|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев
[re: ChiLLy]
|
|
Автор |
eфp.Пpaз (+) |
Публикувано | 16.07.06 00:18 |
|
...да те нареждам както заслужаваш ще е загуба на време
Аз имам време давай. Или да не би да искаш да кажеш, че ти нямаш време? Защо какво ще правиш? В носа си ли ще си бъркаш?
така, че чувствай се нареден...
Слушам! Наредих се и сглобих изрядно:
Твой,
Праз
| |
|
а, висшите училища в България са повече от студентите, така че ще те приемем. ние затова правим по 32 предварителни изпита и един обикновен, та белким някой се запише я начална педагогика, я арабистика, я ебалосиемамистика. все пак не е лошо ние като се преструваме на университет да пускаме конспекти с автори, а вие като се преструвате на кандидат-студенти, да ги четете тези неща. догодина ще направим конспекта със снимки на кармен лувана, та дано повече желаещи да учат висше го разгледат. все пак ако и това не помогне смятаме да въведем изпити върху книжки за оцветяване, че иначе с тези конкуриращи ни университети и университети-пирамиди няма кой да ни търка скамейките.
да, това парче възбужда
| |
Тема
|
Re: Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев
[re: eфp.Пpaз]
|
|
Автор | ... (Нерегистриран) |
Публикувано | 16.07.06 10:22 |
|
ПОВЕСТ
Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."
1925
| |
|
А аз се чудех от къде е "... залезът като домати "
| |
|
Какво е това "залеза и доматите"? Не съм аз.
| |
Тема
|
Re: Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев
[re: ...]
|
|
Автор |
eфp.Пpaз (+) |
Публикувано | 16.07.06 13:31 |
|
Струва ми се скучновато. Това да не е било хит някога??
| |
|
чакай да спра да се хиля и ще ти отговоря
Не, разбира се, не си ти. Чух го някъде и ми се стори невъзможно сравнение, но го е направил Ат Далчев
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
....
| |
|
Ойц. Тук за малко да се изложа с непознаване на материала. А:
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
ми харесва много много. Браво! И ти Атанасе да напишеш 2 свестни реда с които да те запомнят поколенията.
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
Повторих го, толкова ми хареса. Това е от стихотворението Любов. (да поясня за любопитните). За съжаление това са и първите 2 реда. Останалото е пълнеж и брътвеж. Някакъв хамалин чакал зеленоока жена която веднъж му платила с усмивка. Бля. Да беше му платила със свирка, та да има причина да я чака. Малоумник. Той затова е и хамалин.
| |
|
Следя те...
Толкова си забавен по дяволите...
Невинна ли съм ?
Не, не, не, не съм...
| |
|
Намеренията ти почтени ли са?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|