разбира се, че имаше тъпаци, то къде в живота би могло да мине без тях. И мога да ти кажа точно колко бяха те във всеки випуск - точно четирима, две момичета и две момчета. Това беше бройката, която влизаше по някакъв си пар. ..., чл. ..., ал. ... от разпоредба на МНПО за прием на деца на АБПФ(активни борци против фашизма)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ама моля ти се, разбрах, че за това говориш, но ти отговорих в духа на дзен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

компотите и компютрите сигурно ти е до втръсване познат, та няма що да го казвам отново. Чул си нещо, друже, с края на ухото, ама не съвсем. Не е геносе Тишлер най-колоритният даскал, дори в книгата, която отпървом е била новела със заглавие "Седем дни в твоя живот". Най-колоритният е Найденов. Във филма е представен като театрален режисьор и е с истинските си имена. Това е един от най-великите хора, които познавам и чийто ученик съм имал честта да бъда. Понеже къщата на баба ми му бе съседна, съм виждал как по онова време в дома му идват на гости Джагаров, Тончо Жечев, Веселин Андреев, Антон Дончев, Ивайло Петров, Радичков, Дончо Цончев и какви ли още не. Имаше най-високото тогава звание "Народен учител", въпреки че потеклото му не би трябвало да позволява да го има - беше попски син.
А колоритни даскали-легенди имаше колкото щеш там - Петракиев(Перо) по математика, Чавдаров(Чиро) по химия, Дочева(Доца) по биология, Йонков(Крушата) - зам.директор по организационните въпроси и още други, които сега не ми идват на акъл.

И втора грешка: Далаверов не е завършил Немската. Започнал я е, но в 9-ти клас го изключват и си довършва образованието в родния Плевен. А случките от книгата се случват по време на подготво, още първата година. Класна му е била Димка Танчева, която беше после и на мен, та ни е разказвала цялата история с бременната Кирилка далеч преди още някой да се сети да прави филм по нея.

разбирам за какво говориш, ама ти пък разбери, че един човек като изкара 20-тина години в чужбина, откъснат от родната си езикова среда и не употребява писмено същия този роден език го... забравя. Камо ли ако професията му е диаметрално противоположна на хуманитаристиките. А бате Емо, който е направил и коландри сайта, е точно такъв случай - повече от 20 години живее в Германия, д-р е по физика и преподава такива дисциплини из тамошните университети.
Тя и сестра ми, която е завършила същата гимназия и живее вече 13 години в Щатите, ако седна да й поправя правописните грешки в имейлите до мен, повече от тройка няма да й пиша, а е завършила гимназията със златен медал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

се съдържа цялата поанта от всичките досегашни дебати и планини от писаници: "...един хубав текст трудно можеш да го опишеш като липса на клишета, кохерентност, логичност и т.н., но на всеки слаб грешките могат да бъдат лесно разчленени."
Това е есенцията. Ония "десет заповеди" ли бяха, кви бяха, дето "не започвай изречение със съюз, не прави твааа, недей прави онвааа" са си пълна глупост. Текстът да е хубав - това е. Всичко може да правиш, стига да постигнеш това - да е хубав.

Книгата "Вчера" от Владо Даверов в момента е в ръцете ми и в нея става въпрос за немската гимназия.

E=mc²

видя да съм написал, че не става въпрос за Немската? Просто съм по-запознат с много неща около цялостната история на появата на произведението. Първо излиза като новела "Седем дни от твоя живот" в края на 70-те. После по нея Иван Андонов прави филм през 1987, но понеже е пловдивчанин, "леко" променя филмовия сюжет, като го прави все едно е за пловдивската английска. Затова и вътрешните сцени са снимани в пловдивската езикова. Обаче е нямало как да заобиколят най-силния момент във финала - удавянето на момчето в Юзината, защото в Пловдив няма такава юзина, няма и парк Башбунар, по чиито алеи двамата приятели правят кросове, та се е принудил бай ти Андонов да ги заснеме в Ловеч

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

минимум отпреди 5 - 6 години е, две или три повести cа вътре, общото заглавие е "Вчера и Завинаги", като си отида в къщи мога да ти кажа годината и издателството, ако те интересyват, повестта Вчера е първата и става дума за немска гимназия, лафовете са на немски, честно казано нея почти не си я спомням за разлика от филма, който също го имам и често го гледам, защото я четох след като бях гледал филма и многото разлики с него ме дразнеха

E=mc²

Това виждала ли си го?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да не те дразнят разликите между филма и книгата поради причините, които изброих в предния си пост. А мене питаш ли ме как ме дразнят? Обаче го прощавам на Андонов. Не само защото е сред любимите ми актьори и режисьори, а най-вече защото в крайна сметка е направил страхотен филм, един от най-хубавите български филми за всички времена.
А както писах и на Лил, това е най-важното в изкуството - да се получи хубава творба. За целта са разрешени всички художествени и полухудожествени средства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите