Re: кажете си мнението, моля / Култура и изкуство / Литература

Американците се държат както обикновено, сиреч със снизходителното си високомерие, сякаш са някаква превъзхождаща раса. Дори и нарочно силно гърмящата чалга не може да ги изкара от равновесие. Жената, която ми представиха за големия шеф седи срещу мен с отстъстващо изражение на красивото лице. Трудно е да бъде възприемана като началник на авангарден завод за биопродукти с нейната външност на топмодел или киноактриса. Когато я видях в първия момент си помислих, че са решили да се подиграват с мене като ми я пробутват вместо истинския си шеф. Но съм сигурен, че те не биха го направили. Залогът е прекалено голям и те отлично знаят, че те имат повече нужда от мене отколкото аз от тях. Продължаваме да си бърборим с Ханс за това - онова, докато началничката му откровено се рее из мислите си и не ни обръща никакво внимание. Знам, че имам пълното право да се ядосам, но нещо ме кара да не бързам с големия театър. Поведението на жената е прекалено незаинтересовано към срещата ни, а от друга страна тя ми изглежда силно притеснена за нещо. Предполагам, че това е свързано със завода и. Нещо в това нейно отсъстващо изражение и ми е ужасно познато, но напразно се опитвам да се сетя за какво става въпрос. Знам, че рано или късно ще се сетя, така че по – добре е да не упорствам сега, а да се опитам да мисля за нещо друго. Имам лоши предчуствия, че тази среща няма да протече по запланувания от мене начин. Тези хора се държат някакси по – различно от това, което съм очаквал. Изглеждат самоуверени, сякаш наистина няма какво да крият и всичко, с което се занимават е напълно законно и почтено. Възможно ли е информацията на лейтенанта от криминалната да е погрешна? Всъщност нали точно заради това ги накарах да дойдат на тази среща – да се опитам да разбера какво по дяволите става в този завод. Засега обаче не съм научил нищо повече от нещата, които вече знам официално. Може би наистина е време да ги провокирам по някакъв начин. Единственото, което ме възпира, е реалната възможност да се ядосам дотолкова, че да направя нещо необмислено. Може би най – добре ще е да ги попитам направо, напук на всички правила на дипломацията. Имам чуството, че тази жена ще се окаже съвсем лесна за манипулиране. Манипулиране, не това не е точната дума. Нещо упорито продължава да се върти в главата ми и ми пречи да се концентрирам върху разговора с американеца. Сякаш нещо важно е пред очите ми, но все още не мога да установя какво е то. Чуствам че това ме изнервя, забелязвам, че ръцете ми са свити в юмруци и се опитвам да се отпусна. Гласът на певицата определено ме дразни повече отколкото американците. Още една точка за тях! Взимам дистанционното и намалявам звука до едва доловимо жужене. Правя знак с очи към огледалото на стената, зад което са хората ми. Вратата към коридора се отваря и в процепа се появява главата на един от младежите от охраната. Този става, тъпичък е, но не прекалено. Правя му красноречив жест с ръка, той влиза и ме поглежда с неразбиране. Жестът ми този път е още по красноречив, онзи най – после стопля, отправя се към масата ни. Пистолетът, ненадейно отзовал се в ръката му е заплашително насочен към главата на Ханс. Американецът ме гледа отначало с недоумение, после недоумението му преминава плавно в уплаха, изглежда си е припомнил какво се случи с предшественика му. Знам, че напразно се опитва да прочете по лицето ми съдбата си. Кимам му към вратата с усмивка. Той бавно се изправя и с препъваща се крачка се отправя към вратата следван от здравеняка от охраната. Ханс е достатъчно интелигентен да знае прекрасно, че всеки опит за съпротива е безсмислен. Вратата се затваря зад гърба му. Оставаме двамата с изглеждащата като топмодел шефка. Изглежда маневрата ми е успяла да привлече вниманието и, защото най – после забелязвам живот в красивите и очи. Зомби! Това е думата, която напразно се мъчех да се сетя в последния половин час! Изведнъж всичко си идва на мястото. Жената се държеше като зомбирана! Точно тези празни очи бяха това, което ми беше толкова познато, и за което напразно се мъчех да се сетя откакто я видях за първи път.

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.