Камионетката беше открадната във Франция, на почти двеста километра от границата с Белгия. Осем часа по-късно тя беше пребоядисана в цветовете на Сибелгаз - белгийската компания занимаваща се с монтажа и поддръжката на газовите и електрически инсталации. Телефонните номера и адреса, изписани от двете и страни бяха истински. Цифрите и буквите на регистрационните номера бяха същите като на една от многобройните камионетки на Сибелгаз, която беше същата марка и модел и в момента се намираше в полу-разглобено състояние в един сервиз, на около шестдесет километра от тук. Печатът на министерството на транспорта върху задния номер беше достатъчно добре имитиран, за да заблуди дори и набитото око на пътните полицаи. Адресът се намираше в един от наскоро възникналите жилищни квартали, населени от хора с доходи, значително по-високи от средните за страната. Мястото беше тихо, изобилстващо от зеленина, предните огради бяха ниски и декоративни, боядисани в жизнерадостни цветове, парцелите огромни. Боровата гора изолираше напълно задната им страна от минаващата на няколко километра магистрала. Къщата беше нова, двуетажна, раздвижена, слънчева и просторна, ярко зелената ливада отпред ухаеше на прясно окосена трева. Колата беше тъмно синьо Волво ХС 90, спряно на алеята пред двойния гараж, зад който се виждаше яркочервена пластмасова пързалка. До двойната люлка имаше голяма купчина ситен бял пясък. Съседните къщи бяха на голямо разстояние, единствено части от покривите им можеха да се забележат зад дърветата. Обзавеждането вътре в къщата беше едновременно стилно и функционално, навсякъде си личеше, че и тук средства не бяха жалени. Часът беше осем и двадесет сутринта и в кухнята се носеше апетитен мирис на прясно изпечени кифлички. Жената беше на около тридесет години, синеока, дребна, с миловидно лице, няколкото и излишни килограми не личаха под коприненото и кимоно. Детето беше русокосо ангелче на три години и половина с огромни сини очи. Облечено бе в кокетна светлосиня рокличка с дантели по краищата на късите ръкави. Оранжевото пате върху мушамения му лигавник бе разтворило човката си в широка усмивка. Тримата мъже си приличаха - бяха почти еднакво високи, облечени в еднакви сиви гащеризони със светлоотразяващи ленти на крачолите и ръкавите. Стояха неподвижни един до друг под широката сводеста арка, съединяваща кухнята с трапезарията. Черните маски покриваха изцяло лицата им. Платът беше полупрозрачен на мястото за очите, но това не се забелязваше отвън. Момиченцето първо ги видя, изпищя и разля чашата си с какао. Почти парализирана от ужас, майка му все пак успя да го сграбчи с инстинктивната реакция да го защити от непознатите. На момиченцето му трябваше около минута докато се успокои, виждайки, че нападателите продължаваха да стоят неподвижни, не проговаряха и доколкото то можеше да прецени, не правеха нищо застрашително. Малко след това то започна да се извива и да хленчи на майка си до го пусне. Ръцете на жената вече бяха съвсем омалели и тя неохотно го постави обратно на столчето му. То моментално се захвана да маже с пръст по петната от все още топлата кафява течност върху покривката на масата. Десет минути по-късно жената продължаваше да трепери като лист и едва успяваше да произнесе разбираемо по телефона предварително напечатаните думи от листа хартия, който единият от маскираните държеше пред нея. Цели пет минути бяха необходими на съпруга и от другата страна на линията, за да осъзнае напълно ситуацията. Той се намираше на седемдесет и пет километра на северозапад, на работното си място, в един от хангарите на международното летище. Позвъняването го беше заварило в момент на свръх концентрация. Напоследък той прекарваше в това състояние по-голямата част от работното си време. При контрола на ремонтите по самолетния двигател трябва постоянно да се помни, че животът на стотици хора може да бъде поставен на карта дори и само от една единствена недобре затегната гайка. Тази огромна отговорност се компенсираше с екстравагантно висока заплата, придружена с многобройни екстри, освободени от данъци. Той беше много талантлив инженер, прекрасно разбираше от механика, и за разлика от повечето си колеги все още обичаше да усеща машинното масло по ръцете си. Началниците му бяха много доволни от изключителния му професионализъм и най-вече от маниакалната му педантичност. Съвестното му отношение към работата му беше станало пословично след колегите му. Скоро щяха да станат две години откакто той отговаряше за контрола на всички самолетни двигатели на авиокомпанията на това летище. Естествено, първо той отказа да повярва на думите на жена си. Накара я два пъти да му повтори последните три изречения. После отказа да изпълни това, което тя послушно му прочете за втори път. Защото беше абсолютно немислимо точно той да направи такова нещо! Ръката му, държаща телефона трепереше, докато с другата неуспешно се опитваше да избърше едрите капки пот избили по челото му. На седемдесет и пет километра на югоизток маскираният разтвори дланта си в черната ръкавица, оставайки листа хартия да се понесе към пода, после неочаквано се пресегна, сграбчи момиченцето за раменцата и грубо го разтърси. Сърцераздирателният писък на детето мигновено се изгуби в крясъците на жената. Маскираният подаде детето на майка му и взе телефона от ръката и тъкмо навреме за да чуе треперещия глас на бащата, който казваше, че е готов да изпълни всичките им изисквания. Безмълвният похитител прекъсна връзката и погледна часовника си. Съдбата на двеста шестдесет и шест души бе решена за осем часа, седемнадесет минути и тридесет и три секунди. Погледът му се задържа върху лицето на хлипащата майка, трескаво притискаща детето до гърдите си. В известен смисъл той също беше инженер и също проявяваше педантично отношение към детайлите. Технически погледнато, жената, детето и съпругът също би трябвало да се прибавят към тези двеста шестдесет и шестима. Но по друг параграф. Защото те трябваше да умрат по същото време, но по друг начин. И по друга причина.

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

предполагам, че по постваш, защото искаш мнение.
задушаваш читателя с твърде много ненужни подробности.
подобно нещо изглежда добре само когато има стилистична функция, тоест когато цели да направи един текст нарочно 'тромав' или когато характеризира героя в наративите в първо лице: например, ако същият е невротичен или проявява натрачиво поведение и това някак си трябва да личи в дискурса му.

в твоя случай подробностите само "ядат" от стойността на текста.
спокойно можеш да махнеш две трети от тях.

само че тогава няма да остане нищо, защото ще текстът се срути.

това наедро, за друго нямам време.

ок, прочетох го - поне това ти дължа за всички критики и шегички.
понеже очевидно е извадено от контекст-а, предполагам, че би искал да видиш коментар за стила?

много тежък, труден за четене. не мисля, че проблемът е само в детайлите (макар че принципно съм съгласен с бозата) - според мен от една страна искаш да развиеш някакви герои, от друга не си имал търпението да го направиш. постоянното използване на passive + агент, който реферира към прешно споменаване (детето, жената, къщата....), прави положението още по-тежко.

кой е откраднал тази камионетка (има ли наистина значение къде е открадната и в какви цветове пребоядисана?), кой я пребодисал, кой е имитирал печата? какъв е този адрес, който изведнъж се появява след обясненията за камионетката?, кое е "мястото"? коя е "къщата"? коя/чия е колата? нали за камионетка ставаше дума? каква е тази кола изведнъж? коя е "жената"? какво е това "детето"? познаваме ли ги отнякъде? защо тримата мъже са нападатели след като стоят неподвижно? момиченцето = детето?

и т.н.

предполагам, че си се стремил да създадеш напрежение и същевременно да накараш читателите да си представят живо картината (затова са детайлите - за автентичност). искал си да четем със затаен дъх и да се разкъсваме от множество въпроси, на които ще отговориш по-натам.

ок, идеята е добра, подходът също ми изглежда правилен като цяло, мисля, че не се е получило съвсем в изпълнението, но това не може да се твърди със сигурност само от един пасаж.

без да твърдя, че разбирам каквото и да е - аз бих опитал да го подобря като сложа пряка реч там, където я преразказваш; бих оформил текста на пасажи (може би по принцип си е така); бих обърнал словореда, там където не ти е жизнено важно да бъде такъв; бих събрал някои изречения, за да се избегне досадното повторение на "беше, беше, беше, беше" - напр.

В отговор на:

---

Жената беше на около тридесет години, синеока, дребна, с миловидно лице, няколкото и излишни килограми не личаха под коприненото и кимоно. Детето беше русокосо ангелче на три години и половина с огромни сини очи. Облечено бе в кокетна светлосиня рокличка с дантели по краищата на късите ръкави.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за мнението!
Да, нарочно съм сложил тези подробности за да засиля именно маниакалната педантичност на провеждащия операцията, за която (педантичност) става дума накрая. Затова и започвам повечето изречения със съществителното и сипя всичките тези подробности с точност до секундата. Дори мислех да сложа повече - двигателя на колата, стила на архитектурата и вътрешното обзавеждане, навиците, дрехите, прическата на жената и т.н. ... но ми се видя прекалено и се отказах.
Значи ако го пренапиша от първо лице ще е по-приемливо ... защото за читателя тези неща наистина може да са ненужни подробности, но за планиращия операцията всяка подробност може да е решаваща и той трябва да е проучил всичко това преди да започне да действа.

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

съвсем вярно, но няма да му помогне. с риск за хиляден път да се повторя /никъде другаде не съм имал усещането, че през цялото време пиша едно и също мнение или глаголя едно и също/ - трябва да се вложат гигантски усилия, за да може един не особено талантлив и изпълнен с вряща интересност автор като дарксайд например /нищо лично/ да се превърне в добър и четивен. а и не мисля, че си струва тия усилия. най-вече ако са напълно безвъзмездни както в този случай. )
единственото, което може да направи по въпроса е да чете като смахнат и да опитва да изгражда стил, освен ако не приключи с писането. все пак издаде една тухла, която спокойно може да замени едно от изданията на властелина, с което си подпирам масата.
дарксайд, да не се объркаш. аз съм добронамерен. просто не знам какви са ти целите. като не знам какво искаш - презумирам, че и скаш всичко. А като искаш всичко, поглеждам какво си написал и още на третия ред ми е ясно, че опитваш някакви трикове, които не мисля, че вече вършат работа. Трикове, които са ясни на всеки полуидиот, гледал Обичайните заподозрени.
Не виждам смисъл да си играеш с тях освен ако не исакш да ги пародираш. Аз пародия тук не виждам. Ти се взимаш насериозно.
толкова.

> с риск за хиляден път да се повторя

Не бе, споко, от вас клубните пинчери не се очаква друго: предвидимо кратко 'джаф-джаф' и после обратно 'захап' на бозавата пелерина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

трябва да се вложат гигантски усилия, за да може един не особено талантлив и изпълнен с вряща интересност автор като дарксайд например /нищо лично/ да се превърне в добър и четивен. а и не мисля, че си струва тия усилия. най-вече ако са напълно безвъзмездни както в този случай.

---

Благодаря за мнението!
Това мисля да е прологът на новата ми книга. Искам с него да "зарибя" читателя за да продължи да чете нататък. Затова и се опитвам да създам атмосфера на максимална загадъчност и напрежение, като едновременно с това покажа колко добре са организирани лошите, с които ще се срещнем по-нататък.
Значи бих могъл да го пренапиша от първо лице, да махна страдателния залог и да сложа диалог. И да махна поне половината подробности. Току - виж наистина станало по-динамично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

естествено, че ако действаш сам за себе си, може и да има смисъл.
не знам дали има печеливша комбинация и ако има - какво печелиш. просто зависи кой защо го прави. не знам защо дарксайд го прави, затова го и питам.
знам защо го правя аз и ми е достатъчно.
навремето един титан на българската попрок музика на име димитър кърнев твърдеше, че е намерил печелившата комбинация за писане на хитове. това беше преди 6-7 години. не знам дали много хора в момента помнят кой е той. не съм чул кийт ричардс да казва, че е намерил такава комбинация въпреки че би имал доста повече поводи да го каже. )
както и да е, няма значение. нищи текста ако ти се занимава. може и да изскочи нещо.

Сори, ама не го прочетох, защото текста е много гъст, без реплики и внезапни прекъсвания и обръщания.

Кинематографичната интензивност, с която е възпитан погледа ни, напълно претопи вкуса към импресионистичното разгръщане на словесния наратив - днес гъсти (ненакъсни) текстове могат да бъдат прочетени, само ако аудиторията предварително прилежно е подведена, че става дума за литературна класика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите