|
Всяко семейство си има своите малки тайни. Инга нямаше семейство. Ето защо временно й се налагаше да поверява своите тайните на приятелките си. Младата жена обаче знаеше, че спешно се нуждае от по-сигурен трезор – някой мъж, отреден за нея. На пръв поглед подобна цел би изглеждала като детска игра за Инга – тя беше от онези жени, за които е необходимо само бяла рокля, алено червило и вентилатор, за да не се различават особено от Мерилин Монро. Имаше приятно чувство за хумор, беше сговорчива и умееше да приготвя чудесни вурстчета с туршия от авокадо. Ако притежаваше бюст с размерите на нюйоркска коледна елха и втора вагина под мишницата, Инга щеше да е съвършеното въплъщение на мъжка мечта.
Съществуваше обаче нещо, някакъв недостатък, някакъв порок, който държеше мъжете настрани от младата жена. Тя самата не можеше да си обясни какво е то, но знаеше, че намирането на подходящ партньор за нея изглеждаше толкова привидно лесна и така реално недостижима цел като да си оближеш лакътя на лявата ръка.
…
- И тази седмица не видях Инга да си купува сватбена рокля – сподели фрау Франциска Бекенбауер, докато поднасяше цейлонски чай на приятелките си от клюкарската квартална дружинка, завоалирана с гръмкото име Клуб по алтернативни ръкоделия.
- Сигурно е лесбийка – подхвърли фрау Кан с онази привидна небрежност, на която са способни само заядливите и озлобени жени
- Мислиш ли? - попита госпожа Бекенбауер. На Юрга Клинсман й се стори, че някакво пламъче на надежда проблясна в окото на домакинята. – Ще донеса още лимонов щрудел, побърза да смени темата госпожа Бекенбауер и отнесе издайническите си очи на по-сигурно място.
- Не е лесбийка. Спи с мъжа на госпожа Мюлер. – намеси се Берта Фогтс, стръвно мляскайки глетавия щрудел.
- Той е гей! – изръмжа домакинята
- Скъпа, не бъди зла. Казваш го само защото хвана да чука свекърва ти, а на теб ти отказа… - фрау Фогтс не можа да довърши изречението си, защото Франциска Бекенбауер вече бе стоварила фигурката на конник от апокалипсиса, която маркираше центъра на масичката й за кафе и беше изпратила предните 2 зъба на Берта в лимоновия щрудел. Трагичният финал на съботното дамско клюкарско парти остави въпроса за сексуалната ориентация на Инга отворен.
…
Всъщност младата жена не бе лесбийка. Беше претоварена с работа, уморена 25-годишна жена – умна, амбициозна и с хаплив език. През седмицата тя отдаваше енергията си на почти фалирала счетоводна къща, а през уикенда участваше в малък нудистки цирк, в който изпълняваше кратък, но опасен номер. Любовта си към цирка Инга бе наследила от своята баба – скандинавска проститутка, която предпочиташе да я наричат кабаретна актриса заради еднократната й пиянска изява на сцената на моряшки бар. Пластичността и храбростта си беше наследила от майка си – кабаретна актриса, която предпочиташе да я наричат само актриса. Номерът, който Инга предпочиташе да нарича пърформънс, се изразяваше в 5-минутно прескачане от трапец на трапец и завършваше с ужасяващо тройно салто мортале в чупка. Иги изпълняваше номера си съвсем гола и това й осигуряваше цялото внимание на публиката, бурни аплодисменти и стотици стръвни погледи на, както тя се надяваше, кандидат-съпрузи. За съжаление, обаче, гостите на цирка бяха предимно бивши затворници, голобради войничета, девствени пъпчасали тийнейджъри и други потенциални изнасилвачи, които не представляваха интерес за актрисата. Не можеше да излиза и с колегите си от цирка, защото повечето бяха педерасти, които непрекъснато ходеха с манежните си трика. Когато не изпълняваха номерата от програмата си, гей-циркаджиите обичаха да си представят, че са ансабъл по художествена гимнастика, спечелили квоти на олимпийски игри.
Единственият й колега в счетоводната къща пък беше женен прелюбодеец, който мамеше съпругата и любовницата си със саката циганка хермафродит.
А да търси други мъже нямаше време. Беше безкрайно изтощена. Искаше й се да си почине. „Ще почиваш в гроба”, “Не можеш да избягаш от смъртта” – уж шеговито обичаше да й цитира мъдрости клоунът от цирка. Тези думи стряскаха Инга, обсебваше я ужас. Иги наистина се страхуваше от смъртта. „Хората са смъртни, но по-лошо е, че внезапно смъртни” гласеше надпис, който счетоводителката беше избродирала на ковьорче до леглото си. Тя не искаше да бъде изненадана от смъртта, затова ежедневно тренираше за нея – спеше. Сънят бе единственото подобие на смърт, което живите познаваха, затова Инга бе превърнала леглото си в тренажор, а ковьорчето в инструктор. Смъртта нямаше да я свари неподготвена. Категорично не!
…
Като всеки фаталист, Инга много внимаваше с ритуалите. Денят започна както обикновено – стана с десния си крак, напълни малкото мангалче с ароматни билки, запали ги със стария кремък – единствен спомен от дядо й и се напъха под душа. Сладникав аромат застла стаята и залепна за стъклата. Малък паяк, събуден преждевременно от традиционното сутрешно обгазяване, изпълзя от нищото и прокле наум. Иги излезе от банята и заситни към дрешника, ритуално стъпвайки само в очертанията на рустиковите плочки. “Ако успея да стигна до фотьойла, преди капката от носа ми да се стече, днес ще ми върви” – обзаложи се по навик младата жена докато енергично подсушаваше косата си с хавлия. След секунда установи, че не е взела предвид ролята на земното притегляне и се ядоса за недомисления облог. „Ако успея да кажа „Крал Карл и кралица Клара крали кларнети” преди да си сложа сутиена, днес ще ми върви” – опита да потуши фатализма си, но след няколко секунди съдбата водеше с 2:0. Инга усети как надигащото се напрежение изопва лицето й, скри уморените си очи под евтин фон дьо тен, нахлузи парчетата вълна, които претендираха да се наричат костюм и старателно вчеса косата си с точно отброените 33 ритуални движения на четката. Половин час по-късно младата жена вече натискаше бутона на площадката и доста плахо се обзаложи за трети път, че асансьорът ще дойде преди някой от съседите да е излязъл.
