Не знам за теб.
че ако не харесаш някоя графоманска дрисня обикновено те заклеймяват, че си родоотстъпник, защото това била "българска литература" - мисля че преекспонираш, твърде, несериозно много.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
В отговор на:
Така или иначе вече си бил седнал и изчел почти всичко, което трябва да се изчете за да можеш да кажеш че имаш обща култура
Направил си няколко опита да пишеш и няколко човека са ти казали, че ти се получава ... разбираш, че искаш да опиташ и ти да напишеш книга и в крайна сметка се решаваш ..
Дарки, наистина ли го вярваш това? Че си бил изчел почти всичко, което трябва да се изчете?
Ето ти 2 произволни списъка с "1000 романа, които всеки трябва да прочете"
Ако нещо не си съгласен с тях - потърси друг :) Но не ми казвай, че си прочел и половината от тези книги... От който и да е списък различен от списъка на "книгите, които дарки е прочел". Аз лично бих се опитал да прочета всичките, дори тези, спрямо които съм предубеден. Не че ще се мъча зорлем, ама поне бих ги започнал. Наскоро прочетох за пръв път To kill a mockingbird и толкова много се изкефих, а вече и аз бях почнал да си мисля, че няма нещо, което да не съм го чел като тийнейджър.
В отговор на:
Амбициран сядаш и започваш да пишеш - пишеш месец, два търсиш, режеш, отказваш се, връщаш се обратно, въртиш се в кръг, опитваш се да подражаваш и да не подражаваш, четеш книги за това как се пише, за добър стил, композиция, сюжет, диалог, купуваш синонимни речници ... неусетно минават една - две години в писане. По времето когато наоколо всички други се забавляват, ти седиш пред екрана, не вдигаш телефона и пишеш ли пишеш докато те забрави и последния ти приятел, докато получиш схващане на гърба, врата и ръката, диоптри, хемороиди и задух при изкачване на повече от три стъпала
В някакъв момент достигаш до края на книгата и започваш да четеш какво си написал. То не ти харесва, но ти не се отчайваш, от многото прочетени книги по въпроса знаеш че това е нормално, затова започваш амбицирано да редактираш и дописваш наново - и така неусетно минава около една година.
На това мога само шапка да сваля. Продължава да ми се струва малко наивно да седнеш да напишеш книга от 1600 страници без да си се опитал да напишеш 1 разказ, най-малкото като упражнение за стил, но все пак ти свалям шапка за труда и упоритостта. Само не очаквай, че някой ще седне да те прочете само заради това, че си бил упорит и си се трудил
В отговор на:
Накрая решаваш че работата ти е вече сравнително прилична и започваш да търсиш издател. Навсякъде ти отказват, и в крайна сметка ти решаваш да си издадеш книгата сам - все пак не върви да се откажеш след толкова труд! След известно търсене си намираш редактор. Тази услуга е много скъпа, но ти вече си вложил 2 - 3 години усилия и след доста колебание накрая решаваш че не си струва да зарешеш нещата на средата - плащаш със спестените си от неходене по купони и екскурзии през тези 3 години пари и започваш да работиш с редактора ... работата се оказва много повече отколкото си очаквал, в крайна сметка се налага всичко едва ли не да се пренаприше наново ... междувременно неусетно е изминала още една година - ти самият вече отдавна си загубил представа за времето, знаеш само че не си ходил на море от няколко години, но не си сигурен от колко точно ...
Затова и ти казах 101 пъти, че е хубаво да започнеш с малки неща. Не защото ти завиждам, че си имал нервите да напишеш нещо гигантско, а защото малките неща те тренират - ако не можеш да развиеш като хората 1 сюжетна линия и 5 героя на 4-5 странички, как ще успееш да се пребориш с 10 линии и 500 героя на 1600 страници? Понеже в другата тема стана въпрос дали Толкин е бил истинска литература - точно в това нещо е велик Толкин, той има безброй герои, безброй сюжетни линии, които се преплитат по уникален начин, но светът му е до толкова консистентен вътрешно, че има заклети фенове, които седят и го изучават с години. Аз на твое място щях да седна и да му прочета внимателно разказите, Хобитът, Властелина и накрая Силмарилион (в този ред), за да видя градацията в сложността. Същото нещо с Пратчет примерно - хвани му първите книжки за килимените хора и някоя от последните за света на диска, примерно The truth и ще видиш каква гигантска разлика има. Писателите се учат първо с четене, а после с писане. Просто ти си избрал да се учиш по най-трудния начин - като въртиш и преработваш драфт от 1600 страници...
В отговор на:
Плащаш таксата за ИСБН номер, плащаш на коректор, после започваш да търсиш художник за корицата ... тогава започваш да научаваш разни тънкости - как такива и такива цветове не се отпечатват добре, как това и онова не могат да станат ... в крайна сметка одобряваш един от проектите ... сумата е голяма, но вече си се хванал на хорото и плащаш ... след това си уреждаш печатница, дълго се колебаеш за бройката, накрая оптимистично се решаваш да отпечаташ 300 бройки, от които 50 ще отидат по близки и далечни роднини и по забравилите за съществуването ти бивши приятели Сумата излиза повече от очакваното, но ти отдавна си претръпнал и плашащ ...
А защо? Защо си го направил това? Като си купуваш кола, очакваш да я караш от едно място на друго, като си купуваш компютър, очакваш да можеш да влезеш в клубовете на дира примерно, а какво очакваш като си купуваш издаването на собствената книга? Ти нямаш вина в случая - според мен е трябвало на много по-ранен етап да ти кажат категорично, ако работата ти е за преработка.... Всъщност като пишеш, че навсякъде са ти отказвали - може би са ти го казали, а?
В отговор на:
В крайна сметка са иминали почти пет години на труд, съмнения, депресии и разочарования за да може книгата да се появи в книжарницата и всеки желаещ да може да си я купи за 5 лева и прочете за два часа, да сбръчи капризно носле и да каже, аре още един графоман
Добре, всичко това е прекрасно, но това което си написал може да ти го каже всеки, всеки автор! Нима твърдиш, че някой ти дължи нещо за този труд? Нима твърдиш, че си го направил всичко това за някой друг, а не за себе си? Нима спортистът, балетистът, танцьорът, който посвещава едва ли не целия си живот и започва от 5-6 годишен и всеки ден тренира по 4-5 часа и после успява да се добута до някое по-голямо първенство, където печели примерно бронз не може да разкаже къде къде по-тъжна история?
Настоящата тема е за автори или фенове, които идват в клуба с твърдението, че са написали шедьовър и ако може да погледнем. Ти първо не си писал такова нещо - дойде като нормален човек, каза че си издал книга, ние ти честитихме, доколкото си спомням няколко човека изразиха възхищение от корицата ти и благородна завист към обема и така? Някой да те и казал "графоман" при първата ти тема? След това дойде твоето издателче, на което си попаднал и изпраска едни неадекватни реклами на един неадекватен български (не ме карай да ти припомням изречението с над 5 граматични грешки в него) и това вече подразни. Но дори така - в колко теми хората са се занимавали с твоя стил - да ти дават съвети, да ти посочват грешките и т.н.? при това съвсем БЕЗПЛАТНО?
понеже и аз съм писал - не ти е правилна гледната точка, братле... читателят не е някой, който ти е длъжен за нещо. безименният читател е като прекрасната, недостъпна жена - влюбен си до полуда в нея, носиш й цветя, подаряваш й бижута, всъщност ти си по големите неща - може да спестиш и да й подариш някое спортно кабриолетче примерно. изобщо да не говорим за времето, които си отделил да я ухажваш. нима очакваш тя да бъде твоя само заради тези неща? нима очакваш, че ще купиш една прекрасна, недостъпна жена с подаръци?
