ЧУДО

Втори етаж на жилищна кооперация в София. Самодива се къпе във ваната. Топла вода няма.

САМОДИВА: Пак стачкуват от ТЕЦ-а. Така е, като си продаваме задниците на всеки...
(Чува се силна музика, тръшкат се врати...) Влиза Похот
ПОХОТ: Мило, свърши ли? Закъсняваме!
САМОДИВА: Кат’ ме гледаш, дали свършвам често напоследък?
ПОХОТ: С ваната, мило...
САМОДИВА: А... да. Сега...
(Похот излиза. Самодива се облича и излиза)

Хол. На вратата се звъни. Влиза Птица

ПТИЦА: Пак държите отключено...
ПОХОТ: О-о-о, Пиле, айде. Самодивата ей сега е готова и потегляме.
(Влиза Самодива)
САМОДИВА: Айде. Здрасти, Пиле
ПТИЦА: Ъхъ...
(Излизат)

Спирка на несъществуващ рейс. Чудо чака. Влизат Похот, Самодива и Птица.

ЧУДО: Къде сте, бе! Писна ми да ви чакам. И тия гласови пощи... махнете ги, ей!
САМОДИВА: (целува Чудо) Споко, Чудец, за два часа сме там. Само да дойде рейсът.
(Похот и Птица се поздравяват с Чудо)

След двайсет минути. Влиза Разум.

ЧУДО: Извинете, оттук ли минава 380? Чакаме вече половин час... Нищо...
РАЗУМ: А-а-а... минава, да... Ама не съществува.
ПТИЦА: Как така?
ПОХОТ: Хем минава, хем не същестува?
РАЗУМ: Ми така. Такъв е тоя рейс. Тука му е спирката. Ама не съществува.... Не е много логично, ама...
САМОДИВА: Шибана държава.
ЧУДО: Искам в Холандия. К’ви палта има там... Пари да имаш!
ПОХОТ: Заеби я Холандия. И ние шием палта.
ЧУДО: Да, ама на втория месец трябва да ги кърпиш. Баси палтата, найлонови.
САМОДИВА: Ми на мойто па к’во му е?
РАЗУМ: Госпожа, цялото е закърпено!
ПОХОТ: Извинете, дори не се познаваме. Айде да не се обиждаме.
ЧУДО: Аре стига. К’во напрайхте от мойта мечта... Т’ва сме ние – гюрлутия, скандали... екшън да има. Емигрирам!
РАЗУМ: Няма проблем. Аз и без това си тръгвам. (Тръгва да излиза) А, вижте ей в оная кофа. Може да има нещо. (Излиза)
ПОХОТ: Гъз! За клошари ли ни има тоя?
САМОДИВА: Мило, кротко. Нали нямаше да се ядосваме поне тия няколко дена?
ПОХОТ: Оф! Писна ми на оная работа от селяндури. И къде е тъпия рейс?
ПТИЦА: Ма той не съществува. Човекът си каза.
ПОХОТ: Трай, пиле. Тоа беше луд.
(Чудо отива към кофата)
САМОДИВА: Чудец, да не му вярваш?
ЧУДО: Бе аз да видя. И без т’ва рейс няма.
ПОХОТ: Абе! Рейсът ше дойде, мамка му, ше дойде!
(Чудо се връща. Носи нещо)
ЧУДО: Хора, глейте!
САМОДИВА: Да, бе! Нито една?
ПТИЦА: Я с хастара навън!
ПОХОТ: Баси... верно няма. Лудница.
САМОДИВА: Айде, Чудец. Оставаш. И без т’ва рейс няма.

кефи ме.
и знаеш ли, въобще не търсех никакви алюзии, метафори, олицетворения, символи, препратки и тем подобни. четках си го съвсем буквално и ме кефеше. дали е странно?
чудец, хе хе. отдавна не бях го чувал и ми е гот.

------------------------
Слушай беззвучието...

Благодаря. И аз като си го пишех, не търсех метафори и алюзии.. после със съжаление видях, че все пак са се прокраднали тайно.

При това срещу скромен (а хич по-добре ли е?), но неуронващ достойнството на твореца хонорар. Ако искаш, свържи се с мен чрез моята страница, там има форма за кореспонденция. Това трябва да стане бързичко, тези дни.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха ето защо от десет години не слушам радио.

Тя тая работа на Годо понамирисва май май

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите