В тукашната английска книжарница под рафта с учебници по писане има и цял рафт с учебници по стил, пунктоация (не знам дали се казва така на български), правилна употреба на езика, редактиране на текстове ... последния път разглеждах една книга посветена единствено на клишетата, много забавна между другото. За съжаление на мен тези книги не ми вършат работа, защото се отнасят до английския език. Предвид наближаващото ми идване в БГ, бих искал да попитам дали има подобни читанки и за българския език и ако да, къде бих могъл да ги потърся.

You raise the blade, you make the change
You re-arrange me 'till I'm sane.

Разглеждала съм доста такива помагала, но нито едно от тях не ме е удовлетворило напълно, поне що се отнася до работата върху стил. Иначе за правопис и пунктуация има доста, приличат си и са горе-долу добри. Обясняват кога се пише пълен и кратък член, кога се слагат запетайки и т.н. Всичките се основават на правописния речник, спокойно можеш да си купиш кратката му версия, в началото на която има и правописните и пунктуационни правила. Има ги и някъде из нета.
За creative writing на български не знам дали има. Има подобни неща за ученици за писане на есе например, които включват и редактиране на текст, но теб вероятно те интересува нещо по-различно.

Ама чакай, пълен, кратък член и запетайки - тва към стила ли се води - сори за тъпия въпрос, но нямам никаква теоретична подготовка по тази дисциплина и дори не знам кое как се казва и към коя област спада. За мен стил е начина на подбор на думите, така че фразата да не е тежка, да няма повтаряне на едно нещо с няколко дъми, да се избягват клишета и прочие ... Криейтив райтинг на български не ме вълнува, там англйиските читанки вършат работа, проблемът ми е с правилното използване на българския език. Миналото лято в Бургаския Хеликон намерих някакви монографии от университетски професори, но прецених, че не са ми на нивото. Трябва ми нещо популярно, като за идиоти, с каквито книжки на англйски е фрашкано.

You raise the blade, you make the change
You re-arrange me 'till I'm sane.

нищо от това не съм чел и не бих чел като знам нивото на българските лингвисти и учебнико-списвачи, но може на теб да ти се видят полезни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбирам за какво питаш, обаче мисля че няма издадени такива писмени самоучители по творческо писане от български автор. Точно такъв е терминът - творческо писане. И доколкото знам, кака ти Емилия Дворянова прави някакви опити да води курс с подобна насоченост в НБУ.

Моето лично мнение по въпроса: тази "материя" няма как да се "научи" по схематичен начин, като точна формула а+в=с, колкото и да ти разправят, че си било вид "занаят". То от такова занаятчийство се дойде до тоз хал такива като крилейко да се юдят, че нямало било нищо читаво от български автор в последно време...
Че си трябва практикуване, и че колкото по практикуваш по-добър ставаш - така е. Но не носиш ли в себе си онова, необяснимото, до големи висини няма да се докараш. Същото важи и за музиката, и за спорта, и за рисуването, и за пеенето, и за... още много неща.

за необяснимото не знам, обаче българския език ми бяга силно по тъч линията, кво да правя кат навремето ми беше най-отвратителния предмет в даскало, и по този случай от сума време повтарям, че съм готов да си платя по пазарната тарифа на редактор, който да ми помогне в тази непосилна за мен задача, две години желаещи нямаше, после се появи един желаещ, обаче не се получи това, което аз очаквах, а междувременно се натрупа още матриял за редактиране и накрая кво друго ми остава освен да се мъча на стари години с читанки за 8 клас, баси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, дарки, като ти е бил толкова труден българският, що се мъчиш толкова? Пиши си като ти се пише, издавай си ги на самиздад с грешките и толкова, голяма работа...

БългарскияТ език и на мен не ми беше от най-любимите предмети преди 7ми клас, което според мен се дължи на ниското ниво на учителите и на твърде високите държавни изисквания, които бяха абсолютно неадекватни и още са. Децата правят по 3 грешки в дума, а в учебниците им по български език е пълно с разни лингвистични тъпотии като "контекстови синоними", "показателни местоимения", "деепричастия" и "лексикални повторения".

Това обаче не значи, че не съм обичал да пиша от малък, още от 3ти-4ти клас все започвах разни романи и разкази. :) А след 7ми случих и на учители, които не караха по безумната система на МОН и успяха да ме научат на това, което е най-нужно - да мислиш с главата си като пишеш (нещо, което хора като фрагчо още не са усвоили, макар да владеят перфектно 13 езика и да четат по 555 страници на минута).

ето ти примерен тест за след 7ми клас, да си провериш основните знания:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 30.05.08 20:49.

Първите две не стават, речника не съм го виждала, но българските представи за стилистика, които естествено са се пръкнали от съветските такива, нямат много общо с понятието `стил` в литературата.
Програмите по творческо писане в СУ, които бегло познавам, и предполагам същата в НБУ, която не познавам, са си чисто литературознание. Освен да научиш от тях някоя клюка за Сартр, друга полза не виждам.
Но това, за което е темата, не е много зависимо от конкретния език. Повторенията са си повторения, банализмите тип "свежа като роза/утрин" са си банализми, логическите свързвания между изреченията и абзаците се подчиняват на едни и същи правила (така любимата в този клуб кохеретност). И всичко това не е толкова въпрос на талант според мен, може би има някаква предразположеност, но не е нужно да си гений, за да пишеш правилно, ясно, смислено и логично. Дали вече с този смислен език ще напишеш и талантлив текст, е съвсем друг въпрос.

Но да се върна към началния въпрос - мисля, че такава книга на български няма. Има няколко преводни, които са попуярни, въпросния Стивън Кинг, Раймон Кюно с "Упражнения по стил" също донякъде. Не голям проблем да се попреведе, компилира и адаптира нещо към българската реч, но никой не се е сетил да го направи или няма интерес.

Неее, кохезията, кохезията е любимата! кохерентността по-малко и то само щото я бъркаме с кохезията, защото и двете започват с "кохе"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 30.05.08 19:46.

Кинг го имам на английски, от него научих някои много ценни фатки, но това, което е писал за стил е тясно приложимо за английския език и повечето неща са ми прекалено тънки и не ги разбирам - примерно дал е два текста, единия добър, а другия кофти, обаче понеже не са ми на родния език и не мога да хвана фрапиращите за Стиви разлики ... и ми става гадно едно такова ... и затова си рекох ако има нещо подобно на български ... ама сигурно няма пазар за такъв тип литература ... щото примерно на френски няма абсолютно нищо по въпроса за писането, а на английски има минимум 50 книги по писане и още толкова по дискутиране на книги, структура на романа и разни подобни, както и въпросните речници и помагала по стил, за които писах в началото на темата ... и кво излиза, че само англоезичните мислят, че си струва да се четат подобни книги, франсетата и българите са над тези неща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хайде тогава да си послужим с езика на нагледните примери, след като обясняваме едно и също на учащите се, но по различен начин и с различно словесно съдържание. Нагледните примери ще ги запомнят, докато нашите правилно, ясно, смислено и логично написани обяснения ще ги забравят след две минути.

Ако си чувала понятието "футбол", значи знаеш, че на света съществува Бразилия и... всички останали. Те когато не станат световни шампиони, значи просто са решили да не стават световни шампиони на това първенство. А знаеш ли как се става футболист в Бразилия, която е пренаселена и ужасяващо бедна страна от южноамерикански тип? Малчуганите играят до изнемога всеки ден на улицата и на плажа от момента, в който са проходили до 15-годишна възраст. Ей тъй, без треньор, без нищо, кой колкото може и колкото го влече. Няма кой да им показва игрови тактики, стратегически похвати, да ги направлява чрез спортна методология и прочее. На 15 години отива редовият бразилски хлапак, считащ че става вече за професионален играч, в клуба на сърцето си и казва че иска да става техен футболист. Дават му една топка и го карат да обиколи стадиона без тя да падне на земята. Ако мине успешно този тур, а той обикновено го минава, го пускат да проведе едно тренировъчно мачле с батковците. Ако и там го харесат, попада в юношеския състав, където ЧАК ТОГАВА започват да го учат на тактики и стратегии чрез методики. Но той до това време самичък е станал виртуоз на боравенето с топката, по улиците и по плажовете. А не тепърва да го доучват как се спира и как се подава.

Ами циганите музикални виртуози? Тях да не би да им слагат под носа статива с школите от малки и да ги карат да свирят по ноти? Свири си малкото мангоджери на воля и по слух и който е по-музикален, остава да си вади хляба след време в някой оркестър като виртуоз. Един става Ибряма, друг - бате Венци. Там вече им се налага да се запознаят с нотите и останалите параметри на музикантската грамотност.

Правилно, ясно, смислено и логически издържано може да се научи да пише почти всеки, без да става творец на художествена литература. Просто да си пише добре докладите и справките, които му изискват началниците в неговото чиновническо учреждение, например. Но Дарксън не пита за това, а за вълшебното прахче, което трябва да изпие, за да започне да лее незабравими художествени текстове.