не, дарки, не можеш да купиш читателите си. нито с броя страници, нито с готината корица, нито с 5тото пренаписване. единственото, което има някакъв смисъл е като с прекрасната жена - да бъдеш себе си, да работиш над себе си, ако не си това, което би искал да бъдеш и може би някой ден тя сама ще се влюби в теб. нелепо е да се сърдиш на някого, че не се влюбва в теб. нелепо е да очакваш в изкуството някаква гарантирана възвращаемост на вложените усилия и средства. накрая си намерил проститутка, която ти е изчукала романа срещу някаква сума и си се почувствал дори по-празен от преди това. какво да ти кажа освен - съжалявам, такъв е животът, има грешки, които не е задължително да направиш ти самия, за да научиш съответните житейски уроци. ти обаче си решил да ги направиш - лошо няма, ще ги научиш дори по-добре от нас, които само от чужд опит сме ги учили
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: StefanPan]
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 03.05.09 13:46 |
|
|
В отговор на:
Ами няма ги, криле, ти доста категорично успяваш да ги подплашиш. И аз им се чудя на акъла, ама явно ти се връзват и се сащисват.
Поне по-чувствителните и деликатните.
Стефане, след една разправия с твоя приятел, дето си му голям фен, не влизах в клуба може би към 1/2 година - от средата на 2008ма до към края. Какъв беше този уплах, кво беше това нещо, дето дори задочно им държи на срамежливите таланти? Моята гледна точка с твоята любима намузена примерно, дето в съседната темя я къткаш, е доста по-различна. Идва нерегистрираната и доволно подпийнала намузена една вечер и изхожда едно такова неадекватно текстче. С това и щеше да си остане, ако не го бях разкритикувал, при което като упорита жена, свикнала да успява във всичко, тя се заинати да покаже, че може и пусна още 4-5 неща. Не само, че не съм я уплашил аз, та даже напротив. Колкото и да е трудно да го разбереш - критиката на нещо слабо, което си направил, те амбицира да дадеш повече от себе си. Аз също така се закачих за клубчето, преди 10 години сигурно вр. ми разкритикува 2-3 доста слаби опита за писане и уж на инат, постепенно се запалих :Р
В отговор на:
Че съм либерален, либерлен съм, но тук не улучваш правилната дефиниция.
В случая - проявявам абстрахиране от стандарта или съобразяване с нивото.
Тоест, като знам, че нещо е на непрофесионалист, а любителско, пък има нещо в него, дето и сам не мога да го определя, хубаво ми е някак си. Ако е писано от професионалист, същия този текст би предизвиквал досада и скептицизъм в мен, защото очакванията ми са на много по-високо ниво.
ми не знам, как дефинираш "професионалист"? като някой, който може да пише ли?
В отговор на:
А ония, дето пишат текстове, които будят единствено недоумение защо са написани и защо се очаква да бъдат четени, са нещо съвсем отделно. Да ти кажа честно, и професионалистите и непрофесионалистите в тази група са ми някак си еднакви. Не знам за теб.
е и как определяш кой текст е такъв? примерно в съседната тема, в която написа същото, мога да ти кажа защо е написан романът - човекът е бил в Китай, видял е интересни неща (или поне така си мисли) и е решил да ги сподели, като на романа правилно пише "пътепис". на мен по принцип би ми било интересно да прочета за Китай, за Япония и т.н. защо у теб такава тематика буди недоумение?
за преекспонирането - не мисля. много добре знаеш и си спомняш поне 1 човек, който вървеше по мен да ми казва след всяка реплика, че съм бил родоотстъпник, поне докато не си въобрази, че съм реинкарнацията на Силвия Плат и започна да играе по тази линия
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
StefanPan (М&М) |
| Публикувано | 03.05.09 14:10 |
|
|
Аз трудно фенствам на някого.
Ако имаш предвид Фрагаск, ми добър е - и като реши да използва езика като оръжие, може да бъде и страшен. За художествени текстове не го знам, не съм го чел. Но имам някакви очаквания и за там.
"Моята" намузена? Хм, ако се окаже, че твоята критичност я е амбицирала и превърнала в по-добре пишеща... Ще ми бъде, меко казано, много странно. Но пък кой знае, сигурно твоята харизма е именно такава - да шлифоваш таланти.
Имам затруднения с дефинициите и квалификациите, затова оставям сам да определиш кое е професионалист и кое любител.
Аз също живо се интересувам от Китай. Не в тематиката в случая е въпросът, а в начина. С едно изречение казах всичко онова за текста, което вие в няколко точки и подточки на един кратък литературен разбор.
За преследвача ти с томахавката на "родоотстъпничеството" не си спомням, честно. Спомням си само, че неукротимо и по твърде груб начин те смятаха за уф и поради това некои хора беха баннати, а от този момент у мен започна да се наслоява едно тягостно чувство за несвобода. Но това е съвсем друга тема.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: StefanPan]
|
|
| Автор |
kpилe () |
| Публикувано | 03.05.09 15:31 |
|
|
Почти посредствен е като използва "езика като оръжие" - и като замисъл и като стил, с безкрайните му диалектни и архаични думи, турцизми и русизми и натруфен, безмислен, пияндурско-графомански дискурс. Но дори да беше добър, е крайно грозно да вървиш след някой дето сипе непровокирани глупости по мой адрес и да му биеш метани колко бил добър. тъпото копеле ако ти изпраска една цветиста псувня до 9то коляно, вместо всеки път да ти обяснява простичко, че си педераст и аз после дойда да му напиша "елава пич, бог си, за тая псувня до 9то коляно и дедо Славейков би ти свалил шапка, най-гоуемия си, брато!", надали ще ти стане особено приятно. ако искаш да пробваме - литературният талант на тъпото колепе е съизмерим, ако не и надвишаващ този на твоя "копиеносец"
В отговор на:
Аз също живо се интересувам от Китай. Не в тематиката в случая е въпросът, а в начина. С едно изречение казах всичко онова за текста, което вие в няколко точки и подточки на един кратък литературен разбор.
жалко, ако смяташ така. с твоето изречение нищо не каза, дори не стана ясно дали си го чел. аз можех с две думи да го синтезирам моето мнение - "не става", но посочих конкретни проблеми, за което между другото очаквах ако не благодарност, че съм си правил труда, то поне смислена дискусия
струва ми се, че в тази тема няма какво повече да си кажем
едно нещо вече съм го решил твърдо - няма да прочетете вече негативно мнение от мен за авторски текст, което на практика значи, че вече почти сигурно няма да прочетете никакво мнение от мен за авторски текст.
нека графоманите си рекламират, нека търгашите си търгуват, нека всеки шизофреник да ми се лепи, достатъчно си хабих нервите за глупости - знаеш ли кво ще правя от днес нататък в този клуб? ще отговарям на хората, които търсят някаква книга или информация и ще си дращя от време на време упражения по стил. това е разрешението на проблема. ето реших го. край!
| |
|
Тема
|
Re: Чикиджийство и съвременна българската книга
[re: kpилe]
|
|
| Автор |
StefanPan (М&М) |
| Публикувано | 03.05.09 19:41 |
|
|
Не се излагай.
Не това ми е целта - да спрат да пишат хората. Точно напротив - клуба трябва отново да живне. Макар че с тая забрана тук да пишат нерегнати, малко хора биха се престрашили.
Чувствата ми към твоята дейност са смесени - от една страна критиката е необходима и полезна - нещата имат нужда от коректив. От друга страна, в едно почти мъртво място, плахите опити за каквото и да било са твърде застрашени от грубо стъпкване и преждевременна смърт.
Та забрави за твоя разговор и си карай както си знаеш. А аз, където имам интерес, ще ти казвам. Няма да е твърде често, щото си забелязал, аз интерес тук почти немам.
П.П.: Боли ме кура дали ще ходиш след тъпото копеле и ще го възхваляваш. И без твоите хвалби или въпреки твоите критики, то е достатъчно добро в ролята си на интелигентния простак. И лично мен ме кефи. Друг е въпросът, че не мога да се впусна с лекота в диалози със него, щото нали се сещаш какво ще стане. Все пак съм ограничен в рамките, които сам си поставям и като ги нарушавам ми става малко неловко.
П.П. 2: В налудничави спорове за таланти нема да се впускам. В тази връзка, ако имам копиеносец (самото посочване именно на Фрагаск като такъв е, меко казано, нелепо и абсурдно) това значи, че копието е мое. Тук настоявам да кажеш, че това е просто шега, ясно?
И да бъде искрено.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
