|
Това, което имам аз в електронен вариант, се казва "Избрано" и е малка книжка с няколко балади на Киплинг. Ако те устройва така, дай поща да ти я изпратя.
Пействам тук "Балада за Изтока и Запада" на български, тъй като е хубава и заслужава да се прочете
...................
Балада за Изтока и Запада
.............
О, Изток е Изток и Запад е Запад – и вечно ще бъде така,
дордето за Съд над Небе и Земя Бог не простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница, Род, Баща – Застане ли Мъж срещу истински Мъж – даже накрай света.
............
Камал открито нарушил граничния закон
и на Полковника отнел любимия му кон.
Кобилата откраднал той – по пладне – невредим
И я пришпорил, и в степта изчезнал като дим.
И на Полковника синът отряда си събрал:
“Не знае ли поне един следите на Камал?”
И заговорил Мохамед – синът на Абдула:
“По-лесно е да проследиш предутринна мъгла –
по изгрев е във Бонаир, по залез – в Абазай,
минава и край Форд Букло – през родния си край.
Препускаш ли като стрела – ако рече Аллах –
преди Каньона на Джагай ще зърнеш облак прах.
Но да го гониш из Джагай – и да не си посмял,
че този глух каньон гъмжи от хора на Камал.
Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек...
Прещраква покрай теб затвор, а нийде жив човек!”
Синът избрал един жребец – не кон, а сив злодей –
със врат – дирек и гръб – ковчег и със сърце на змей.
Достигнал Форд Букло, а там го чакал пир богат,
но гониш ли такъв крадец, не ти е до обяд.
Препускал той като стрела – и тропот чул комай –
за миг съзрял отпред Камал да хлътва във Джагай.
И той съзрял за миг Камал с кобилата отпред –
и в този миг с изопнат лик насочил пистолет.
Пропял куршум, след него друг. Но, без Камал да спре,
подвикнал: “Стреляш като мъж!..А яздиш ли добре?”
И ги понесъл из Джагай самият Сатана:
Летял разгонен млад елен след вихрена сърна;
Летял и бясно пънел врат, и яростно пръхтял,
а тя намествала юзда като момински шал.
Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек;
и прижди щракал се затвор – и нийде жив човек.
Копитно-лунен барабан по изгрева кънтял –
след стресната от сън сърна, запенен бик летял.
Жребецът рухнал във една пресъхнала река,
Камал се върнал и подал на конника ръка.
И пистолета му избил със другия юмрук:
“По моя воля – рекъл той – поязди жив дотук!
На двайсет мили няма храст, скала и сух трънак,
зад който верен мой стрелец не чака моя знак.
Да махнех само със ръка (а аз не вдигнах пръст) –
на пир Чакалът би събрал народа си чевръст!
Да кимнех само със глава (а аз не мръднах врат) –
с подута гуша би заспал ей онзи лешояд!”
Синът отвърнал: “Свиквай пир, но помисли добре
остатъците после кой ще прибере!
Ако две хиляди бойци потърсят своя брат,
ще може ли един крадец плати такъв обяд?
В нивята ще пасат коне, ще бъде овършан
със огън всеки ваш харман; добитикът – изклан.
Но щом си склонен да платиш – виж, чака твоят брат!
Кани чакалския си род! Вий, жалък мършояд!
Ако решиш пък, че е скъп за теб подобен пир,
върни кобилата и аз ще си отида с мир.
Изправил момъка Камал и проговорил пак:
“Тук няма псета! Днес Вълкът се срещна с Единак!
И за напред да съм проклет, презра ли ти честта!..
Кой дявол те довя, та тъй се гавриш със Смъртта?!”
“Говори в мен – отвърнал той – на моя род кръвта:
Кобилата е яздил Мъж – да бъде твоя тя!”
А тя отишла до Сина, навела нежно врат...
“Мъже сме – рекъл му Камал – но ти си дваж по-млад!..
Вземи я с моята юзда, обшита с тюркоаз!
И сърменото си седло й давам в зестра аз!”
Синът измъкнал пистолет, и рекъл му: “Вземи!
Един отне от враг! Сега – подарък приеми!”
“За вяра – вяра! Чест за чест! Залогът е един!
Баща ти пусна те при мен – аз също имам син!”
Камал изсвирил и след миг синът му дотърчал
като елен във майски ден; напет като капрал.
И рекъл му Камал: “Това е твоят командир!
Бъди му дясната ръка – във поход, в бой и в мир!
До свойта смърт – на одър твърд, или във бой зловещ –
да бъде чест за теб от днес за него да умреш!
И на Кралицата от днес и роб, и син бъди!
Дори воювай срещу мен, щом Тя ти нареди!
Ще ти окачат може би нашивки в Разалдар
за войнска чест, докато мен ме бесят в Пешуар.”
Застанали очи в очи, без помисъл в гръдта
и с клетва слели свойта кръв пред Хляба и Солта.
И с клетва слели кръв пред Огън и пред Пръст,
пред остър Хайберски кинжал и пред Светия Кръст.
И на Полковника Синът на бащиния кон,
поел с момчето на Камал към своя гарнизон.
Но двайсет щика срещу тях проблеснали със стръв –
и те въпиели за мъст и за планинска кръв.
“Спокойно! – викнал им Синът. – Обратно всеки щик!
До вчера гонихме крадец – днес водя наш войник!”
...........................
О, Изток е Изток и Запад е Запад – и вечно ще бъде така,
дордето за Съд над Небе и Земя Бог не простре ръка!
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница, Род, Баща –
Застане ли Мъж срещу истински Мъж – даже накрай света!
|