едно тукашно сиганин:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дай пример за ценни фатки, плз...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а за вълшебното прахче, което трябва да изпие, за да започне да лее незабравими художествени текстове

въобще не ми трябва да са художествени, стига ми да не са дървени и пълни с банални определения и клишета, защото онова, което ще държи читателя буден до сутринта си го имам, просто не искам да се излагам с кофти стил и грешки и по този начин да похабявам идеите си

E=mc²

Чакай малко, де, недей бърза толкова, "Комиците" започват чак след час, недей ме хвърля в такъв смях до сълзи, че после техните смешки ще ми се струват елементарни и жена ми ще ме гледа подозрително

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да не би ненормалник като теб да е изпълзял от 1ва Английска Езикова Гимназия - София?

Няма ли някой ден да посочиш тези фрапиращи правописни грешки, с които били пълни постингите ми? Освен главните букви в началото на изреченията ще имаш ли за какво друго да се хванеш, буквоядецо?

Интересно ми е с какво мижитурка като теб си изкарва прехраната, че имаш време, енергия и желания да ходиш и по форумите да беснееш.

доколкото разбрах от твои предишни споделяния из клубни теми, ти си имаш някаква нова редакторка, от която си във възторг. Тя правилно те учи да гледаш критично към текстовете си и да не се скъпиш на корекции спрямо тях.
Ще ти предложа нещо по тематиката, което намирам за доста добро. Влез в сайта на Литернет и в раздела "Автори" намери Кристин Димитрова. После прочети от нея "ЗА БИТКАТА МЕЖДУ МЕНЕ И ПИСАНЕТО И КАК ТО ПОБЕЖДАВА". Писала го е точно на тема творческо писане и е като за масови потребители, както каза, че харесваш да е написано.

новата ми редакторка е всъщност стара приятелка, която за съжаление няма никакво време защото е яко работеща млада майка ... и на всичкото отгоре не иска да ми вземе пари и при тези условия аз не мога да я товаря със сериозна работа - просто и пращам текстове и тя ги коментира в свободното си време от домакинстване, приспиване на бебе, довършване на служебната си работа и обръщане на внимание на съпруга си ... което не и пречи да е извънредно полезна, макар и твърде критична според крехката ми душевност

благодаря за препратката, чел съм го това, но пак ще го прочета, доколкото си спомням беше добре и интересно написано

E=mc²

І АЕГ - София е изпълзяла от моята гимназия, както и ФЕГ - Варна. Виждам колко си в час, след като си мислиш, че от І АЕГ е започнал светът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изразните ми средства са напълно недостатъчни, за да отговорят на твои провокации като "...такива като крилейко да се юдят, че нямало..." и "Така че продължавай тихичко да си гризеш ръкавките от завист към мен и да си похрачваш нескопосаничко, колкото ти позволяват силиците."

Ти си този, който за някоя печатна грешка (typo) ръси плюнки с маркуч като "фрапиращите правописни грешки, с които са пълни постингите ти, включително и този." Пак те призовавам да посочиш тези фрапиращи, правописни грешки или да си ходиш в дупката, откъдето си излязал.

Не знам с какъв аршин мери модераторката, но аз се уморих от виртуалния тормоз на един трол с лабилна психика, който се впил в мен като кърлеж и смуче ли смуче.

Изказванията ти за 1 АЕГ отново са плод на някакви болни фантазии. Съвсем наскоро училището навърши 50 години и не ме интересува дали си фантазираш, че е произлязло от някоя забутана руска гимназия, в която си бил комсомолче и си доносничал за другарчета ти, докато майка ти е правила куплети на някой партиен секретар, за да не те пратят още като ученик на почивка в Курило.

навърши 84 години. Това е първият Американски колеж на Балканския полуостров, основан през 1924 година, от който през 1958 отделят английския език и основават 1-тата ти АЕГ, а френския пращат във Варна и основават също много силната ФЕГ. Те също празнуваха 50 години скоро, на 19 март.

А заради това, което гнусните ти миши пръстченца написаха по адрес на майка ми, няма да ти се размине. С тях ще се случи абсолютно същото, което се случи с пръстчетата на един мой "стар" войник скоро след като бяхме отслужили. Само гледкай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли да спрете с личните си препирни си (това е най-меката дума, която ми идва на ум) и да се върнем към темата?

Доколкото аз разбрах темата, то въпросът не е за чудотворното хапче-нобелиагра, с което ставаш гений. Става дума за някои съвсем обикновени и лесни, други не толкова лесни правила или препоръки от типа:
1. Съгласувай правилно местоименията с думите, към които се отнасят
Той се обади на майка му. вместо на майка си
2. Избягвай двусмислието (това се нарича амфиболия, ама да не повтаряме случая с кохезията)
Иван се обади на баща си. Беше много притеснен
3. Не започвай изреченията с и, но, а и други подобни.
4. Избягвай шаблонни епитети, сравнения и др.
безгрижно детство
5. Избягвай смисловите и логически натрупвания и повторения
той разсърдено я погледна с обида, гняв и възмущение.

И така натататък. Сигруно е редно да се групират по видове, граматични, лексикални, смислови, контектсови, логически.

ако става въпрос за Робърт Колеж в Истамбул, прабаба ми и прадядо ми са го завършили

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 31.05.08 00:08.

благодаря за систематизирането, мисля, че при мен проблемите са основно в точка 5, примерно бях написал "той си сложи ръкавици на ръцете" и редакторката ми беше изкоментирала, ми на краката ли да си ги сложи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това са първите 5 хрумнали ми, на второ замисляне се сещам поне още за 5, а за колко още не се сещам... поне 50.
Безгрижното детство не че е толкова очеизвадно, ама като е в обкръжение на деца с ангелски личица, верни другари и други подобни и почва много да сладни. Мисля си, че човек с усет няма изобщо да употреби епитет пред детство. А и в известен смисъл безгрижното детство е като крилатите птици.

Аз пък няма да се върна към темата, докато това същество не спре да се опитва да ме тормози. В реалния живот има юридически и физически средства да се справи човек с подобни. Тук би трябвало да има намеса на модератор, но ако я има, то аз не я чувствам - във всеки втори постинг на фракталното същество присъства и ника "криле", заедно с лъжи, обиди и закани.

Сигурно не съм най-любезния и мил потребител в клубовете, но казвам каквото мисля и винаги го аргументирам, и не проявявам различно отношение или двоен стандарт в оценките си или комуникацията си с другите. Това същество ме е нарочило и докато упорито се мазни на някои потребители как ще ги черпи, ме псува, обижда и клевети дори по-щедро. И сигурно ще наруша някои от правилата на писане, но ще си кажа, че ми омръзна, писна, дойде до гуша и няма да търпя и секунда повече!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако не е нескромно, къде и как си ги научила всичките тези неща?

E=mc²

хахахаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля си, че човек с усет няма изобщо да употреби епитет пред детство.

изглежда думичката усет е ключовата тук ... май точно това ми се губи на мене

E=mc²

Моето мнение е, че тези неща, поне голяма част от тях, могат да бъдат както описани, така и научени при малко повече желание. Ето, казваш: ако безгрижно детство не става, и щастливо не става, и весело не става, защото са банални. Значи с нищо не се получава такова епитетно съчетание. Не знам дали е необходим усет да се види, че е банално, но според мен е лесно забележимо. Или ако не лесно, то поне с малко внимателно вглеждане. Можеш ли да си представиш Марк Твен да напише `безгрижно детство` по повод на боядисаната ограда, индианеца Джо и Беки с фустичките? Абсурд.

Не, но мога да си представя, дарк сайд да си мисли "безгрижно детство" докато го чете. Това е като фотографията - човек вижда нещо красиво и го щрака със сапунерката/телефончето и после досажда на всичките си приятели с грозна, размазана снимка, която не е на фокус, дълбочината на рязкост е не както трябва, преекспонирана е и т.н. Но пишман фотографът си я харесва, щото той си го е видял красивото...

Толкова пъти съм се вдъхновявал от някаква идея, която в главата ми се е развивала страхотно, но като съм сядал да я напиша и някак не се е получавало и съм въртял и сукал, но просто не е било както трябва. Докато други пъти просто съм си драскал някое хрумване и то се е превръщало в съвсем различно нещо, което самия мен ме е удивлявало като отместване от първоначалния замисъл и като някои средства на изразяване, които са си дошли в момента на писане, но и после ги виждам, че са си точно на мястото.

с две думи - тази работа насила не става според мен.

