Re: Голфа и градът 2 епизод / Култура и изкуство / Литература

Аз и моите най-добри трима приятели решихме, че ще отидем на дискотека да сваляме пички. Любо Пенев, Били,Флакфайзера и аз се качихме в Голфа и потеглихме към мястото което е дестинация номер 1 за всички фешън хора в София - Марая.
Когато ви кажа Марая се сещайте, че всички сме се облекли страхотно и сме точно като за Марая - с причесчици, с блузки на роберто кавали, енерджи дънки, франко фере тениски, абе наточили сме се така, че да си личи че не случайно всички сме с боксьорски обувки. Слизаме от Голфа и величествено се отправяме до входната врата. Проблема ми е един - последния път когато зареждах голфа беше при Орландовци и тогава сипах газ за 2,50 начи сега имам точно 7,50 да харча за цяла вечер, което включва и черпене на путка, кондом, евентуално още газ и питиета в заведенията.
Седнахме на една маса до едни момчета също като нас - мното наточени големи гъзари и започнах да оглеждам как са момите в заведението. След 9 секунди погледа ми се спря на една доста прилична задна цепка, но след 14 секунди вече гледах фасадата на въпросната цепка, която задоволи напълно претенциите ми както на мен, така и на моя голф. Когато говорим за Голф 3 трябва да знаете, че гадна жена в Голф не се вози. Пише го в книжката с колата - "Найн уроди".
Облеклото и предполагаше, че е някоя милейди от висшата класа - черни панталони с милиарди джобове и катарами, и върху тях вкарани дълги лачени ботуши с изострен връх и номерче.
Новата дама на сърцето ми забеляза, че я зяпам с гладен поглед като на левскар при вида на топла храна и с походка при която панталоните и издаваха шума на шейната на дядо Коледа тя дойде при мен. Няма да ви казвам, че аз съм хладнокръвен плейбой, но в този момент изгубих всичките си сетива освен кура. Бях влюбен в нея като фен на стари градски песни в Космодиск. Сега тя стоеше пред мен и от нежните и устенца окрасени в ярко розово червило се прокраднаха думите:
- Ко шти жилаити?
Оказа се, че тя бе сервитьорка и е използвала служебното си положение да се запознае с пич като мен. От тази мисъл ми стана приятно топло, все едно току що съм се изпикал в морето.
Бивайки толкова пленен от величието на правия й бритон и дългата опашчица, аз забравих какво се случва наоколо. Моите приятели вече са започнали любимата ни тема - коя кола на паркинга колко коня и коя ще бие, а аз дори не мога да се включа с репликата
- Бегай от тука с Голфа ще ми дишат прахта всичките.
Реших, че щом работи в заведение тя ще оцени моите познания по тънката материя на коктейлите, които придобих докато помагах на вуйчо ми в кафето му в Обеля 1.
- Една голяма мастика, една малка мента, сода и ...
Втози момент блокирах и последва пауза от няколко секунди, през които в главата ми се завъртяха думи като "шкембе", "зелена салата с повече лук", "две бири", но в крайна сметка аз пророних
- телефонният ти номер.
В този момент дамата на сърцето ми ме погледна озадачаващо, скръсти ръцете си на кръста, потропна с чехъл и каза
- Я го глией пък тоз! Ти какъв си, ве готин?
- Сина на Гигов - разправям аз с тайната мисъл, тя да е чувала за Локо София, Стадион Локомотив, Марчо Дафчев и Железни Бригади.
- Добре бе сладурче - каза тя и с фин свински тръст тя отнесе своето божествено тяло до бара където взе питиетата, и с не по-малко галантна походка на технолог във Винпром се върна до нас. Като ми остави питието, тя ми каза :
- Готин ще те чакам в 21:00 да ходим в Син Сити.
След като осъзнах значението на думите, което се случи няколко секунди по-късно, масата в Марая се подигна от страната от която аз бях седнал. Нямах търпение да ми седне в ... Голфа. След като си изпих благородния коктейл, който научих не от любители на алкохола, а от професионалисти, аз усетих че така съм се надървил, че всеки опит за изпикаване ще доведе до пълно разочарование (тук само мъжете могат да ме разберат, сори за путките, които четат). Сервитьорката ми го вдигаше много сериозно и исках да направи нещо по въпроса, но в главата ми се въртяха единствено тези 7,50, които имах и сметката в Марая от 5,30 и башкиша от 20 стотинки, с които щях да и покажа, колко сериозни са намеренията ми. Имайте предвид, че българи рядко оставят подобен бакшиш дори и в супер елитно заведение като Марая.

Следва продължение...