На Vogellos (1988 – 20??)

„Този чифлик огън да го гори!”

Когато първата безжалостно газирана глътка кола помете спокойствието на меките тъкани в безизразната ми уста, се сетих, че кътам едно пакетче „Харибо” от доста време. Дотътрих се до шкафа и си го взех. Понечих да отворя пликчето, но найлонът ми се опря. Теглих му една майна и като опитах пак, пакетчето така мощно се сцепи, че не остана нито един бонбон в него. За нещастие бях твърде уморен, за да се наведа и очистя проклетия килим от гумената напаст, затова само многозначително въздъхнах и оставих кръвното си необезпокоявано да пада. Тогава изведнъж дочух някакво хилаво мъртвешко писукане и с изненада забелязах ято голички, мършави пиленца да се блъскат, ли блъскат о мансардния ми прозорец. Бяха най-обикновени нави. Чудно само какво ли търсеха тук – та тук нямаше ни родилка, чиято кърма да секне, ни бебе, чийто сън да се открадне. Нещо повече – никога нямаше и да има. И тъкмо, когато взе да ме напушва смях, внезапно усетих непосилното присъствие на няколки десетки души –мъже и жени - само на педя от носа ми. Още преди да се запознаем дори, почнаха кротко и мълчаливо да ме скубят, пипат, ръчкат. Уморен бях – не ми се съпротивляваше, пък и порядъчни хора изглеждаха - защо да изпадаме в конфликт. След известно време, през което бавно, но убедително се прокрадваше чувството на неописуема болка, забелязах, че една групичка старателно се опитва да разхерметизира ставните ми капсули, а друга победосно троши плоските кости в хармоничното ми тяло с гигантски позлатени ръжени. Нададох вой, започнах жално да се мятам, все едно исках да им кажа: „Ох, умирам от болка, пък и тези ръжени са просто нелепи”. Това като че ли ги засрами малко и те понамалиха темпото. Но мен си ме болеше, а вътрешният ми глас недвусмислено крещеше, че нещо тук не е в ред. Така си и беше, иначе как да си обясня тази малка схватка. Топли бистри сълзи заизпоизтичаха от кротите ми благи очи. Късах се от рев. След има-няма половин час съм изгубил съзнание, а малко по-късно съм умрял. След това десетките мъже и жени са завлекли кървавия ми мях в банята и са го изкъпали, както е по стар български обичай. С мъртвата вода са замесели вкусна погача. Три дни яли, пили и се веселили.

P.S Мили мои еврейчета,
недородени скапани лехусчета,
клети малки копелчета,
Бог да ви прости!:(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе Лаченщайн, що не земеш да прочетеш малко Йовков, Талев или барем Чудомир? Ще ти е от неоценима полза при писането за стари български обичаи и горящи чифлици! Щото понастоящем си сътворил само една гумено непосилно претенциозна нелепица.

What God wants God gets

изневеряваш на бароковия си стил май - нямам нито една непозната дума :)

"Теглих му една майна"

"Нададох вой, започнах жално да се мятам, все едно исках да им кажа: „Ох, умирам от болка, пък и тези ръжени са просто нелепи"

"Късах се от рев."

не звучат никак бароково и не вписват в останалия стил. бих предложил да ги смениш както следва с нещо от типа на:

"Проклех черните му, тлъсти предци"

"Издадох агоничен вопъл, мятащ се в брилянтния кафез на болката и нелепостта на тези ръжени"

"Ревове разкъсаха бялата ми плът на сочни хапки"

Предишното ти беше далеч по-добро, ако въобще е писано от теб.

дълго ще боли от острата ти забележка. ох, приятелю добронамерени, кръв ми капе от сърцето! остава само една турска чекия да ми направиш и удоволствието ще е пълно
иначе се чувствай свободно да се обесиш на червата си, опърдяно нищожество такова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите