Женевиев Русо беше на тридесет и една години, беше омъжена от пет години и през последните три изобщо не беше правила секс. Това изключително улесняваше задачата, но Смит беше професионалист и знаеше, че и най-дребния детайл може да провали всичко. Затова беше откраднал камионетката чак във Франция, на почти двеста километра от границата с Белгия. Надлежно пребоядисана, тя вече с нищо не се отличаваше от хилядите си посестрими, използвани от белгийската енергйна компания за ремонт и поддръжка на газовите инсталации. От битпазара до Южната гара в Брюксел, Смит успя да се сдобие и с автентичен работен гащеризон, каскет и куфарче за инструменти.
Адресът се намираше в един от наскоро възникналите жилищни квартали, населени от хора с доходи, значително по-високи от средните за страната. Мястото беше тихо, изобилстващо от зеленина, къщата беше нова, слънчева и просторна. Тъмно синьото Волво на Женевиев беше небрежно спряно на алеята пред двойния гараж, зад който се виждаше яркочервена пластмасова пързалка.
Когато Смит позвъни на вратата, часът беше осем и двадесет сутринта.

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

четох част от коментарите за тази книга в Амазон - повечето яко я разхвалват

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

Придържай се към първия си опит, той е най-добър. Направих едно бързо упражнение по редактиране върху него, можеш да го видиш тук -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

браво за макюън!!! любимец е, умен мъж.
преди хъм.... доста години, преведох част от разказите му.
излязоха тук-таме, но не ми се занимаваше повече да издавам цялата книга.
дано най-накрая си намери читатели и в българия.

видях го, адаш, благодаря ти за труда да направиш упражнението си върху текста ми ... звучи ми значително по-добре от моя текст, мамка му ... май не ми оставя нищо друго освен да извадя калъчката и да започна да си транжирам шестстотинте страници докато ги направя на триста ... някой някога ме беше посъветвал да махна всички прилагателни, може би има истина в такъв подход

а инак този предговор все още не съм решил дали ще го има изобщо ... ще хакна засега и трите си варианта в текста, пък ако някога си намеря редактор, той ще му решава

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

с пет думи, защото нямам време за повече.

дарксайд, типичното място за учене на писане са примерно курсовете по творческо такова. само че там преподават средна ръка даскарля, които често не могат да надскочат собствения си стил и по-скоро задушават автора, отколкото да го научат на нещо важно.

иначе, писането се учи .... с писане.

доброто писане става с доста писане и доста саморефлексия, под което разбирай джилезен самоконтрол какво да НЕ напишеш. щото музата е едно, а качеството - друго. всяка трета тийнейждърка и всяка първа провинциална леля с претензии за душевност в някой момент я напъва отвътре някое бездарно любовно стихотворение. само че тва не е литература. за справка виж 90% от появяващото се в "буквите" (извинявай, иване).

доброто писане обаче се учи.... с четене. МНОГО четене.

никой не може да те научи да пишеш наготово. но можеш внимателно да се вглеждаш в текстовете на тези, които го могат и да гледаш как го правят. демек, да четеш МНОГО и МНОГО внимателно.

това не спрях под различни форми да повтарям в тоя клуб, обикновено докарвайки си озлоблението на драскачите. и това е нормално.

няма КАК да се научи човек какво е ДОБЪР и какво - КАЛПАВ текст, ако не е прочел СТОТИЦИ добри текстове. и не е видял КАК става.

a без да можеш да преценяваш кой текст е добър или не, отде да ти дойде саморефлексията, която споменах?

всеки може да пише посредствени текстове. въпросът е за чий хуй трябва да се пишат.

не тръгвам да ти коментирам текста, защото ако тръгна, ще трябва да го пренапиша.

между другото, темата с флаш разказите я пуснах не толкова за криле, колкото за теб. за да видиш как една цяла история може да се разкаже само в пет думи - напълно достатъчни, за да създадат у читателя мисловна картинка.
а литературата това прави - рисува си. и колкото с по-премерени средства, толкова по-добре.
щях да пусна и чехов за илюстрация, но не го харесвам. не че другите известни след цитираните са ми първа любов, обаче поне не ме дразнят толкова.
добрият писател не разточителства - той знае какво е нужно и не прави и милимунда повече.
разказите до 55 думи са от (полу)аматьори, но и там го има, в повече или по-малко рудиментарен вид, умението да се разказват историйки.

ти си.
разкажи ми нещо ВАЖНО в не повече от десет думи.

прочитането на добър текст ми носи естетическо удоволствие, но по никакъв начин не ми позказва КАК става доброто писане ... виждам само как еди кой си майсторски е нацелил точните думи в неговия си текст, обаче аз в моя си текст трябва сам да си ги намеря тези точни думи ... щот не мога да преписвам механично от някой корифей, а и не това е целта ми, аз искам да казвам моите си неща, които мен ме вълнуват, по моя си начин ... а как да намеря най-точните думи за това, та да ги предам тези неща най-добре - мистерия .... затова мисля, че обсъждането и разбора са може би по-полезни от поглъщането на конски дози КАЧЕСТВЕНИ (според чий критерий за качество?) текстове с надеждата като захвана да пиша, думите сами да ме намират.

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

четири трефи

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.

обещах си да е накратко, затова и на теб, само по повод на това:

В отговор на:

---

така че виж кво ще ти кажа - ти в този клуб си пускал ако не се лъжа само 1 нещо наподобяващо литературен опит "дъ букс са куул" или нещо подобно (май имаше и цифрички в заглавието). споменът ми от тази тема беше, че тръгнах да я чета, видя ми се ужасно досадна (помня само, че изброяваше някакви книги) и спрях може би на 1/6та от текста. после се появиха разни учудващо положителни коментари от клубари, които според мен имат добър (или някакъв) вкус

---