сега се сещам, че безгрижно детство е пример за разказване, а първата заповед е показвай вместо да разказваш, щото разказват само мързеливите, значи вместо да кажа той имаше щастливо детство трябва да разкажа как майка и баща му се обичали и са го обичали, как ходел с кеф на даскало, щото е имал пичове за учители и уроците били интересни, как са правили лудории със съучениците и приятелите, как са побърквали кофти даскалите, как са ходели семейно на море, на планина, ей такива работи ... само дето така от 300 страници книгата става 1000, щот аз се отплесвам по подробностите и от едно показване на щастливото детство цяла сюжетна линия мога да изкарам, щот там неминуемо ще се появи някакво момиче, с което са се целунали на карбалката в детската градина, после са били на един чин в училище ... и отиде коня в реката ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и на двамата...
никога няма да се разберете. така изтлежда.
за това не ви е виновен, нито може да ви помогне, нито модераторът, нито училищата ви.
първият би могъл да ви попречи да го правите и двамата на неподходящо за личната ви неприязън един към друг място (това тук), но това не е помощ, както вече споменах в първата част на това изречение.
е, сега, хубаво ли ще е да липсвате на приятелите си тук, ако това се случи.
ама не ме интересува дали вие намирате, че сте приятели на някого тук.
говоря за хората, които имат вас за приятни, интересни събеседници. някакси има разлика, нали : )
така че...тва е, което може да предложи модераторът.
- или спирате да се занимавате един с друг публично тук... ( за единия съм почти сигурна, че му е вид мания и надали ще може да се въздържа... за това ще мислим по-нататък...)... и правите това заради ДрУГИТЕ хора тук,
- или, ако не можете да спрете вие сами - ще го направя аз.
с неудоволствие.
училищата ви... каквото там било - било.

така сега:
последни дъвканици между вас в тази тема.
при следващо джавкане на единия по адрес на другия в следваща, или друга - ще разбера ясно, че не ви пука за никого тук, че най-много ви интересува вие двамата да си се карате и превъзхождате и наддумвате, и надобиждате и ще викна училищата да вземем дружни мерки.


пиша под твоето мнение по причина, а не без такава.
надявам се, както много пъти досега, че ще разбереш какво ти казвам.
ви казвам.
ъх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е с изСкуВството , човек си харесва нещо , изразява го ... а после другите му се присмиват ... или дерзаят заедно с него ...
А инак "дълбочината на рязкост' приемам за литературен похват вписаницата ти , защото тя нама нищо общо с тематиката в една фотография ... или поне не пряко (или косвено се казваше?)...
Друго какво да кажа ? Поздравявам братовчедките си от Свиленград , пожелавам им да не правят повече любов срешу пари , ама .. на ...

Всичко което ме убива ми е неудобно...

това, което пишеш е пак "разказване" и то дори по-досадно от "безгрижното детство".

показване би било /веднъж, в час по биология, той лизна крастава жаба и полетя/ и оставяш читателите да си го интерпретират както си искат - дали като лудория, дали като гнусотия, дали като нещо друго. няма нищо по-досадно от автор, който ти разказва какво трябва да видиш, някои от класиците са такива, но може би го правят по по-умел начин, не знам.

аз може бих сложил /веднъж, в час по биология, той лизна крастава жаба и полетя/ в разказ за наркомани, ако искам да опиша набързо детството на някой от героите, но без да обяснявам, че слузта на краставата жаба съдържа буфотенин, който е много силен халюциоген - нека читателят сам си напъне мозъчето, нека писателката деси каже "йак" и да захвърли книгата, разказа и т.н. няма нищо по досадно от това да пишеш с мисълта дали това, което пишеш, ще се хареса на някого.

Ами малко рискувах с аналогията с фотография, защото не ми е силната страна, но ето, че и Свиленград се включи, евала професор Вучков!

Доколкото съм чувал дълбочината на рязкост има дотолкова общо с тематиката във фотографията, до колкото може да подчертава определен обект, върху който искаш да наблегнеш - например:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да , тука има дълбочина на рязкост , ама в обратен ефект ... демек няма никаква дълбочина на рязкост , затова и казах че тя и има и няма значение ... също като светлината ... ама майната и на фотогтафията ... важното е че поста ти го схванах ... а сега не ми се рови по фотографии за да ти покажа точно какво е дълбочина на рязкост , но ще се опитам да ти го опиша ...
На тая фотография обекта е на фокус , а изотзатзе фона е на флу , демек на безфокус , когато всичко е на фокус , начи има дълбочина на рязкост ... начи блендата е виновна да и се невиди , всъщост фокуусното разстояние до обекта зависи от оптиката на фотоапарата , н о може да се докара фокус без оптиката да е важна , и то със игра на блендата (диафрагмата) ,на един фотоапарат ... спи рам да пиша , че некак силите ме напускат , ама вервам , че ме разбра ...

Всичко което ме убива ми е неудобно...

Да , сори , не скивах втората снимка ...

Всичко което ме убива ми е неудобно...

В отговор на:

---

при следващо джавкане на единия по адрес на другия в следваща, или друга - ще разбера ясно, че не ви пука за никого тук, че най-много ви интересува вие двамата да си се карате и превъзхождате и наддумвате, и надобиждате и ще викна училищата да вземем дружни мерки.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 31.05.08 01:16.

абе хубаво обясняваш, има литературен талант в теб....

на мен ми беше много трудно да разбера какво точно е дълбочина на рязкост, защо хората пишат за някоя страхотна снимка, че не била както трябва и т.н. след време почнах нещо мъъничко да долавям, но все още съм мнооого, много далече във вкуса си дори от нивото на един запален любител дето щрака с тия черните фотоапаратчета, дето ги мислех за професионални, пък ме светнаха, че били полу-професионални - демек и по-голяма работа имало.

сметнах, че тази аналогия ще е разбираема, защото фотографията е доста по-точна наука от писането и общо взето човек като почете малко ей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 31.05.08 01:32.

сърбят те пръстенцата, видя ази : ))
мне.
не значи така: " значи ако единият каже нещо за другия, веднага наказваш и двамата"
а значи, че ако в следваща тема, или в хронологично следващ постинг в друга, по-стара тема, единият от вас продължи досегашната линия спрямо другия [която, не ми минавай, ся, с "тук" и "тезидуми", и щипнименамкъде, щото вие си се държите така откакто се видяхте (не че не мога да предположа защо)], ще
му попреча, който и да е той.
а тъй като досегашният ми поглед сочи, че другият непременно ще отвърне - ясно е нататък.

а всичко това до тук са откровени глупости.

не мога, тоест не, че не мога, но не съм аз този, който ще избира някого от вас двамата.
да речем, че ако те няма - ти ще ми липсваш, лично на мене, но ако фраграск го няма - той пък ще липсва на някакви други хора, нали така.

така че и това досега са също глупости : )

тва с имейла до доставчика пък са съвсем... кхм.
доставчикът какво е виновен, че някой негов клиент не може да понася клиента на някой друг доставчик.
обаче ако пропагандирахте детска порнография - бих, как. или ако събирахте следовници на суицидна секта, да речем.
нали виждаш, че и тва са глупости, в случая : ))

просто, макар, че знам твоето становище, че на хората тук тва име един от кефовете - две-три, или повече мачЕта да се няууукат и хашкат... некакси не е точно това мястото; знам, че разбираш. също както знам, че много ти се иска, ама... не е това мястото, пусто.


що не се придържаме към вариант №3: "приключих с темата {"Фрагаск" "Криле"} (<--задраскайте излишното име на "врага" в скобите) тук и сега"

вариант 3 беше вариант 2, нямах предвид да толерираш мен и да цензурираш другия. всичко, което казах е, че когато някой ми върви постоянно по петите, в един момент ми писва. кой започнал и кой продължил е безмислен разговор, за тази тема се разбрахме - аз приключих, нека си отвръща той, ако иска и сам да си говори.

но ако видя обичайните намесвания на "криле" в постингите на фрагаск в нови теми, ще се защитя така както мога. и това не е заплаха или ултиматум, просто изяснявам ситуацията, за да няма после неразбрали и въпроси "ти що му отвърна" и т.н.

това естествено от моя страна приключва (поне засега) комуникацията ми с и относно възпитаника на най-стария колеж на балканите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лека, лека
отивам и аз, като сахаров, да се въртя в гроба

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

...но българските представи за стилистика, които естествено са се пръкнали от съветските такива...

---

Твоят стил също е отвратителен. Ако изобщо могат да бъдат наречени така превземките ти.

ооохъъъъъъ...
сега кажи в кое училище си учил и родоначалник на колко гимназии е то...

Не мисля, че е редно да се хваля с многобройните си дипломи. Все пак дебело ще подчертая, че съм завършил и Сорбоната - филиал Неврокоп.

Май говорим за различни неща. Идеите няма как да бъдат изучени, сюжетите също. Но има дребни неща, на чисто текстово равнище, които с малко вътрешна самодисциплина могат да бъдат фино ошлайфани или грубо отсечени. И Дарки много уместно задава въпроса си дали има ги някъде тези съвети, насоки систематизирани и аз се зачудих защо ги няма. Защото ако имаш примери на 30 шаблонни израза и обяснение защо са шаблонни, може би 31-ия вече ще можеш сам да го откриеш, а на 51-ия ще можеш да се спреш преди да го употребиш.
Почти ме сърбят ръцете да събера тези правила или съвети, но иска много работа, подходящи примери, систематизиране, а аз не съм точно специалист. Един редактор би могъл по-добре да го направи. Например много ме дразни едно явление, което бих нарекла самоцелно оригинално сравнение: описваш нещо със странни, редки думи, получава се само по себе си оригинално, но абсолютно безцелно и затова безсмислено. Текстът без пунктуация, който пусна десп, беше пълен с такива:

в този дом не се говори шепотите затискат горещината а тя се пръска подобно огромен жълт цирей из стаите това е последното обиталище на преродения гьобелс старец със сиви боксерки

Тук няма шаблони, няма повторения, няма натрупване на смисъл, няма езикови грешки, няма пунктуационни ;))), обаче сравненията са изкуствени и са сбъркали творчеството с оригиналничене. Поне според мен.

за едно и също говорим.

човек дори да знае правилата не сяда да пише мислейки за кохезията. това може да се мисли при редакцията вече. понякога просто не ти "идва" подходяща дума, подходяща фраза, може да знаеш правилата, но не можеш и не можеш да го напишеш това, което искаш в съгласие с тях.

оригиналниченето е дори по-популярно от клишетата. сравненията от примера не са изкуствени, те са безмислени. ако хванеш кое да е от клишетата, а те са клишета, понеже някога са били оригинални и хубави, можеш да разбереш какъв е смисълът на сравнението, откъде идва.

какъв е смисълът на шепот да затиска горещината? шепот означава, че хората говорят тихичко - човек се пита защо говорят тихичко? може би има болен, когото не искат да безпокоят, може би клюкарят, не е ясно. горещина е ясно какво е. затискам какво е? нещо по-тежко затиска нещо по леко. например камък може да затисне тревичка, цвете. метафоричното клише е, че проблемите ни затискат. това си е цяла концептуална метафора (по Лейкоф), която води след себе си много изрази свързи с представата, че човек е затиснат физически - т.е. проблеми, грижи се представят като камъни, тежести, душевното страдание е представено чрез физически дискомфорт, защото физическото ни е по-добре познато като усещане от психичното. при всички сравнения и метафори нещо непознато или по-малко познато се изразява, чрез нещо по-всекидневно (затова в другата тема се чудех на ушната кал...).

но какво значи един шепот да затисне горещината? какво значи на първо място горещината да е затисната? да е неподвижна? или да е ниско долу?

това са семантични проблеми - хора и в социалните науки по същия начин смятат, че като редят някакви безмислени комбинации от думи или термини изглеждат много сложни, оригинални и интелигентни.

дай да разгледаме примерно друг цитат, който се предполага да е много сложно и проникновено размишление:

В отговор на:

---

Въпреки всичко случващо се в живота ни, в един момент разбираме колко е съвършен човек. Съвършен е с мечтите си, с грешките си, с провалите и постиженията, с тъгата и най-вече със своето присъствие. Съвършен е, когато се опитва да бъде себе си и може би губи всичко, когато приеме безчовечността..."

---

Редактирано от kpилe на 31.05.08 16:50.

колеж, той е афиф работа, а за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

стана. Мръдвам за малко, ама наистина малко и какво да видя? Разпуснал си ги. Всичките си ги разпуснал. А така разчитах на теб, човече! Явно трябва да се включа и аз в "антибългарските" прояви.
Да дерзаем по стахановски!
Х
ПП Всъщност лозунгът може да бъде възприет и от противникаq щот' е "стахановски" нал' се сещаш.

абе като се сетя за филма "Вчера" имаше и доста тъпаци в гимназията ти /нали е сниман по реален случай?/, имаше някакъв смотаняк на първия чин, вероятно не е бил само един, а най-важното, че всички бяха деца на някой си

само готиното бабЕ, Крис Бартлет е автентична даскалица от английската гимназия, нейна е сигурно най-култовата реплика от филма, цитирам по памет, "твой държава не плаща мене валюта да гледа твой гол задник!" - казана с английски акцент ... всички останали и ученици и даскали са актьори, а в книгата /реалния случай/ гимназията е немска и най-колоритния даскал е по физика - Геносе Тишлер и там всички лафове на немски, щот самия Даверов е завършил немска гимназия в Ловеч.

E=mc²

Текстът в "Накратко" спешно се нуждае от редакция и корекция. Претенциите ти не се връзват с тия "згради", дето ги чета там, ако ме разбираш за какво говоря.

В отговор на:

---

Както виждаш могат да се напишат невероятни глупости и безмислици без да се нарушават споменатите от теб правила.

В много теми се каза едно - човек трябва да чете много и да мисли когато чете и когато пише, тогава усвоява както тези простички правила на коректно изразяване, така и други. Ти някога чела ли си книга как да се кара колело?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Не, но съм чела доста дълга книга как се управлява мотоциклет.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 01.06.08 14:53.