- Добро утро, мила – стресна я старчески глас
- Здравейте, госпожо Дитрих – ядно натърти Инга. На таблото се появи цифрата 3. Вратите на вертикалния транспорт се отвориха и двете жени се гмурнаха мълчаливо в сумрака й.
Хм… Ето че някой беше сменил обичайната асансьорна музика и сега АББА се деряха с пълно гърло „…ако докрая на света остават само седем дни, ако е свършен този свят, а с него аз и ти…”. Раздразнението на Инга се усилваше. Когато асансьорът издаде с кратък стон достигането на партера, момичето несъзнателно избута старата дама и отривисто напусна кабината. Някаква тъмна фигура с качулка почти се сблъска с нея. В този миг Иги беше готова да се закълне, че субектът няма лице!!! Зениците й се разшириха от уплах и тя се обърна, за да проследи тъмния силует. „Националише кабеларише” пишеше на гърба на Черния човек. „Кабелджията. Идва да си прибере вересиите” – успокои се Инга и излезе от входа. Беше студен ноемврийски ден. Есента плътно прикриваше голотиите на хората, които лятото така щедро показваше. Мътни локви, останали от вчерашния дъжд, събираха водата от сутрешния ръмеж. Инга тръсна енергично глава да прогони фаталистичните мисли и се втурна към цирка.
…
Сексуалната революция в Германия беше приключила преди около 20 години. Музеи на еротиката, суингър клубове и барове за групов секс бяха част от еженощието. Нудисткият цирк обаче все още беше новост, която радваше не само похотливите, но и любопитните. Представлението вече беше започнало. Суетнята зад кулисите беше в разгара си – едни се събличаха голи, други навличаха оскъдни трика, които трябваше да съблекат до края на номера си. Всички чакаха реда си, за да покажат изкуството си пред настървената публика. На арената беше Махмади йога – мним индиец, чиято программа включваше гълтане на стъкла, пробиване на плътта, а накрая се опваше в цял ръст гол по гръб върху дървена плоча, побита с пирони. “Още десет минути” – отброяваше времето Инга, чийто номер предстоеше. След представелението на йогата, клоун-нудист щеше да забавлява публиката с долнопробни порношегички, докато хората от екипа съберат реквизита на мнимия индиец. Тогава конферансието щеше да обяви номера на Инга.
- Дами и господа – започна тържествено водещият на програмата – дрън-дрън.дрън… Инга! – само това успя да чуе момичето в предстартовата си треска.
Осветлението изгасна. Лъч от стар прожектор се насочи към дъното на сцената и освети дребно момиче, което започна да се издърпва с грациозни двжения на тялото по въжето към застопорения трапец. Светлината от прожектора облизваше голото й тяло, ритмично поклащащо се на дебелото въже. Предварително намазаната й с вазелин вагина оставяше мокра диря, светлината я отразяваше и това влудяваше публиката. Момичето се изкачи до подножието на купола, хвана се за трапеца и увисна. С няколко контракции на тялото си тя успя да го задвижи и се понесе във въздуха. Последва гърч, а после рязко опване на тялото. Полет, хващане, увисване. Всичко се повтори няколко пъти, при което Инга описваше различни фигури. Публиката изнемощяваше. Наближаваше кулминацията – моментът, в който Инга трябваше да представи своя знаменит номер. Светлините отново изгаснаха, ръждив лъч от стария прожектор се впи в тялото на момичето. Оркестърът засвири туш. Иги напрегна мускулите си, задвижи трапеца, замахна и точно преди да се отлепи от него внезапно усети, че мощна струя излезе от тялото й. Месечният й цикъл беше дошъл седмица по-рано с обилен кръвоизлив. Инга разбра какво се случва стотна от секундата, след като се отдели от трапеца. Обзе я разяждащ срам. Миг разконцентриране, кратка конвулсия, примигване… и вторият трапец вече се отдалечаваше в обратна посока, докато момичето все още се носеше във въздуха.
Пулсираща в транс тълпа, оплискана с кръв…
Падаща Инга...
Момичето усети спасителното докосване на предпазните мрежи и точно когато се почувства в безопасност, нечовешка болка прониза тялото й. Някой от екипа беше забравил да прибере плочата с пирони на Махмади йога. Инга умираше. От срам.
- Дръж се, мила, дръж се, не заспивай, повикахме помощ, вече са на път!
…
Беше толкова изморена. Искаше само да си почине малко, докато дойде лекар. Крясъците се отдалечаваха в ехо, заглъхваха, ставаше й все по-топло.
…
Тунел, светлина, триизмерен филм, лъчи, врати. Приятен мъж й се усмихва. Топло й е, уморена е. Усмихва му се. Той отваря тежка порта и я оставя сама в едно райско кътче.
...
Мека и някак неестествено зелена трева обгръщаше краката й. Бистри поточета ромоляха из шубраците. Розови зайчета се шмугваха в къпините, а после изскачаха оттам, смеейки се.
Това беше началото на един вечен живот.
Инга се усмихна уморено, допълзя до една туфа горски мъх, легна и заспа.
елате, пиленца, при батко
|
[