|
За книгите, четенето, преводните заглавия и финансирането на библиотеките през тази година Агенция “Фокус” разговаря с директора на Дирекция “Книга и библиотечно дело” към Министерство на културата Игор Чипев
Фокус:
Промени ли се с нещо Дирекция “Книга и библиотечно дело” към Министерството на културата през този един месец от еврочленството на България?
Игор Чипев:
Не, нищо не се е променило. По-скоро може да се каже, че има усещане за промяна в отношението на издателите към книгата и към книжния пазар. Докато навлизането на конкурентната среда през миналата година беше нещо, което се очаква, сега може да се каже, че тя диша във врата на българските издатели и те ще трябва да се съобразят с това. Потребителите на книгите ще бъдат облагодетелствани от това, защото тенденцията българската книга да става все по-привлекателна, качествено направена, преведена и издадена ще продължи. Що се отнася до очакванията ми за дейността на Дирекцията през тази година те са по-скромни, защото финансирането е по-малко в сравнение с миналата година. В същото време обаче има много голяма промяна в отношението на държавата към финансирането на библиотеките. През тази година може да се каже, че преместихме запетайката една позиция по-напред и библиотеките ще получат възможността да купуват книги за 2 млн. лева. Тези пари ще бъдат използване по модела, използван вече 4 години - на партньорски принцип - 50% от сумата се осигурява от държавата, а останалите 50% са собствено финансиране от всяка библиотека, която иска да участва в закупуването на нови книги. По този начин най-вероятно сумата, която ще се завърти в сектора ще бъде над 4 млн.лв., а това е повече от десетки пъти в сравнение с минали години. През миналите няколко години финансирането на библиотеките беше около 300 000 - 400 000 лева годишно.
Фокус:
Какъв е общият брой на издадените книги у нас през изминалата година?
Игор Чипев:
Към момента цифрата е приблизително 6500, като тази тенденция най-вероятно ще се запази. В този брой издадени книги не се включват учебниците и учебните помагала. От общия брой на тези издадени книги преводните заглавия са около 23%-25 %, останалите книги са български. Като цяло нивото на преводните книги у нас е под изискванията на читателите, но неговото качество непрекъснато се повишава. Отдавам това на завишените критерии на българския читател, защото компетентността на преводачите не се е променила, тя винаги е била висока. Невъзможността финансово в рамките на бюджета на едно издание да бъдат отделени достатъчно средства, за да бъде заплатен качествения превод обаче ни държи все още на нивото, на което сме.
Фокус:
Доколко четем?
Игор Чипев:
Българинът не чете достатъчно, но все пак чете. Постоянно намалява броя на четящите, в същото време обаче настъпва промяна при онова, което се чете.
Фокус:
Иначе казано - четем малко, но качествени издания…
Игор Чипев:
Да, може и така да се коментира. Ако трябва да характеризираме четенето през последните години то е все по-насочено към задоволяване на практически потребности, много по-малко е за удоволствие. Това е свързано с преквалификация, езиково обучение, както и с разширяване на професионалната компетентност на хората. Четенето за удоволствие е ограничено в известна степен. В същото време напоследък започнаха да излизат вестници или периодика с книги, при които може да се наблюдава броя на купените книги. По този начин се установява едно голямо несъответствие - една нормално издадена книга от български автор трудно може да достигне тираж от 500 екземпляра. В същото време обаче книга с български автор, разпространявана заедно с периодиката достига до 50 000 - 70 000 продадени екземпляра. Това се дължи на разбитата книгоразпространителска мрежа.
Фокус:
По какъв начин ще се отрази членството ни в европейската общност на пазара на книги?
Игор Чипев:
Членството ни в ЕС ще се отрази по принцип, защото ние ще трябва все повече и повече да се придържаме към общоевропейските стандарти независимо за какво става въпрос. В това отношение, както казах библиотеките също имат стандарт колко книги на глава от населението трябва да имат и по колко нови трябва да купуват всяко година. Ние няма да можем да достигнем цифрата, която преизчислено за България е някъде около 23 млн.лв. годишно, тъй като в момента се движим в рамките на около 4 млн.лв. Все пак обаче държавата е припознала библиотеките като институция, която трябва да получи държавна подкрепа, но те трябва да отговорят с нещо.
Библиотеките ще трябва да се променят от традиционни книгохранилища в културни средища, така че да привличат повече читатели.
Румяна ШУМКОВА
|
[