Имах предвид това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разбира се, че имаше тъпаци, то къде в живота би могло да мине без тях. И мога да ти кажа точно колко бяха те във всеки випуск - точно четирима, две момичета и две момчета. Това беше бройката, която влизаше по някакъв си пар. ..., чл. ..., ал. ... от разпоредба на МНПО за прием на деца на АБПФ(активни борци против фашизма)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама моля ти се, разбрах, че за това говориш, но ти отговорих в духа на дзен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

компотите и компютрите сигурно ти е до втръсване познат, та няма що да го казвам отново. Чул си нещо, друже, с края на ухото, ама не съвсем. Не е геносе Тишлер най-колоритният даскал, дори в книгата, която отпървом е била новела със заглавие "Седем дни в твоя живот". Най-колоритният е Найденов. Във филма е представен като театрален режисьор и е с истинските си имена. Това е един от най-великите хора, които познавам и чийто ученик съм имал честта да бъда. Понеже къщата на баба ми му бе съседна, съм виждал как по онова време в дома му идват на гости Джагаров, Тончо Жечев, Веселин Андреев, Антон Дончев, Ивайло Петров, Радичков, Дончо Цончев и какви ли още не. Имаше най-високото тогава звание "Народен учител", въпреки че потеклото му не би трябвало да позволява да го има - беше попски син.
А колоритни даскали-легенди имаше колкото щеш там - Петракиев(Перо) по математика, Чавдаров(Чиро) по химия, Дочева(Доца) по биология, Йонков(Крушата) - зам.директор по организационните въпроси и още други, които сега не ми идват на акъл.

И втора грешка: Далаверов не е завършил Немската. Започнал я е, но в 9-ти клас го изключват и си довършва образованието в родния Плевен. А случките от книгата се случват по време на подготво, още първата година. Класна му е била Димка Танчева, която беше после и на мен, та ни е разказвала цялата история с бременната Кирилка далеч преди още някой да се сети да прави филм по нея.

разбирам за какво говориш, ама ти пък разбери, че един човек като изкара 20-тина години в чужбина, откъснат от родната си езикова среда и не употребява писмено същия този роден език го... забравя. Камо ли ако професията му е диаметрално противоположна на хуманитаристиките. А бате Емо, който е направил и коландри сайта, е точно такъв случай - повече от 20 години живее в Германия, д-р е по физика и преподава такива дисциплини из тамошните университети.
Тя и сестра ми, която е завършила същата гимназия и живее вече 13 години в Щатите, ако седна да й поправя правописните грешки в имейлите до мен, повече от тройка няма да й пиша, а е завършила гимназията със златен медал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се съдържа цялата поанта от всичките досегашни дебати и планини от писаници: "...един хубав текст трудно можеш да го опишеш като липса на клишета, кохерентност, логичност и т.н., но на всеки слаб грешките могат да бъдат лесно разчленени."
Това е есенцията. Ония "десет заповеди" ли бяха, кви бяха, дето "не започвай изречение със съюз, не прави твааа, недей прави онвааа" са си пълна глупост. Текстът да е хубав - това е. Всичко може да правиш, стига да постигнеш това - да е хубав.

Книгата "Вчера" от Владо Даверов в момента е в ръцете ми и в нея става въпрос за немската гимназия.

E=mc²

видя да съм написал, че не става въпрос за Немската? Просто съм по-запознат с много неща около цялостната история на появата на произведението. Първо излиза като новела "Седем дни от твоя живот" в края на 70-те. После по нея Иван Андонов прави филм през 1987, но понеже е пловдивчанин, "леко" променя филмовия сюжет, като го прави все едно е за пловдивската английска. Затова и вътрешните сцени са снимани в пловдивската езикова. Обаче е нямало как да заобиколят най-силния момент във финала - удавянето на момчето в Юзината, защото в Пловдив няма такава юзина, няма и парк Башбунар, по чиито алеи двамата приятели правят кросове, та се е принудил бай ти Андонов да ги заснеме в Ловеч

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

минимум отпреди 5 - 6 години е, две или три повести cа вътре, общото заглавие е "Вчера и Завинаги", като си отида в къщи мога да ти кажа годината и издателството, ако те интересyват, повестта Вчера е първата и става дума за немска гимназия, лафовете са на немски, честно казано нея почти не си я спомням за разлика от филма, който също го имам и често го гледам, защото я четох след като бях гледал филма и многото разлики с него ме дразнеха

E=mc²

Това виждала ли си го?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да не те дразнят разликите между филма и книгата поради причините, които изброих в предния си пост. А мене питаш ли ме как ме дразнят? Обаче го прощавам на Андонов. Не само защото е сред любимите ми актьори и режисьори, а най-вече защото в крайна сметка е направил страхотен филм, един от най-хубавите български филми за всички времена.
А както писах и на Лил, това е най-важното в изкуството - да се получи хубава творба. За целта са разрешени всички художествени и полухудожествени средства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите