|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Ангелиус Силезиус, Из "Херувимският скиталец"
|
|
| Автор |
Absinthe Ducrosfils (hideous) |
| Публикувано | 06.05.08 17:43 |
|
|
(Пусанх тази тема в клуб "Християнство"; надявам се, че ще представлява интерес и за вас.)
Колкото са противни и тъпи източно-православните мистци и писанията им, толкова са симпатични и вдъхновяващи западно-християнските, особено немскоезичните. Върха, разбира се, заемат Екхарт и Силезиус. Чета си проповедите на първия всяка неделна утрин. Стиховете на втория пък шепна делнично в молитвен благослов.
Angelus Silesius
Aus "Der cherubinische Wandersmann"
(Из "Херувимският скиталец")
Ich weiss, dass ohne mich Gott nicht ein Nu kann leben.
Werd ich zunicht, Er muss vor Not den Geist aufgeben.
Аз знам, че Бог не би живял и миг дори без мен,
Загина ли, Той трябва да умре от нужда повален.
(Буквален превод на втория стих:
"Бъда ли унищожен, Той трябва пред нуждата Духa Си да предаде.")
Това е игра на думи и смисли, която може да се тълкува и в посока на авангардната посттеистична теология, възпяваща - поддръжниците й проповядват един много интересен съвременен вариант на , който аз тълкувам свободно така: Бог се въплъти в Иисус и умря на кръста, предавайки Духа Си. Дотогава избраните човеци са предавали духа си на Бога, т.е. са умирали, но Бог толкова ги възлюби, че се въплъти, пострада за греховете им и умря, т.е. окончателно им предаде Духа Си. И оттогава те се радват на следрелигиозна и посттеистична благодат. Както казва радикалния теолог Томас Алтизер, "Атеизмът, това е същността на християнското благовестие". Хитро и поучително учение. Да се има предвид от "въздухоплавателите на духа" (Ницше), сиреч от моите духовни братя и сестри, отправили взор на Запад за да (пре)открият по колумбовски Новия Изток, Новия Свят, Новото Небе и Новата Земя.
Gott ist ein lauter Nichts, Ihn ruehrt kein Nun noch hier:
Je mehr du nach Ihm greifst, je mehr enwird Er dir.
Съвършеното Нищо е Бог и няма за Него ни Тук, ни Сега:
Посегнеш ли да Го докоснеш, Той все по-далеко чезне в тъма.
(Буквален превод:
"Чистото Нищо е Бог, не Го бърка[/движи/трогва] ни Сега, ни тук:
Колкото повече към Него се присягаш, толкова повече се отдалечава Той от теб.")
Mench, was du liebst, in das wirst du verwandelt werden,
Gott wirst du, liebst du Gott, und Erde, liebst du Erden.
Човече знай, ще се превърнеш в онова, за което милее душата,
Ще бъдеш Бог, ако обичаш Бога, земя ще си, ако цениш земята.
Der Weise, wann er stirbt, begehrt in Himmel nicht:
Er ist zuvor darin, eh' ihm das Herze bricht.
Мъдрецът в часа на смъртта не жадува да влезе в небето,
Той е бил вече там, преди да секне сърцето.
Der Ros' ist ohn Warum, sie bluehet weil sie bluehet,
sie acht' nicht ihrer selbst, fragt nicht, ob man sie siehet.
За розата няма Защо, тя цъфти, защото цъфти,
Нехае за почит, не пита дали някой вижда как с хубост блести.
(Българският поетичен превод на стиховете е взет от:
"Розата е без защо [- Немска лирика от дванайсет столетия]"; подбор и превод от немски - Надежда Андреева; В.Т., 2007.)
Angelus Silesius approved by Absinthe Ducrosfils.
| |
|
|
|
заинтригувана от изнесено от тебе тук, тръгвам да си намеря нещото за четене. и ми е интересно.
разбира се, че пиша излишни неща сега и ти нямаш нужда от това, но пък толкоз глупости се изписват на квадратен сантиметър, защо не и нещо, което макар и неважно в едри мащаби, поне интересува някого.
мене, в случая. и този път реших да го кажа наглас.
| |
|
|
|
заинтригувана от изнесено от тебе тук, тръгвам да си намеря нещото за четене. и ми е интересно.
Радвам се, че и на теб ти е интересно. За съжаление, в новизлезлия сборник с немска лирика, на Силезиус и на всички други поместени поети и творби са отделени по две, четири, шест, максимум двайсет страници. Като прибавим към това и че изданието е двуезично, обзорното представяне на дванайсетте столетия немска лирика заприличва по-скоро на сборник с поетични визитки на автора и епохата му. Но за сметка на това, всяка една от тях си заслужава вниманието.
Първата е "Весобрунска молитва" (анонимен ръкопис от 814 г.)
Последната - "Благодарност към Франсоа Вийон" и други стихотворения от Паул Алфред Клайнерт (р. 1960).
ПП: внимание!, е супер безвкусна - в средата на пепеляворозов фон е цвъкната наситено розова роза... Не е стайлинга, с който човек би искал да го асоциират, когато чете книга на публично място.
Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 06.05.08 22:56.
| |
|
|
|
: ) дръж се като роза и нехай по публичните места.
аз така ще направя като си я купя утре.
| |
|
|
|
Наситено розовата роза на пепеляворозов фон наистина е мослен ужасон и служасен мон.. Човек да не смее да си покаже носа навън, докле не изпердаши на спуснати щори всичкото от Весобрунската молитва до Клайнерт.
Друго си е стилно томче на Мевлана от Коня (оня с танцуващите дервиши). И на Александерплац става да му поседнеш и да си четеш рахатолсун. Асоцииран стайлинг си е.
| |
|
|
|
Аз лично изпитвам някакво страхопочитание пред стихове с религиозни мотиви. Все ми се струва, че ми липсва сетивност за тях, че е необходимо човек да е или религиозен, или поне да има познания по теология, за да може да пристъпи към подобна поезия. Което не ми пречи да се потапям в Рилке например, но с идеята, че в стиховете му има повече от Музите и по-малко от Господа.
А книгата най-вероятно няма да си я купя. И не заради корицата (малко книги са със свестни корици, а и покрай хубава книга скапаната корица просто не се забелязва), а заради това пъзеловидно съдържание. Когато някой ми хареса, търся да прочета всичко от него, ако не ми хареса, не чета дори и 2-3 стихотворения. Тази книга обещава в някои случаи да се случи първото, в някои - второто. Все ще си остана неудовлетворена.
| |
|
Тема
|
Re: Ангелиус Силезиус, Из "Херувимският скиталец"
[re: Лил]
|
|
| Автор | a з (Нерегистриран) |
| Публикувано | 07.05.08 23:51 |
|
|
на мене ми е интересно как се развиват мисленето, във връзка с него и емоционалността на хората и все се удивлявам, че като че ли не се развиват много-много.
като че има достигнати веднъж граници и непреминати после дълго време.
и това не е съвсем вярно; просто ми е интересно.
добре де, а как така.
търсиш да прочетеш всичко от него, ама наведнъж ли : )
пък и не ли - по-добре неудовлетворена, но да е интересно, отколкото и двете не : )
още не съм си купила книгата, плямпам напразно и без цел : )
и без връзка: забелязала си, нали, че сред религиозните стихове има същото количество/качество кич, както и в останалите.
а и няма особен смисъл май да се чертае граница.
| |
|
|
|
отдавна се мъча да намеря нещо от Майстер Екхарт, не можеш ли да ми помогнеш с некой линк случайно? Ама да не е на немски, щот не го шпрехам изобщен.
Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.
| |
|
|
|
Има и български превод на негови текстове -
Майстер Екхарт, "Проповеди и трактати", превод - Цочо Боаджиев, С., 1995.
| |
|
|
|
Супер! Гранд Мерси!
Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
