Да. Въпросът ми е за уважението към езика НИ. И то най-вече от страна на НАД СРЕДНО грамотните му ползватели. Към които, смея да предполагам, се числите и вие, членовете на клуб Литература в Дир.бг.

1-ви въпрос: изпитвате ли уважение към българския език?
2-ри въпрос: ако "да", то как го показвате ТУК(в частност - в клуба)?
3-ти въпрос: имате ли някакъв праг на допустима фриволност, който не бихте прекрачили, кореспондирайки най-вече със собствената си съвест?

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Fragask на 03.04.08 19:28.</EM></FONT></P>

Редактирано от Fragask на 03.04.08 19:57.

Езикът е инструмент, средство за общуване.
Както краката са средство за придвижване. Или лъжицата - за ядене на супа и компот.
Общуването с някого не зависи от това какво е отношението ти към инструмента за общуване, а от това дали уважаваш себе си и своя събеседник.
С крака може и да се рита, с език - също.
Ако плискаш компота по покривката, или извадиш с дръжката й нечие око - надали ще бъде, защото не уважаваш лъжицата.

1. Уважавам хора, към неодушевени същности не изпитвам нито уважение, нито неуважение.
Смятам, че езикът служи на мен, а не аз на него. Затова не изпитвам патетични чувства към българския език. Върши ми добра работа, каквато, предполагам, върши всеки език на говорещите го. Нито по-добра, нито по-лоша.
2. Фриволности мога да допусна с езика, но не и с тези, с които общувам посредством него. Е, освен ако отношенията ни не са фриволни. Ако трябва да перифразирам първия въпрос - уважавам себе си и хората край себе си и смятам, че езикът, с който общувам с тях, трябва да е правилен, логичен, смислен и по възможност не много банален.

не го уважавам, а го обичам. Този и някои други. Не смятам езика за средство, а за свят сам по себе си и сам в себе си.

Останалите два въпроса не ме вълнуват.

1. е ли езикът наш, не сме ли ние негови, май?
2. старо куче не се ебава, а се само уважава ...
3. Айшето се оплаквала, че Хасан хич не я уважавал

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

привет :)

1. не, не изпитвам уважение към нито един език
2. N/A
3. имам

Да, изпитвам уважение и любов към родния си език, който е българския.
Защото вярвам, че всеки език си има Бог.
И българският език също.
Харесва ми българският Бог.
В крайна сметка какво друго е красотата освен поглед на Бога през очите ни.
Харесвам хората през очите на които наднича точно българският Бог.
По-красиви са ми от другите.
Затова пиша на български и на кирилица.
Не бих употребила думи като парадигма, нито бих написала нещо заменяйки прекрасните български букви "ч" и "ш" с 4 и 6 .

Редактирано от temptress на 04.04.08 02:12.

1. Да, напоследък все повече се убеждавам, че езикът, независимо какъв (тъй като си служа доста добре и с английския), представлява една самостоятелна вселена, която доста може да ти разкрие за народа, който я създава. Българският език според мен носи една първична грубост (може би заради тези Р-та, Ъ-та и такива звуци); това сигурно не е случайно.
2. Всеобхватен въпрос, дълъг отговор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази тема просто ме предизвика да цитирам Дядо Вазов:

Българският език

Иван Вазов

Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам се, откак съм на света!
Се туй ругателство ужасно, модно,
се тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

аз съм измислил този език
каквото и да означава това

иначе няма Език, който да уважаваме. има само сума от привидно сходни идиолекти с относително споделена граматика, лексика и интонация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите