Не знам, това са си лично мои размишления, никого не принуждавам да се съгласява с тях, но си ги мисля тези неща от доста време и ми се искаше да ги споделя. Та, от доста време си мисля как на автори на криминалета например или на други книги, обшо определяни като тип "еднодневки", им е достатъчно просто да опишат как някой застрелва някого, и вече знаят, че читателят ще се стресне, ще се впечатли... абе, ще я запомни тази сцена. А когато утвърдени, доказали се, признати, с две думи, наистина добри автори - и веднага се сещам за два примера с книги на Артър Хейли: "Банкери" и "Вечерните новини" - решат да вмъкнат някаква сцена на насилие, то винаги е нещо ужасяващо, нещо, което в никакъв случай не е първото, което ви хрумва, като се каже "болка" или "насилие" и при спомена за което едва ли не ви спохождат кошмари. Защо се получава така? Едва ли е от желание да се впечатли читателят и да се привлече вниманието му - специално Хейли има с какво друго да впечатли, не му се налага да разчита на подобни трикове. Отдавна не се бях сещала за това, поводът да го направя всъщност беше, че сега забелязах използването на подобен похват и в "Хроника на птицата с пружина" на Мураками. Който я е чел, вероятно ще се сети за кой точно откъс става дума. Та така: Защо, според вас, добри, признати автори, които вече си имат /съжалявам за слишето/ "верни читатели" решават понякога да прибягнат до подобни "екзотични ужасии"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мило ми девойче, ти чисто и просто:
а) си решила да задаваш отговори;
или
б) понеже нямаш какво да правиш, та си остриш тука ноктите чрез завоалирани провокацийки;
Кое от двете е?

Протестът срещу сцените на насилие при Хейли идва от насочеността на избраната от него линия на авторско амплоа. Сама го казваш в заданието си: след като не е писач на криминалета, за чий хикс му е "да се излага" със сцени на насилие? С което горко "да разочарова" неочакващите от него такава "долнопробна постъпка" предани му читатели?

Сега за Мураками. Демек за нищото. Защото Мураками е японско-американският вариант-аналог на бразилско-американския вариант-аналог Куельо. Тоест - производител на литературно нищо. Празен е от съдържание повече, отколкото черепната кутия на Христо Стоичков е празна откъм грамотност.
Та, моля, не ми пришивай Муракамчо към "признатите автори, които вече си били имали верни читатели". За Хируки или "добро", или...

Ако искаш, драга, мога да те насоча към изключителен литературен талант от японски произход. Живял и творил в началото на на ХХ век. Теглил си куршума в края на 20-те на същия век. И тогава ще сравниш: нерде Оня, нерде Муракамчо...
Класите са от земята до небето...

Първо - благодаря за комплимента "девойче".
Второ - ако обичаш, спести си иронично-покровителствения тон.
Трето - още в началото казах, че просто споделям.
И четвърто - в много голяма грешка си, определено имам какво да правя, и още по-определено не съм имала намерение да правя "провокацийки".

Така. Нататък ще продължа без изброяване, че много ще станат.
Не съм казала, че ми е мъчно, задето в книгите на Хейли няма сцени на насилие. Напротив, впечатлих се от това, че единствените две, които са описани, са твърде ужасни за автор като него. Кървавите и неприятни сцени определено не са сред причините, поради които започвам да чета една книга.

Колкото до Мураками - добре, хубаво, всеки има право на мнение. Аз съм впечатлена от този автор, намерила съм в книгите му нещо за себе си, нещо, което съм решила, че си струва да се запомни, но няма да го обсъждам с човек, който явно би бил предварително предубеден при едно такова обсъждане.

Обръщението "драга" не приемам. Запази си го за някой друг. И не, благодаря за любезното предложение, но не желая да ме насочваш. Приемам препоръки, но не и от хора, които си позволяват, без да ме познават, да ми държат покровителствен тон.

И още нещо накрая. Никого не принуждавам да харесва това, което аз харесвам, или да се възторгва от някой автор защото на мен ми е направил впечатление. Но и никога не съм си позволила да използвам обидни квалификации от рода на "боклук", "едно голямо нищо", "тъпотия" и т.н. за книга, която някой харесва, а аз - не, или за нещо, което някой ми е препоръчал възторжено, а на мен не ми е харесало.

Това е. От мен - толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уважаема госпожо, приемете искреното ми извинение, придружено с ниския ми доземи поклон, за "девойчето". Макар форумното Ви поведение да е повече от девойско. Личи дори от геостационарна орбитална станция, че от съвсем скоро сте топнали непорочните си възприятия във виртуалните форумни води, характеризиращи се със своята не особено висока чистота на маниерите и с твърде съмнителния си нравствен състав. В такъв аспект най-резонно е да Ви пожелая найс дей и да Ви оставя да се понагълтате с мръсна форумна тиня, докато възприемете стереотипа на публичните виртуални общувания и се научите да плувате из тях успешно.

Ще ви забавя само още миг с едно скромно питанце от моя страна: покажете ми, моля Ви, къде точно съм написал така ентусиазирано "цитираните" от Вас епитети "боклук" и "тъпотия", защото аз се взирах, взирах, но не успях да ги намеря сред написаното от нескромната ми клавиатура. Бъдете така добра и ми помогнете да установя дали клавиатурата ми плаче за изхвърляне или очите ми за преглед при офталмолог.

"Ако искаш, драга, мога да те насоча към изключителен литературен талант от японски произход. Живял и творил в началото на на ХХ век."

Ами, моля те, насочи мен. Чела съм някои разкази на Рюноске Акутагава, които много ме впечатлиха. Но той май е единственият японски писател, за когото се сещам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също се сетих за този автор. Наскоро си купих сборник с негови разкази от един антиквар на "Кристал". Има издавани на български още поне две-три книги, отделно от това съм виждал антология с японски разкази, нещо на Кобо Абе, "Записки под възглавката"...

Точно него имах предвид!
Радвам се, че имате изискан литературен вкус и усет към истинското дарование.

Г-жо Денни, поучете се от тези двама мислещи читатели, отличаващи се от преживящата кухости съвременна масовка.

Мисля че Фрагаск е комплексар и затова говори така. Такива ги познавам много. Уж говорят за литература, а тръгват като кочове с рогата напред да мушкат и газят събеседниците.

Комплексар? Човек, притежаващ няколко модерни жилищни комплекса от фамилни домове, каквито усилено се строят в полите на Витоша и по Черноморието ли? Уви, приятелю, не... За неголямо мое съжаление не съм от кръга на тази група хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив, приятелю, страшен комплексар си. Личи ти. И май че си женомразец.