Имате ли любим герой? Защо го харесвате?
Аз се сещам за Дон Кихот, защото трудно се живее без идеали и цар Самуил от трилогията на Д. Талев. Много ми харесва как е изграден и как постепенно започва да се откроява от останалите - някаква смесица от юношески ентусиазъм, смирение и смелост.

Мересиев от "Повест за истинския човек".
Защото оцеля.)

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм...

главният герой от Черният обелиск.
защото разпознавам себе си в него. :)

------------------------
Слушай беззвучието...

Хубав въпрос. Но с доста труден отговор.
Имала съм много любими герои през годините. И в един период това бяха все хора, които по един или друг начин накрая се оказваха "прецакани". Разбира се, ставали са ми любими не заради това - в началото са ми допадали, да кажем, с начина си на мислене и с реакциите си в определени ситуации. Или, четейки за тях, съм си казвала: "Ето, това съм аз, така мисля аз, виждам в този човек нещо от себе си". Имаше преди години една книга от някакъв съветски автор, вероятно от най-затънтените републики: авторът се казваше Гривадий Горпожакс, книгата беше "Джин Грин недосегаемият". това беше вероятно първата сериозна книга, която прочетох в живота си, и главният герой в нея беше първият книжен герой, който, така да се каже "ми легна на сърцето". Беше човек, минал през много страдания и препятствия, в крайна сметка предаден от този, когото смяташе за свой най-добър приятел. Оттам нататък всичките ми любими герои са били исторически личности, от исторически романи. Особено любима ми е една трилогия за Гражданската война в САЩ, в която всяка глава е представена от гледната точка на някоя от ключовите фигури в тези събития - Робърт Е. Лий, Томас "Стоунуол" Джаксън, Юлисис Грант и някои по-малко известни. С ръка на сърцето мога да кажа, че първите двама са сред най-любимите ми образи. Защото да, лесно е да имаш любим литературен герой от измислена история - той е представен така, че все на някого да допадне, или е създаден специално за да се изтъкне чрез него някакво положително човешко качество. Но за мен тези хора станаха "любими герои" именно защото бяха представени по един много човешки начин. С всичките си недостатъци, слабости и т.н., без да се внушава на читателя: "Той е добродетелен, той е велик, той е еди-какъв си". И без тези внушения аз открих в тях качествата, които със сигурност са притежавали - дързост и смелост, решимост да защитават това, в което вярват, силна набожност, и... способност да обичат. Знаете ли какво е, когато си смятал един човек за твърд, суров и неспособен да проявява нежност, изведнъж да прочетеш описание как този човек се радва на едно дете? Ето за това те станаха мои "любими герои".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клавдий от едноименния роман на Грейвз. Също и Понтий Пилат от "Мастер и Маргарита" на Булгаков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а защо не Калигула - и той е римлянин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Калигула е извън класациите. Той просто е феномен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази книга ми е попадала в полезрението, но не съм ячела....Ще ме светнеш ли що за птица е този гл. герой? Аз харесвам трудни образи, с трудна съдба....е, и комични....за фон, без тях няма кой да прави веселото...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

този не е комичен, по-скоро трагичен))

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм...

На мене любим герой ми е Терминатора 2. Харесвам го защото по нищо не прилича на сичките вас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите