Гледаше поредната жертва с някакво упорито и тъпо изражение. Нещо като скакалец купа сено, която се готвеше да изпасе. Внимаваше внимателно да не я изтърве от обсега на кабела, вързан към централното табло, макар че имаше и батерии-за по-сигурно. Пусна фаса на земята-"Синьо виктори", и го смачка в металическата сива прах от непрекъснатата заварна дейност. Беше забранено да се пуши в тази част на фабриката, но никой не го спазваше и на бетонната конструкция се търкаляха десетина фаса. На стената имаше опряна половинка ракия, която някой щеше да изпие утре сутринта преди началото на работния ден...Беше 6 часа посред лято и слънцето изгаряше ламаринените аспирации и прозорците на остъкления покрив с цялата си угасваща с деня мощ. Пазачът спеше нафиркан до козирката някъде на триста метра в другия край на бившето държавно предприятие. Само жертвата все още довършваше няколко сглабки, с уговорката да й бъде платено допълнително. Налагаше й се да минава по няколко десетки пъти покрай връзката на трафопоста, над която беше застанал убиецът с включен електроуред. Изчакваше все по-забавените движения на жертвата с нескрито вълнение...
Изведнъж той изскочи от укритието си. Дрелката беше вече бръмчеше с подходящото темпо, а тънката бургия се заби някъде зад ухото. Кръвта се разплиска бързо по циментената плоскост, докато лежащото тяло се гърчеше в конвулсии, предизвикани от увреждането на мозъчната тъкан...След няколко контролни пробива-в слепоочието и в тила, убиецът изгори дрехите в задния двор, уми се на чешмата и изчезна с прахта...

Мисеше замислено за поредната си жертва. Като въшка, готвеща се за разплод в косата на гениален физик. На стената бяха подпрени 2 патрончета ракийка, три узита и една шопска салатка. Пазачът мастурбираше докато луната блестеше пронизително в очите на няколкото бабки, които жертвата довършваше, с уговорката да й бъде платено допълнително (на луната). Убиецът от втори цех се беше преместил в първи! Изведнъж изскочи от там задъхано, извади лазерният си разпрашител внезапно и аспирира тъканта на материята на главата на жертвата си. От дупката в черепа плиснаха океани от кръв, поради наличието на субдурален хематом. Убиецът духна печено дулото на лазерния си разпрашител, стегна си потурките и изчезна безследно към серия три.

В серия 3 се натъкна на Доналд Дък и патокът по стар сценарий победи.
Ето как. Вкара му сешоар в гъзицата, почака докато се спече лайното, извади след 3 минути дулото и без да го е помирисал даже, отказа да духне. След което вкара бургия номер 12 в зиналия от учудване анус и проби дупка в якото криминално проявено говно на убиеца, в която дупка възнамеряваше да напъха дюбел, за да окачи в рамка партитурата от саундтрака към 4-та серия.


{to be or not to be cotinued}

Именно пуснатия за фон саундтрак, доведе до свестяването на пазача в 4-та серия. От близкия цех се чуваше дрезгавото " Айм ъ Барби бой, ин ъ девилс уорлд, лайф ин мъни, иц сол фъни". Надникна и що да види - Доналд беше навлякъл червена фланелка с "номер 9" и финтираше стари, складирани трупове, като за целта бе избрал най-назъбеният череп. При един от финтовете черепа измина много странна траектория и се заби право у оная работа на едва подалият се пазач. Поради размазващия удар, той залитна към отсрещния цех, където вече се разиграваше 5-та серия...

Убиецът тичаше колкото сили има пред кравата Кларабел, а на гъза му паникьосано се полюшваше партитурата, която си беше изпяла песента миналата серия. Тъкмо тогава Хорас ги пресрещна, застанал с ръце на кръста и попита замечтан:
- Доналд къде е? Обу мойте гащи номер шес, обу ги от кръста нагоре, ама с главата надолу и ги разпори. То поне сешоара.....
Не успяда довърши - убиецът мина през трупа му, от стрес се изпърдя, дюбелът изхвръкна и остави сиротна дупка, която моментално привлече интереса на местният кълвач Уди.